Как бихте се чувствали, ако знаехте, че уличната лампа ви наблюдава? Че може да запише всичко, което правите или казвате. Че е способна да разпознае лицето ви и регистрационния номер на колата ви. А какво бихте казали, ако същата тази лампа няма нужда от външно захранване, произвежда собствен ток и може да служи дори като зарядна станция?

Тези въпроси вече си задават хората в някои британски градове. От известно време на различни места в графство Уорикшър се появяват улични лампи от ново поколение. Те са продукт на компанията Conflow Power Group (CPG), разказва The Guardian.

Изброените дотук функции далеч не изчерпват възможностите на устройствата. Те могат да разполагат и с AI софтуер, който анализира човешката походка и дори разпознава „подозрително поведение“. Освен това събират данни. Звучи страшничко, нали?

На същото мнение са и от правозащитната организация Big Brother Watch, която от години предупреждава за риска от подобен тип наблюдение. Тези опасения обаче не попречиха на британската вътрешна министърка Шабана Махмуд да заяви, че вярва в концепцията за „държава паноптикум“, тоест държава, която може да наблюдава всеки по всяко време.

От една страна, подобно развитие на технологиите не е изненадващо. От друга, остава големият въпрос: ако уличните лампи могат да събират данни, кой ще има достъп до тях и за какво ще ги използва?

В ЕС няма общ регистър на хората с връзки с тероризма, а наблюдението им остава отговорност на националните служби

Атаката в Берлин постави под въпрос европейското наблюдение на радикализирани лица

В Уорикшър такива лампи вече са монтирани на някои обществени места. Те не правят особено впечатление на местните: малцина знаят как работят, а още по-малко са наясно, че събират данни.

Известно е обаче, че CPG е подписала договор за доставка на 50 хил. броя в Нигерия. Лампите ще могат да разпознават както превозни средства, така и човешки лица. Наскоро председателят на борда на директорите на CPG Едуард Фицпатрик заяви пред BBC, че устройствата биха били особено полезни при издирването на бегълци от правосъдието или жертви на отвличане.

От CPG са пестеливи по темата за използването на данните. Компанията лаконично заявява, че достъп до тях ще имат „компетентните органи“, и отказва да отговори на допълнителни въпроси, защото смята, че темата вече е получила „широко медийно отразяване“.

Междувременно местните в Уорикшър казват, че градовете така или иначе са опасани с камери и една повече или по-малко едва ли ще доведе до съществена промяна.

Но дали тези лампи наистина са толкова умни? Или това е рекламен трик, чиято цел е да увеличи продажбите?

„Често се сблъскваме със случаи, в които общини или държавни институции биват заблудени, че купуват едва ли не вълшебни пръчици. Всъщност възможностите на тези технологии са ограничени“, казва Джаслийн Чагар, старши правен експерт в Big Brother Watch.

Целта на партньорството с Кайли Дженър е да направи умните очила желан лайфстайл продукт, но отприщва нов дебат за неприкосновеността на личния живот, скритото заснемане и рисковете от масовото наблюдение

Meta превръща AI очилата в моден аксесоар, но среща обвинения в „шикозно наблюдение“

Технологията може и да използва AI, но една улична лампа трудно би могла да се превърне в пълноценен център за данни, убеден е проф. Рабих Башруш, директор на Центъра за изкуствен интелект и иновации в областта на данните към Университета на Източен Лондон.

„Центровете за данни се нуждаят от много електроенергия. Захранването със слънчева енергия може и да е възможно в Нигерия, но във Великобритания количеството енергия, произвеждано от такива панели, е пренебрежимо малко. Ето защо подобни лампи могат да поддържат само функции, които не са от критично значение и могат без проблем да останат извън работа за няколко дни“, обяснява той.

Освен това той подчертава, че има фундаментална разлика между познатото видеонаблюдение и системите със софтуер за лицево разпознаване. При обичайното видеонаблюдение информацията просто се записва и може да бъде прегледана по-късно, например седмица или месец след заснетото събитие.

Лицевото разпознаване обаче означава проверка на самоличността в реално време. В много от вече изградените системи за видеонаблюдение подобна функция може да бъде добавена и активирана буквално за минути.

Тук идва и въпросът за защитата на личните данни. Не без основание много хора се притесняват, че телефоните им ги подслушват. Това е напълно разбираемо, особено когато разговаряте с някого за нокторезачка например и час по-късно във фийда ви се появяват реклами на нокторезачки, без изобщо да сте ги търсили.

Пробивите, които идват след подобен случай с конкурента OpenAI и стартъпа Hugging Face, са причинени от грешка

AI моделите на Anthropic са хакнали три компании по време на тестове

Притеснението от наблюдението на улицата обаче като че ли не е толкова ясно изразено. Темата повдига немалко въпроси, особено когато става дума за технологии за лицево разпознаване, както и за анализ на поведението и емоциите.

Според Чагар голяма част от използвания софтуер е „псевдонаучен“, тоест твърденията на производителите нямат научна обосновка. Тя дава следния пример: ако камерата маркира човек само защото се движи различно от останалите, означава ли това, че е вероятно той да прояви агресия?

Следващият важен въпрос е кой може да има достъп до данните. Башруш разказва, че в миналото е имало случаи, при които частни компании са работили с институции по различни проекти, а след това са твърдели, че събраните в процеса данни са тяхна собственост. Това е сериозен проблем, особено когато става дума за подобен тип наблюдение.

Тези въпроси вероятно ще започнат да се обсъждат по-сериозно, когато повечето хора решат, че следенето е проблем. Този момент очевидно още не е настъпил, защото за мнозина това са просто лампи.