Медицинската зависимост, която обвързва Китай със САЩ
Пекин търси начин да намали нуждата от американска плазма на фона на растящото търсене на жизненоважни лекарства
,fit(1001:538)&format=webp)
Китай е най-големият потребител на човешки албумин в света – основният белтък в кръвната плазма, който се използва при тежки травми, изгаряния и заболявания, водещи до опасно ниски нива на протеини в кръвта. Страната обаче от години не успява да произведе достатъчно количество и разчита в значителна степен на доставки, базирани на плазма от Съединените щати.
Тази зависимост се превръща във все по-сериозна уязвимост на фона на геополитическото напрежение между Пекин и Вашингтон. Евентуално прекъсване на доставките заради политическа криза или извънредна здравна ситуация може да доведе до недостиг на лекарства и рязко поскъпване за китайските пациенти, отбелязва CNN.
Чуждестранните производители държат повече от 60% от пазара на албумин в Китай, като продуктите им се произвеждат изцяло от плазма, събрана в САЩ, показва китайско проучване от 2024 г. Американският пазар осигурява около 70% от плазмата в световен мащаб и е сред малкото, които позволяват на донорите да получават заплащане.
Пекин все по-ясно осъзнава риска. През последните години властите увеличават капацитета за събиране на плазма, а през 2023 г. са открити десетки нови лицензирани центрове. През юли миналата година Китай одобри и първия си рекомбинантен човешки албумин, произведен на основата на ориз, като част от по-широката стратегия за ограничаване на зависимостта от американските доставки.
Въпреки предприетите мерки страната все още има годишен недостиг от около 6000 тона плазма според изчисления на CNN въз основа на данни от индустрията и оценки за вътрешното потребление.
Наследството на една здравна катастрофа
Опитите на Китай да постигне самодостатъчност са усложнени от една от най-тежките здравни кризи в съвременната история на страната.
През 90-те години бедната провинция Хънан превръща търговията с плазма в средство за икономическо развитие. Стотици хиляди жители на селските райони са насърчавани да продават кръвна плазма срещу заплащане. Разрастването на този пазар следва решението на Пекин от средата на 80-те години да забрани вноса на почти всички кръвни продукти с изключение на човешкия албумин заради опасенията около глобалната епидемия от ХИВ/СПИН.
Недостатъчният контрол и опасните практики при вземането на кръв и плазма, включително повторното използване на игли, впоследствие предизвикват една от най-тежките епидемии от ХИВ в Китай.
Хънан регистрира първия си случай през 1995 г., след което местните власти затварят кръвните банки в провинцията. Девет години по-късно официално е признато, че 25 000 бивши донори на плазма са се заразили с ХИВ. Независими изследователи смятат, че действителният брой може да е значително по-висок.
Скандалът води до сериозно затягане на правилата по цялата верига – от събирането на плазма до медицинското приложение на произведените от нея препарати. Той оставя и трайно обществено недоверие към донорството, което продължава да ограничава възможностите за увеличаване на вътрешните доставки.
Според представители на индустрията негативното отношение се запазва въпреки значителното подобряване на стандартите за безопасност. Същевременно строгите регулации, въведени с цел да предотвратят повторение на кризата, ограничават способността на производителите да отговорят на растящото търсене.
Пандемията задълбочава зависимостта
Проблемът придоби особена видимост по време на пандемията от COVID-19, когато препарати на основата на плазма, включително човешки албумин и интравенозен имуноглобулин, бяха широко използвани при тежки случаи.
Рязкото увеличение на търсенето доведе до паническо изкупуване и поскъпване, а част от пациентите с хронични заболявания изпитаха затруднения при намирането на необходимите медикаменти.
Оттогава призивите Китай да стане по-самостоятелен при кръвните продукти се засилват. През 2023 г. страната откри 32 нови центъра за събиране на плазма, с което общият им брой достигна 302.
По-съществената технологична стъпка е разработването на алтернативи, които не зависят от човешка плазма. Китайският лекарствен регулатор одобри първия произведен в страната рекомбинантен човешки албумин на основата на ориз. Разработчикът Healthgen Biotechnology очаква в бъдеще продуктът да замести около една четвърт от внасяния плазмен албумин.
Възможностите му засега обаче са ограничени. Препаратът може да се използва само при лечение на чернодробна цироза, а производствените разходи могат да затруднят широкото му навлизане на пазара.
Строгите правила ограничават донорството
Представители на сектора смятат, че технологичните решения няма да бъдат достатъчни без промени в регулациите, част от които датират от периода след кризата през 90-те години.
Правилата ограничават центровете за събиране на плазма до определени географски райони, а даряването е достъпно само за регистрираните местни жители. В резултат Китай, въпреки огромното си население, разполага с приблизително между 1,5 млн. и 3 млн. активни донори.
За сравнение, в САЩ, чието население е около четири пъти по-малко, те са приблизително 4 млн.
Една от причините за разликата е мащабът на плазмената индустрия в САЩ. Броят на центровете за събиране на плазма в страната се е увеличил от 601 през 2016 г. до над 1200 миналата година, а количествата са нараснали от над 35 млн. литра през 2015 г. до приблизително 62,5 млн. литра.
Очакванията са секторът да продължи да се разширява с около 6–8% годишно през следващите години заради увеличаващото се световно търсене на лекарства, произведени от плазма.
Американският модел
Друг фактор зад големите обеми в САЩ е възможността донорите да получават заплащане. За част от тях предоставянето на плазма се превръща в начин да покриват разходи за храна, образование и други ежедневни нужди.
Проучване от 2021 г. показва, че платените донори в САЩ по-често са под 35 години, безработни и без висше образование. Това поддържа спора дали индустрията се възползва от финансовите затруднения на уязвими хора, или им осигурява допълнителен източник на доходи.
Китай също позволява заплащане на донорите, но поставя значително по-строги ограничения. Плазма може да се дава веднъж на две седмици и максимум 24 пъти годишно. В САЩ това е възможно до два пъти седмично, или 104 пъти в рамките на година.
Световната здравна организация подкрепя доброволното и безвъзмездно даряване заради опасения, че финансовите стимули могат да създадат натиск върху хората с ниски доходи. Поддръжниците на американския модел обаче твърдят, че възнагражденията осигуряват достатъчно и устойчиво предлагане на суровината, необходима за животоспасяващи лекарства.
За Китай противоречието има и стратегическо измерение. Страната се стреми към технологична и икономическа самостоятелност в редица ключови отрасли, но при един жизненоважен медицински продукт продължава да зависи от суровина, която идва основно от най-големия ѝ геополитически съперник.
Докато вътрешното производство и алтернативните технологии не успеят да покрият търсенето, китайските пациенти ще останат изложени на риска от нарушения в американските доставки. Така плазмата се превръща не само в здравен и социален въпрос, но и в поредната уязвима точка в отношенията между Пекин и Вашингтон.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)