Най-малко 35 000 допълнителни смъртни случая са отчетени при поредицата от горещи вълни в Европа
В България предварителната статистика показва около 40 жертви над очакваното за сезона
,fit(1001:538)&format=webp)
Най-малко 35 000 души повече от обичайното са починали по време на четирите поредни рекордни горещи вълни в Европа това лято. Това показват все още непълни данни, обхващащи едва около половината от континента.
Само в три от най-големите държави в ЕС – Германия, Франция и Испания – броят на допълнителните смъртни случаи вече надхвърля 25 000 според предварителната национална статистика. Експертите очакват жертвите да се увеличат значително, след като бъдат обобщени данните за август, пише The Guardian.
Последователните горещи вълни, които обхващат Западна Европа от май насам, подобриха абсолютните температурни рекорди в стотици метеорологични станции. Във Франция средната температура за денонощието достигна най-високото си ниво от началото на измерванията. В Германия температурни рекорди бяха подобрени в три поредни дни в края на юни, а в 46 метеорологични станции термометрите показаха над 40°C. В Испания пък температурите продължително се задържаха над 42°C. Учените предупреждават, че предизвиканото от човешката дейност глобално затопляне прави подобни екстремни явления по-чести и по-интензивни.
Най-много жертви има в Германия, която в края на миналата седмица обяви приблизително 14 000 смъртни случая, свързани с горещините, за периода от 6 април до 9 август. Институтът за обществено здраве „Роберт Кох“ (RKI) посочи, че само през седмицата между 22 и 28 юни са починали 9600 души.
Систематично събираните от 2008 г. данни за свръхсмъртността в ЕС сочат, че единствената друга лятна седмица с по-висок дял на допълнителните смъртни случаи е била през юли 2022 г., когато COVID-19 все още е оказвал значително влияние върху смъртността.
Това е най-смъртоносното лято в Германия по отношение на високите температури от началото на воденето на статистика. Предишният рекорд в най-многолюдната страна в ЕС беше 8900 души през 2018 г. При обичайни летни условия броят на починалите вследствие на жегите често остава под 2000, отбелязва RKI.
Данни от системата за наблюдение на смъртността на испанския здравен институт „Карлос III“ сочат, че 4947 смъртни случая между май и тази седмица могат да бъдат свързани с високите температури. Така 2026 г. се превръща в най-тежката за Испания по този показател, надминавайки досегашния рекорд от 4520 жертви през 2022 г.
Отделните държави изчисляват и представят статистиката си по различен начин. Испания и Германия например моделират очаквания брой жертви на горещините в реално време, като съпоставят дневните температури и нивата на смъртност, за да определят колко от случаите могат да бъдат приписани на жегата.
Подобни оценки са необходими, тъй като високите температури рядко се считат като пряка причина за смъртта. В повечето случаи те влошават вече съществуващи здравословни проблеми, например респираторни или сърдечносъдови заболявания, а непосредствената причина за смъртта може да бъде инфаркт, инсулт или бъбречна недостатъчност.
Окончателното установяване на причините може да отнеме седмици или дори месеци, а много държави все още не са публикували статистика дори за началото на август. Бившият германски здравен министър Карл Лаутербах предупреди миналата седмица, че обявените досега числа вероятно подценяват действителния мащаб.
Франция, където повече от 500 метеорологични станции измериха температури над 40°C, първоначално публикува данни за свръхсмъртността от всички причини, а окончателната оценка за броя на случаите, свързани с жегата, прави на по-късен етап.
Националната здравна агенция съобщи миналата седмица, че между края на май и 22 юли са регистрирани 7300 допълнителни смъртни случая от всички причини. Данните за август все още не са налични, а първоначалната статистика се основава на електронните смъртни актове, които обхващат 80% от всички починали.
Италия също все още не разполага с обобщена национална равносметка. Системата ѝ за наблюдение на последиците от горещините използва данни от отделните общини, поради което информацията често излиза със значително закъснение. Засега властите публикуват само непълни текущи показатели.
Моделирането сочи, че само между 22 и 28 юни в Италия са починали с около 2700 души повече от обичайното. Епидемиолози прогнозират, че след окончателното обработване на статистиката общият брой на смъртните случаи, свързани с високите температури, вероятно ще достигне между 5000 и 8000.
Други европейски държави също вече отчитат повишена смъртност. Във Великобритания Агенцията за здравна сигурност изчисли през юли, че горещите вълни през май и юни са довели до 2877 смъртни случая.
Предварителните данни на Белгия показват 39% увеличение на смъртността между 18 и 29 юни, което се равнява на 1222 допълнителни жертви. Нидерландия отчита поне 900 починали над обичайното между 22 юни и 5 юли.
Предварително проучване, базирано на моделиране, цитирано от Европейската комисия, изчислява, че по време на горещата вълна в края на юни в Полша са починали с 1070 души повече от обичайното. Данни на швейцарските здравни власти пък сочат 220 допълнителни смъртни случая през същата седмица.
Първоначалната статистика от Люксембург, Гърция, Румъния, България и Дания показва по около 40 допълнителни смъртни случая във всяка от тези държави. Според изчисления на Agence France-Presse райони, населявани от повече от 80 млн. европейци, са преживели температури над 40°C това лято.
Световната здравна организация посочи през май, че смъртността, свързана с горещините, в европейския регион се е увеличила с над 30% през последните две десетилетия. Очакванията са тя да продължи да нараства значително заради климатичната криза и застаряването на населението.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)