Queen в Будапеща – концертът, който пропука Желязната завеса

Единствената спирка от турнето The Magic Tour на Queen в Източния блок се превръща в историческо събитие както в политически, така и в културен план. В средата на 80-те години на XX век организирането на западен стадионен концерт от подобен мащаб в Унгария изисква почти немислими логистични и политически компромиси.

След като най-висшите ешелони на управляващата партия дават зелена светлина, входовете на стадион „Непщадион“ буквално трябва да бъдат преустроени, а теренът около тях – разкопан, за да могат гигантските камиони на екипа да достигнат до игрището.

Според оценки и разкази на хора от музикалната индустрия Queen получават хонорар от около 110 000 евро – приблизително половината от сумата, която обичайно взимат за концерт на друго място. Една от причините е, че тогавашна Унгария просто не разполага с необходимото количество конвертируема валута. В замяна групата получава разрешение да заснеме концертния филм Hungarian Rhapsody, използвайки почти целия тогавашен капацитет на унгарската филмова индустрия, както и международните права за неговото разпространение.

Концертът далеч надхвърля рамките на музикално събитие – той се превръща в колективно обществено преживяване с почти катарзисен ефект. Безупречното осветление и звук на западната рок музика, официално заклеймявана като упадъчна, едновременно шокират и възхищават унгарската публика.

Младите хора, които дотогава се докосват до този свят единствено чрез пращящи магнетофонни записи, докато слушат Radio Free Europe, или чрез контрабандно внесени винилови плочи, изведнъж се чувстват сякаш са в центъра на света. Queen показват на Будапеща – град, който вече започва предпазливо да се отваря към Запада, но все още живее в ограниченията на социалистическия режим – какво могат да постигнат професионализмът и безграничната творческа енергия.

Четиридесет години по-късно Британското посолство в Будапеща отбелязва годишнината със специално събитие. Сред гостите са официалният фотограф на Queen по време на The Magic Tour Денис О'Регън и дългогодишният довереник и личен асистент на вокалиста Фреди Меркюри Питър Фрийстоун. Именно О'Регън документира отблизо най-важните моменти от турнето и пред Euronews си спомня защо концертът в Будапеща остава толкова специален.

Рони Ууд: Rolling Stones още не са казали последната си дума

Още преди пристигането си групата знае, че я очаква нетипично преживяване. Вместо обичайните един или два дни Queen прекарват почти седмица в Будапеща. Екипът пристига от Виена с кораб, носещ името „Горбачов“, а по бреговете на Дунав вече го очакват огромни тълпи.

„Будапеща се превърна в легенда в историята на Queen. Още докато пътувахме насам, знаехме, че предстои нещо специално“, разказва О'Регън.

По думите му интересът е бил толкова голям, че спокойно е можело да бъдат организирани няколко концерта. Властите обаче разрешават само един.

„Страхуваха се, че музиката може да стане прекалено популярна и подривна. Така концертът остана само един, но именно тази вечер се превърна в истински културен крайъгълен камък за Унгария.“

Според фотографа атмосферата в Будапеща няма нищо общо с тази на останалите спирки от турнето. Докато в Лондон големите концерти вече са част от ежедневието, в Унгария усещането е съвсем различно.

„Тук се чувстваше, че се случва нещо изключително. Не само на стадиона, а и по улиците. Бяхме тук шест дни и успяхме да видим много повече от самия концерт.“

Особено впечатление му прави желанието на Фреди Меркюри да научи унгарската народна песен „Tavaszi szél vizet áraszt“.

„Queen вложиха огромно старание не само в концерта, но и в заснемането му. За тях това не беше поредната спирка от турнето.“

Въпреки твърденията, че музикантите са били държани далеч от почитателите си, О'Регън не си спомня подобно нещо. По думите му китаристът Брайън Мей дори се издига с балон с горещ въздух над града, а самият той неведнъж се разхожда из Будапеща заедно с басиста Джон Дийкън.

„Усилете музиката докрай, за да почетете Ози“, каза Шарън Озбърн на първата годишнина от смъртта му

„Не видях нито един опит феновете да бъдат държани настрана. Когато пристигнахме, хората обградиха колата на Фреди. Навсякъде цареше много свободна и спокойна атмосфера.“

О'Регън признава, че самият той е възприемал посещението като привилегия, но според него същото чувство са изпитвали и членовете на Queen.

„Те вече бяха световни суперзвезди, но усещаха, че за тях е чест да бъдат първата рок група, която свири тук.“

Кариерата на О'Регън също започва с една съвсем съзнателна мечта. Още като млад той решава, че иска да съчетае трите си най-големи страсти – музиката, фотографията и пътуванията. След като обикаля Европа с влак, осъзнава, че иска да прекара живота си на път, а скоро след това предлага на големите групи да вземат официален фотограф със себе си.

„Бях на правилното място в правилния момент, но и се погрижих да бъда там. Всичко беше част от съзнателен план.“

Това решение му позволява да работи с едни от най-големите имена в рок музиката, включително Queen, Дейвид Боуи и The Rolling Stones.

Работата рамо до рамо с Фреди Меркюри му разкрива различна страна на певеца.

„Първата дума, която ми идва наум, е забавен. Ругаеше непрекъснато и точно това някак го правеше още по-смешен.“

По думите му голямата разлика между сцената и ежедневието не е в характера на Меркюри, а в невероятната енергия, която придобива пред публика.

Аз, тати и Iron Maiden: Хеви метълът като контрапункт на обществените норми

О'Регън пази две почти последователно заснети снимки зад кулисите – на едната Фреди е с обикновени дрехи и изглежда напълно отпуснат, а само минути по-късно, вече облечен в сценичния си костюм, се превръща в човека, когото целият свят познава.

„Щом облечеше сценичните дрехи, се преобразяваше мигновено. Той беше най-великият шоумен, живял някога.“

Подобна промяна фотографът наблюдава и при Мик Джагър, който според него сякаш се подмладявал с десет години в момента, в който излезе пред публиката.

Именно желанието да запази такива неповторими мигове го насочва към концертната фотография. По онова време всеки кадър е ценен – филмовите ленти са скъпи, броят на снимките е ограничен, а резултатите могат да се видят едва след проявяването им.

„Беше като да разполагаш с автомат с ограничен брой патрони. Когато филмът свършеше, всичко приключваше. Трябваше да чакаш точния момент.“

Днес цифровата фотография позволява да се направят хиляди снимки и веднага да се види резултатът. О'Регън не смята, че преди десетилетия работата е била по-лесна.

„Нямаше интернет, нямаше мобилни телефони. Беше поне сто пъти по-трудно да откриеш къде свири една група и как да се свържеш с нея.“

Макар вече да снима по-рядко, той продължава да работи по нови проекти. Наскоро завършва книги за Дейвид Боуи и Queen, подготвя изложби, а мултимедийният му проект David Bowie Experience ще бъде представен и на кинофестивала във Венеция.

Следващата му голяма цел е да превърне десетилетията, прекарани зад кулисите на рок музиката, в документален филм, книга и подкаст.

„Искам да разкажа историите на необикновените хора, с които имах щастието да работя. По-голямата част вече е написана. Сега трябва да събера историите и снимките в едно цяло.“