В продължение на години финансовите институции, които управляват инвестиционния портфейл на президента на САЩ Доналд Тръмп, остават една от най-загадъчните части от личните му финанси.

Анализ на CNBC на годишната финансова декларация за 2025 г., подадена в Службата за правителствена етика, свързва JPMorgan Chase, Charles Schwab, UBS и Stephens Inc. с поне четири от осемте инвестиционни сметки: № 3, 5, 6 и 8.

CNBC проследява връзките чрез специфични за отделните компании инвестиционни фондове, депозитни програми и кредитни споразумения в портфейлите. Отделни анализи, изготвени от трима експерти от финансовия сектор, пожелали анонимност поради деликатния характер на активите на президента, потвърждават констатациите на медията.

В разкритата информация не винаги се уточнява дали и в каква степен всяка институция е действала като инвестиционен мениджър, брокер, попечител или в друго качество.

Според The Wall Street Journal петата сметка, № 7, се управлява от Charles Schwab, въпреки че CNBC не е проверила независимо тази връзка. От компанията отказват да коментират дали Тръмп е техен клиент.

За всички осем сметки той е декларирал активи на стойност най-малко 858 милиона долара през 2025 г., увеличение спрямо най-малко 237 милиона долара година по-рано и над 21 000 сделки през годината.

Тези констатации дават най-ясната досега представа кой управлява портфейла на Тръмп и хвърлят нова светлина върху връзките между стотици милиони долари от личното състояние и финансовите институции.

CNBC не е открила доказателства, че финансовите взаимоотношения са повлияли на някакво правителствено действие или че Тръмп е давал указания за конкретна транзакция.

Trump Organization заявява пред CNBC, че индивидуалните инвестиционни решения се контролират от външни финансови институции, а не от самия Тръмп. Говорител посочва, че активите са разположени в сметки с пълна дискреционна власт, които разчитат в голяма степен на автоматизирани стратегии, за да бъдат ограничени потенциалните конфликти на интереси.

„Няма конфликти на интереси“, заявява пред CNBC говорителката на Белия дом Анна Кели, попитана за банковите операции на Тръмп.

Въпреки това финансовите експерти, с които медията е разговаряла, заявяват, че тези договорености поставят компаниите в деликатна позиция, тъй като са свързани с богатството на действащ президент, който може да оформя банковата политика и регулацията и който запазва обширни финансови интереси в страната и чужбина.

Според Рос Делстън, бивш банков регулатор от Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC) и адвокат, специализирал в законодателството за борба с изпирането на пари, обширните глобални бизнес интереси на Тръмп, миналите му правни и финансови проблеми и широките правомощия над икономиката създават „извънредни“ рискове за институциите по отношение на спазването на нормативните изисквания и репутацията им, но също така носят перспективата за значителни такси и потенциален достъп до действащия президент.

„За мен е удивително, че банките са заинтересовани да правят бизнес с президента, имайки предвид неговата история. Те получават достъп – достъп до президента на САЩ. А това в моя бранш се счита за безценно“, заявява Делстън пред CNBC

JPMorgan Chase не е отговорила на многобройните подробни запитвания за коментар относно констатациите и методологията на CNBC.

Stephens отказва да коментира.

Говорител на UBS заявява пред CNBC, че „няма коментар по този въпрос“. „Както знаете, не можем да коментираме въпроси, свързани с клиенти, независимо дали съществува или някога е съществувала връзка с тях“.

Зад кулисите на пазарната търговия

Според по-ранните му декларации, през целия си първи мандат Тръмп е сключил около 500 сделки.

През 2025 г. тази цифра надхвърли 21 000, което се дължи отчасти на автоматизираната инвестиционна стратегия, която според Trump Organization президентът използва.

По-голямата част от тези сделки са свързани с Schwab, UBS и JPMorgan, според анализ на CNBC, сравняващ обема и стойността на транзакциите, свързани с всяка сметка във финансовата декларация.

От идентифицираните компании Schwab изглежда има най-широко участие в управлението на парите на Тръмп, съдейки по стойността и обема на търговията.

CNBC я свързва със сметка № 6, в която са депозирани най-малко 163 милиона долара. Според WSJ Schwab управлява и втора сметка – сметка № 7. Според вестника тя е съдържала около 302 милиона долара, а от разкритата информация става ясно, че през 2025 г. са извършени около 10 500 транзакции по нея – почти половината от разкритите сделки на Тръмп. Тя е била най-активната и е включвала значителни позиции в Apple, Microsoft, Nvidia.

