„Целта ми е аудиторията да преживее българската попфолк музика със сърцето си, а не с разума си. Искам първо да се насладят на енергията.“

Така започва нашият разговор с Рияко Катаяма, която пуска попфолк музика в барове и дискотеки на 9000 километра от София – в Токио.

Ако я видите да се разхожда из Токио през деня, никога няма да предположите, че в слушалките ѝ звучи „Запалката“ на Галена, а не някой J-Pop хит. Самата тя описва себе си като „нормален, социален човек“ – но само докато не дойде време да застане пред пулта и да покаже на Токио какво е парти в балкански стил.

Рияко Катаяма

Рияко работи като професионален гримьор. Извън професията си се описва като естет и градски бохем – обича да чете, да се облича елегантно и да разпуска с приятели на по чаша крафт бира.

Тя често обикаля Токио в търсене на автентични китайски и корейски ресторанти, но любовта ѝ към традиционната баница и кюфтетата се заражда още при първото ѝ посещение в България. Контактите ѝ с българското посолство в Токио пък започват покрай участието ѝ в конкурса по ораторско майсторство миналата година. Малко след това тя посещава и тяхно събитие, за да подкрепи свои приятели на сцената.

Разнообразните ѝ интереси се зараждат още в родния ѝ град Ниигата в Североизточна Япония – оживен икономически център, който привлича множество търговци и предприемачи от Русия, Корея и Китай.

И все пак, как Катаяма се превръща в „проповедника на чалгата“ (както сама полушеговито се нарича) в Страната на изгряващото слънце?

Това приключение започва, още в училище, когато Рияко попада на снимки на катедралата „Св. Александър Невски“ и Фестивала на розата в учебник по география.

През 2010 г. тя най-накрая стяга куфарите и пристига в България – с желанието да разбере какво се крие зад клишетата и сувенирите. За нея уважението към различните култури е един от главните причини да пътува.

„Смятах, че да заговориш местните хора директно на английски още в първия момент, е грубо, защото не показваш никакво уважение към езика им“, споделя тя.

Тя си купува разговорник, който бързо се оказва недостатъчен. Започва да учи езика същата година, а през 2015 г. се връща у нас, за да надгради знанията си в езиково училище в София. Когато се прибира в Япония, тя продължава да учи български: намира малкото преподаватели, специализирани в езика ни, и посещава техни семинари.

Усилията ѝ дават резултат и наскоро тя дори печели първо място в конкурс по ораторско майсторство на български език, организиран от посолството ни в Токио. Макар да признава, че все още има какво да учи, за да звучи като местна, днес тя се справя чудесно с ежедневните разговори и писането на езика ни.

Връзката ми с България е съдба. Всеки път, когато си мислех да спра с уроците по езика, пред мен се откриваше нова възможност да продължа.

Но как една жена от Япония се влюбва в най-оспорвания музикален жанр тук? Историята на Рияко с попфолка започва именно по време на престоя ѝ у нас, и то не в някой нощен клуб, а на място, където обикновено се борим за лично пространство и подслушваме чужди разговори – в градския транспорт.

„Бях чувала думата 'чалга', но дълго време нямах представа какво точно представлява. Един ден пътувах в автобуса и чух песен. Помислих си: 'Уау, това е толкова яка музика! Какво е това?'. Попитах шофьора и макар той да не знаеше името на изпълнителя, ми каза радиостанцията, по която мога да я слушам постоянно“, спомня си Рияко.

Тя си дава сметка, че чалгата у нас не се радва на най-добрата слава – дори напротив. Но, както често се случва, „забраненият плод“ е по-сладък.

„Ритъмът и мелодиите направо ме хванаха за ухото“, признава Рияко. „Музиката ми се струваше толкова различна и свежа, сякаш идваше от друга планета – нямаше нищо общо с нашата култура или с познатата японска музика.“

Малко след това страстта ѝ се пренася и зад пулта. Вече десет години най-новите попфолк хитове присъстват в плейлистите ѝ, а участията ѝ като диджей в токийски клубове се провеждат почти всяка седмица.

Участията ѝ обикновено приключват около полунощ поради практични причини – в Токио последният влак е от изключително значение, тъй като такситата са доста скъпи.

