Германският канцлер Фридрих Мерц изглежда не смята, че постът му ще бъде застрашен, когато се върне от лятната си ваканция.

„Предполагам, че до септември нещата ще са се успокоили“, каза той миналата седмица, след като вътрешното недоволство около начина, по който извърши правителствените промени, прерасна в открит конфликт.

Възможно е обаче той да подценява натиска, който се натрупва в собствената му партия, пише POLITICO. 

Преди ключовите регионални избори през септември, на които крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) има реален шанс за първи път да поеме властта в германска провинция, все по-открито се обсъжда възможността за Kanzlertausch – смяна на канцлера още тази есен.

Публичните критики идват основно от политиците, отстранени при последните кадрови промени. Но зад кулисите все повече представители на Християндемократическия съюз (ХДС) обсъждат сценарий, който би бил необичаен за германската политика – смяна на лидера малко повече от година след встъпването му в длъжност.

Най-голямата европейска икономика дълго време беше смятана за една от най-стабилните демокрации на континента и няма традиция често да сменя канцлерите си, както се случваше след войната в Италия или след Брекзит във Великобритания.

Очакваният успех на АзГ на изборите, при които ХДС вероятно ще загуби позиции, обаче променя обичайните политически правила в Германия.

Според привържениците на идеята за Kanzlertausch консерваторите ще трябва да ограничат политическите щети от изборите в източните провинции и да си върнат инициативата, като сменят лидер, който не успява да подобри рекордно ниските си рейтинги.

Залогът е голям. АзГ, която вече е най-популярната партия според националните социологически проучвания, вероятно ще се възползва от всяко допълнително напрежение в управляващата коалиция. Смяната на канцлер години преди края на мандата би означавала навлизане в почти неизследвана политическа територия.

След Втората световна война само трима действащи германски канцлери са били заменени от политик от същия политически лагер: през 1963 г., когато 87-годишният Конрад Аденауер се оттегля в полза на Лудвиг Ерхард; през 1966 г., след разпадането на коалицията на Ерхард; и през 1974 г., когато социалдемократът Вили Бранд подава оставка заради шпионски скандал.

Настоящият сценарий за Kanzlertausch, при който министър-председателят на провинция Северен Рейн – Вестфалия Хендрик Вюст се очертава като най-вероятен наследник на Мерц, вече се обсъжда широко в германските медии. Последният брой на Der Spiegel например излезе със заглавие „Дворцов бунт“.

Консервативни политици потвърждават пред POLITICO, че подобни разговори действително се водят.

Според тях нарастващото недоволство е резултат от отслабващото доверие в лидерските качества на канцлера и опасенията, че няма да успее да запази единството на партията, ако АзГ спечели властта през септември.

Проучванията показват, че „Алтернатива за Германия“ може да спечели абсолютно мнозинство в Саксония-Анхалт на изборите на 6 септември, а също така е фаворит в Мекленбург-Предна Померания и се очаква да постигне силен резултат в Берлин на 20 септември.

Допълнително безпокойство поражда възможността отделни представители на ХДС в Източна Германия да подкрепят правителство, ръководено от АзГ, което би нарушило дългогодишното обещание на Мерц никога да не допуска крайната десница до властта.

Един от консервативните политици определя разговорите като „спекулативни“ на този етап и подчертава, че именно последиците от изборите в Източна Германия ще бъдат решаващи за бъдещето на канцлера.

Той отбелязва също, че засега нито една водеща фигура в ХДС не е отправила публична критика срещу Мерц.

Въпреки това нарастващото напрежение е необичайно за партия, известна с вътрешната си дисциплина.

Запазване на хладнокръвие 

Ако Мерц бъде принуден да се оттегли, това би разклатило сериозно германския модел на управление, основан на консенсус. Подобен ход би дошъл по-малко от две години след разпадането на предишната лявоцентристка коалиция и може да доведе до предсрочни избори.

Според професора по политология в Университета в Майнц Кай Арцхаймер раздробяването на германската партийна система, при което центристките партии са принудени да изграждат все по-трудни коалиции, за да държат радикалните формации далеч от властта, е променило политическата среда.

„В сравнение със 70-те и 80-те години Германия от доста време вече не се радва на особено висока политическа стабилност“, казва той. „Но ако сравним страната с много други европейски държави, можем да кажем, че Германия просто е стигнала до ситуация, в която други вече живеят отдавна.“

Междувременно от различни политически среди започват да се чуват призиви за сдържаност.

„Съюз, който сам се разкъсва отвътре, не носи полза на никого в демократичния център“, написа в социалната мрежа X Кристиане Хофман – бивш говорител на канцлера Олаф Шолц.

„Моля ви, малко повече стабилност“, призова тя. „Виждаме само хаотично мърморене и оплаквания, без никой да знае накъде вървят нещата. Европа е в криза. Нека поне някои хора запазят хладнокръвие.“

Как би могла да стане смяната

Най-безболезненият вариант би бил Мерц доброволно да се оттегли, след което негов наследник да бъде избран с парламентарно мнозинство.

Ако обаче той откаже да напусне поста, противниците му ще трябва да го отстранят чрез конструктивен вот на недоверие, като едновременно с това изберат нов канцлер. Подобен извънреден парламентарен ход крие риск да разцепи управляващата коалиция между ХДС, баварския Християнсоциален съюз (ХСС) и Германската социалдемократическа партия.

Засега Мерц продължава да се ползва с подкрепата на водещи консервативни политици.

„Напълно съм убеден, че Фридрих Мерц ще остане канцлер“, заяви през уикенда пред обществената телевизия ARD министър-председателят на Бавария и лидер на ХСС Маркус Зьодер.

По думите му евентуална смяна би хвърлила консерваторите в пълен хаос.

„Освен това може да доведе до нови избори. А който иска нови избори в подобна ситуация, всъщност прави само едно – улеснява идването на радикалите на власт. Затова настоятелният ми съвет е политиците да се съсредоточат върху работата си, а не върху задкулисните спекулации.“

Според Poll of Polls на POLITICO АзГ в момента е най-популярната партия в Германия с 28% подкрепа, докато консерваторите на Мерц получават 21%.

В същото време едва 13% от германците са доволни от работата на Мерц, сочи последното проучване ARD-DeutschlandTrend. Това е най-ниският рейтинг на действащ канцлер в почти 30-годишната история на изследването.

Ниската популярност на Мерц се дължи на разочарованието от опитите му да съживи германската икономика и на обществените съмнения относно мащабните реформи в пенсионната система и здравеопазването, които ще бъдат трудни за реализиране и вероятно ще натоварят финансово голяма част от избирателите.

Засега най-реалистичната политическа стратегия на Мерц изглежда е да разчита на нежеланието на съпартийците си да поемат риск, за да запази това, което е останало от репутацията на Германия като политически стабилна държава.

„Не мога да си представя много хора в консервативния лагер да кажат: „Това е решението и сме готови да поемем всякакъв риск с надеждата след това да подобрим резултатите си в социологическите проучвания“, коментира Арцхаймер. „Това би било напълно безумна идея.“