„Имаме строги политики, регулирани от нормативната уредба, относно поверителността на клиентите и не коментираме нито настоящи, нито бивши клиенти“, заявява говорителката на Schwab Маура Хупър пред CNBC. Тя отказва да коментира сметки № 6 и № 7.

„Schwab обслужва 46 милиона сметки, принадлежащи на хора с различен произход, политически пристрастия, професии и възгледи, и ние прилагаме едни и същи стандарти към всяко клиентско взаимоотношение“.

Размерът и активността на двете сметки, свързани с Schwab не са непременно необичайни за изключително богат инвеститор, заявява Лари Харис, бивш главен икономист в Комисията по ценни книжа и борси и допълва, че Schwab не би бил необичаен избор за такъв портфейл.

„Това е типично за хора с големи портфейли, а Schwab може да бъде по-евтин и да осигури по-голям контрол върху времето за плащане на данъците“, обяснява Харис, който в момента е професор по финанси в Marshall School of Business към Университета в Южна Калифорния.

Разкритията на Тръмп показаха и че Schwab е отпуснал на неговия тръст кредитна линия, обезпечена с активи, в размер на над 50 милиона долара, което позволява на тръста да тегли заем срещу ценни книжа, без да ги продава. Получените средства обикновено не могат да се използват за закупуване на допълнителни ценни книжа.

За разлика от други големи банки като JPMorgan и Capital One, Schwab не беше сред институциите, които семейство Тръмп обвини, че са прекъснали връзките си с тях след бунта в Капитолия на 6 януари.

Свързаната с JPMorgan сметка № 8 е била активна по същото време, когато Тръмп я обвини, че го е „изключила от банковата система“ по политически причини. Сметка № 8 отчита 336 сделки за около 5,5 милиона долара на 4 август 2025 г., ден преди оплакванията на Тръмп. Тя отчита още 50 сделки на стойност до 785 000 долара на 7 август, когато подписва изпълнителна заповед относно лишаването от банкови услуги, и продължава да отчита транзакции до декември.

По-късно Тръмп заведе дело срещу JPMorgan и главния изпълнителен директор Джейми Даймън за 5 милиарда долара, като твърдеше, че банката е закрила сметки, принадлежащи на него и на свързните с него компании, по политически причини и ги е включила в „черен списък“. JPMorgan не отговори на исканията за коментар, но по-рано е отхвърляла обвиненията като неоснователни.

Делото все още е висящо, като не е насрочена дата за изслушване или съдебен процес, тъй като съдът преценява дали да го върне на щатския съд във Флорида или да го прехвърли на федералния съд в Ню Йорк.

Освен JPMorgan, Schwab и UBS, в делото са участвали и други компании, но в по-ограничена роля.

Свързана със Stephens сметка № 5, е съдържала между 1 и 5 милиона долара в рамките на програма за автоматично прехвърляне на средства. Същата сметка е съдържала и до 66 001 долара в застрахованата от FDIC програма за банкови депозити на Stifel, което според експерти, консултирани от CNBC, съответства на остатъчно салдо, останало при прехвърлянето на сметката от програмата на Stifel към тази на Stephens.

Stifel не е отговорила на исканията за коментар.

Две от разкритите сметки на Тръмп, № 4 и № 8, също съдържаха взаимни фондове в рамките на по-широки портфейли, които включват акции с голяма пазарна капитализация и общински облигации.

Кой контролира сделките

Тръмп заявява, че семейните му активи се управляват от доверителен фонд, докато инвестиционните решения се контролират от външни финансови институции. Той обаче не посочи имената им.

„Децата ми го управляват“, заявява президентът на САЩ в интервю за CNBC през юли.

„Спечелих огромна сума пари – повече, отколкото някога бих си помислил, че ще спечеля – и позволявам на хора, с които дори не разговарям, да ги инвестират.“

През май синът му Ерик Тръмп написа в X, че финансовите компании имат „единствена и изключителна власт върху всички инвестиционни решения, включително разпределение на активите, търговията, пребалансирането и управлението на портфейла“.

Говорител на Trump Organization заявява пред CNBC, че с цел да се намалят потенциалните конфликти на интереси, портфейлът на Тръмп разчита в голяма степен на директно индексиране – автоматизирана инвестиционна стратегия, която все по-често се използва от богати инвеститори.

За разлика от индексните фондове, сметката за директно индексиране съдържа отделни акции, подбрани така, че да следват даден бенчмарк, като например S&P 500. Софтуерът непрекъснато купува, продава и пребалансира позициите, за да поддържа портфейла в синхрон с индекса.