Затова повечето партита завършват до 23:30 или 24:00 часа, за да могат и публиката, и диджеите да се приберат спокойно. Но Рияко е отворена и за специални събития, които продължават до по-късно. Плейлистите ѝ често звучат в малки, уютни музикални барове, не поради умишлено ограничение, а защото Токио предлага множество такива места, които създават различна и непринудена атмосфера.

„Двете ми професии често се преплитат. Веднъж на снимачната площадка като гримьор срещнах модел от България. Изненадах я, като я заговорих на нейния роден език, и ѝ споделих, че пускам попфолк през уикендите. Днес тя е сред най-редовните посетители на моите партита“, разказва с усмивка Рияко.

За японската публика жанрът се приема без никакви предразсъдъци. За посетителите на нейните партита това е балкански бийт, който влиза в плейлистите им заедно с реге и хип-хоп, без да се замислят за смисъла на текста или социалния му заряд.

Ефектът от музиката е мигновен и трудно се забравя. Рияко още помни първия път, когато пуска в клуб „Kiss Me Baby“ на Теди Александрова и Джамайката:

Имаше хора, които си седяха по столовете, но щом чуха песента, веднага станаха и започнаха да танцуват. За мен беше огромна изненада и удоволствие да видя как всички в залата се движат заедно.

Същият ефект има и „Запалката“ на Галена – песен, която може да вдигне на крак и най-уморената компания. А ако се чудите коя песен е абсолютният фаворит на „проповедника на чалгата в Япония“, отговорът е: „Рока-лака“ на Соня Немска.

„Повечето японци дори не могат да си представят, че музиката може да бъде обвързана с толкова сложен свят, в който слушането на определен жанр разделя хората и определя социалната им идентичност“, отбелязва Рияко. „За тях музиката е просто музика. Но за мен като чужденец, тясната и сложна връзка между музиката и социалната среда, какъвто е случаят с чалгата, е уникална дълбочина, която не се среща в Япония. Смятам, че това е изключително интересен културен аспект. Открих мощна енергия в самото съществуване на подобно социално разделение – то доказва, че музиката там все още има силата дълбоко да разтърсва човешките емоции и животи.“

„Честно казано, смятам, че чалгата има много оригинален ритъм и е ценна част от музикалната култура на България,“ категорична е тя. „Аз и голяма част от японската публика мислим по този начин. Тази музика притежава уникална енергия, която светът трябва да види. Затова искрено се надявам някой ден в бъдеще българите да се гордеят повече с тази невероятна музика, точно както правя аз.“

Рияко следи с интерес еволюцията на жанра и забелязва, че родните изпълнители все по-често експериментират – например с регетон или техно бийтове и дори лек привкус на K-pop подправки – като в колаборациите между Галена и Virgo.

Въпреки този очевиден международен потенциал и успеха ѝ в Токио, дълго време единственият официален жест на признание към нея идва от певицата Анелия, която споделя нейно интервю в социалните си мрежи. Наскоро обаче ледовете най-накрая се пропукват. Рияко споделя, че с нея се е свързал диджей от роден музикален лейбъл за колаборация, като тя вече е получила и покана да пуска музика на парти, организирано от „Забранена музика“ на 21 август.

Това със сигурност ме кара да си задам въпроса: започват ли най-накрая попфолк лейбълите да осъзнават какъв експортен потенциал стои неразработен на Изток?

Визията на Катаяма за бъдещето е мащабна: „Целта ми е да се утвърдя като основния мост между японската публика и българската музикална сцена. Искам да изградя името си така, че в Япония то да бъде абсолютен синоним на чалгата“, споделя тя.

А коя е една от най-големите ѝ мечти за диджей кариерата ѝ?

Мечтая си някой ден да видя български попфолк изпълнители на сцена в Токио. Би било огромна чест за мен да бъда техен диджей, когато това се случи.

И докато очаква желанието ѝ да се превърне в реалност, Рияко Катаяма продължава да развива своята мисия в баровете на Токио с едно просто послание: „Музиката няма граници и езикови бариери – стига да има кой да я чуе с отворено сърце.“