Който се е качвал на самолет, знае, че две неща са задължителни: коланът трябва да е закопчан, а преди полета пътникът трябва да изслуша и изгледа инструктажа за безопасност. Да наблюдаваш кабинния екипаж, докато демонстрира как се използват кислородните маски и спасителните жилетки, е част от ритуала по пътуването. Въвеждането на този инструктаж обаче има конкретна причина. И както често се случва, когато става дума за сигурност, причината е трагедия.

Преди 74 години се случва ужасяваща самолетна катастрофа. Загиналите са десетки, а машината изчезва в дълбините на Атлантическия океан. Всичко започва в една ясна, слънчева сутрин на Разпети петък в Сан Хуан, столицата на Пуерто Рико, разказва Popular Science.

Датата е 11 април 1952 г., а самолет на авиокомпанията Pan American трябва да излети за Ню Йорк. На борда са 64 пътници и петима души екипаж под командването на капитан Джон С. Бърн. Той е пилот ветеран и има опит дори със самолетни катастрофи: няколко години по-рано оцелява при аварийно кацане в река край Лисабон.

Четиримоторният самолет излита няколко минути след пладне и се насочва на север. Секунди след като машината набира височина, един от двигателите аварира и спира. Бърн реагира веднага и започва маневра за връщане към летището. Преди да успее да направи заход обаче, втори двигател също спира. Тъй като вече не може да разчита на нито един от двигателите на дясното крило, капитанът подава сигнал за тревога и се подготвя да приземи машината във водата.

Финансовият директор на компанията предупреждава, че по-слабите европейски авиопревозвачи може да не оцелеят в кризата с реактивното гориво

Ryanair има планове за „сценарий тип Армагедон“ на фона на кризата с авиационното гориво, но няма да отменя полети

Междувременно вятърът се усилва, което усложнява аварийното кацане. Девет минути след излитането самолетът пада в морето. Ударът е жесток и опашката се откъсва, но няма загинали. Случилото се след приводняването обаче води до трагедията.

По онова време инструктаж за безопасност на пътниците не се провежда. Затова те нямат представа какво да правят в подобна ситуация. Много от тях говорят само испански, а членовете на екипажа се опитват да им дават инструкции на английски. Няма и утвърдена процедура за евакуация. В самолета има спасителни жилетки, но пътниците се вцепеняват от шока и изобщо не ги използват. За по-малко от три минути оцелялата при удара част от салона се изпълва с вода. Машината потъва, повличайки със себе си десетки хора.

Бреговата охрана на САЩ е вдигната по тревога и по спешност е организирана спасителна операция. Към мястото на катастрофата са насочени два самолета амфибии, както и кораби. Благодарение на светкавичната реакция екипите успяват да спасят 17 души. Загиват обаче 52.

В Пуерто Рико тежкият инцидент остава в историята като „Трагедията от Разпети петък“. Малко след това американските институции решават, че трябва да се вземат решителни мерки, за да не се случи подобно нещо отново. Разследването установява, че липсата на ясни указания как да се действа при катастрофа е една от причините за големия брой жертви. Затова е въведен задължителен инструктаж по безопасност преди всеки полет. Смята се, че тази практика, възприета и усъвършенствана по целия свят, е спасила множество човешки животи.

Всъщност въвеждането на мерките за безопасност в гражданската авиация като цяло е бавен процес. Още през 20-те години на миналия век, отново след инцидент, се установява, че ако пътниците знаят къде се намират аварийните изходи, голяма част от тях вероятно биха оцелели. По това време започва и използването на предпазни колани, а от началото на 40-те години се въвежда светлинен сигнал за затягането им. През 60-те години инструктажите за безопасност вече са задължителни. От средата на 80-те години в САЩ е разрешено инструкциите да бъдат представяни и под формата на видео.

Полет от Гърция до Меминген се превръща в кошмар, след като стъкло на самолета се чупи и настъпва декомпресия. Един от най-тежко ранените пътници е спасен благодарение на жена си – която успява да го задържи, докато тялото му виси във въздуха

„Ако трябва да умрем, ще е заедно“: За ужаса животът на съпруга ти да виси на косъм през разбит прозорец на Ryanair

А какво се случва със самолета от трагедията на Разпети петък? Машината потъва на такава дълбочина, че е невъзможно да бъде извадена с наличната през 1952 г. техника. Така самолетът остава забравен в продължение на десетилетия.

През 2019 г. обаче историкът и специалист по авиация Ръс Матюс, президент на фондацията Air/Sea Heritage Foundation, попада на разказ за инцидента край Пуерто Рико, докато проучва друга самолетна катастрофа.

„Бях изумен, че толкова важен случай е на практика забравен“, казва той.

Матюс започва работа по издирването на самолета заедно с Джош Гейтс, изследовател от телевизионния канал Discovery. Двамата първо преглеждат доклади от онова време, а след това извършват сонарни проучвания край бреговете на Сан Хуан. По-късно намират записи от комуникацията с екипажа, карта на мястото на катастрофата и свидетелски показания.

С цялата събрана информация те се отправят с кораб, на чийто борд качват един от най-модерните автономни подводни апарати, HUGIN AUV на компанията Kongsberg Maritime. Той се управлява от фирмата за дълбоководни проучвания Deep Sea Vision. Апаратът може да сканира огромни участъци от морското дъно и да предава към повърхността изображения с висока разделителна способност. Може да се спуска на дълбочина до 6 хил. метра. На 2 юни подводният апарат открива потъналия самолет. Той е разцепен на две части и се намира на повече от 600 метра дълбочина.

„Всички бяхме много въодушевени от откритието. Но знаейки какво се е случило на това място, изпитвахме и смирение“, казва Матюс.

Туристическият сектор е сериозно засегнат от санкциите на САЩ и недостига на гориво, като почти три четвърти от хотелите на острова са затворени

Туризмът на Куба е в „почти пълна парализа“

В момента изследователският екип работи с правителството на Пуерто Рико за опазването на зоната на катастрофата. Историята ще бъде разказана в специален филм на Discovery. В него ще има разговори с двамата оцелели, които все още са живи, както и с роднини на загиналите. Поуката е ясна.

„Полетът със самолет днес е много по-безопасен заради случилото се с тези хора преди десетилетия. Надявам се нашето откритие да напомни на всички, че дължим на загиналите признателност“, казва Джош Гейтс.