„Това е компютърно управлявана търговия“, заявява Харис, бившият главен икономист на Комисията за ценни книжа и борси (SEC).

Този подход може да доведе до големи вълни от транзакции по време на волатилни пазари, когато колебанията в цените създават повече възможности за пребалансиране на портфейла и продажба на обезценени акции с цел намаляване на данъчните задължения на инвеститора.

Например, разкритията на Тръмп показват вълна от покупки около важни новини за митата.

На 2 април 2025 г. президентът обяви мащабни мита, които предизвикаха срив на акциите. Седмица по-късно отмени повечето от тях, което доведе до рязко покачване на пазарите, макар че миналата седмица наложи нов тарифен режим.

CNBC не е открила доказателства, че Тръмп или семейството му са ръководили отделните транзакции, включително такива, извършени в очакване на решението за митата.

„Като се има предвид, че в процеса участват надеждни доверени лица“, казва Харис, „е наистина малко вероятно в тези организации да се извършват каквито и да било манипулации. Почти невъзможно е да си го представим.“

Директното индексиране може да намали данъчната тежест на инвеститора чрез „извличане на данъчни загуби“. Когато дадена акция поевтинее, софтуерът може да я продаде, за да реализира загубата, и да купи други ценни книжа, като запазва по-широка пазарна експозиция на портфейла.

Тези загуби могат след това да компенсират капиталови печалби в други части на портфейла.

Правила и регулации

Федералните етични правила изискват, ако президентът на САЩ използва „сляп тръст“ за управление на активите по време на мандата си, той да се контролира от независим попечител и строго да се ограничава комуникацията с бенефициента относно тези активи.

За разлика от това, голяма част от богатството на Тръмп остава в отменим тръст, на който той е единственият бенефициент, според документи, подадени пред Комисията за ценни книжа и борси (SEC).

Доналд Тръмп-младши изпълнява функциите на попечител и притежава изключително право на глас по отношение на определени активи, според документ, подаден пред SEC. Отменим тръст обикновено може да бъде променен, например чрез смяна на попечителя или промяна на бенефициентитем или да бъде прекратен от лицето, което го е създало.

Всички президенти на САЩ от Джими Картър до Джо Байдън, с изключение на Тръмп, или са създали „слепи“ тръстове, или са ограничили инвестициите си до активи, които се считат за малко вероятни да създадат конфликти на интереси, като например диверсифицирани взаимни фондове, според Службата за правителствена етика.

Публичните регистри не показват дали Тръмп е упражнил някакво правомощие да измени или отмени тръста си.

Тази разлика между контрола върху отделните сделки и крайната собственост също създава рискове, свързани с неспазването на правилата и репутацията, за финансовите институции, които управляват парите на Тръмп, допълва Делстън. „Банките, които го приемат като клиент, са преценили, че всичките тези „товари“, които носи със себе си, все пак си заслужават, било то заради таксите, които могат да събират, или други ползи от връзката“.

Банките почти винаги биха третирали действащ президент като „лице, заемащо политическа длъжност“ (PEP) съгласно вътрешните си рамки за управление на риска, тъй като тази длъжност може да е свързана с повишен риск от корупция и изпиране на пари, допълва Делстън. „Очаква се лицата, заемащи политически длъжности, да бъдат подлагани на засилен контрол както на етапа на приемане като клиенти, така и периодично с наблюдение на дейността им“.

Съгласно федералните правила за борба с изпирането на пари, банките трябва да разберат целта на взаимоотношенията, да знаят каква дейност може да се очаква, да изготвят рисков профил и да следят за подозрителни транзакции. За клиент като Тръмп, Делстън смята, че това може да означава едновременен преглед на банкови преводи, чекове, сделки с ценни книжа и други транзакции, за да се определи дали пораждат опасения за подозрителна дейност.

„Не става въпрос само да се установи подозрителна дейност. Сметките му във всяка финансова институция биха изисквали наблюдение в реално време“, допълва той.

Това ниво на контрол може да изисква допълнителни разходи за персонал, отговарящ за спазването на нормативните изисквания, технологии, адвокати и външни консултанти.

Банките, обслужващи действащ президент, също са изложени на репутационни и политически рискове, включително обществен контрол дали връзката би могла да повлияе на отношенията им с администрацията на Белия дом.

CNBC не е успяла да установи колко са спечелили банките от сметките на Тръмп.

„Банките начисляват на хора като президента високи такси за всичко, което правят, за да компенсират част от риска“. Дали таксите са достатъчно високи, е невъзможно да се знае“, допълват експерти.