Барутът се превръща в стратегически ресурс за Европа. Къде остава България?

Скрит сред гори и земеделски земи в подножието на Баварските Алпи, комплексът на Rheinmetall прилича повече на малко селище, отколкото на един от ключовите обекти за европейското превъоръжаване, пише CNBC.

Стотици производствени сгради са разпръснати върху близо 90 хектара, а между тях строителни екипи подготвят следващото голямо разширение на германския концерн. Проектът носи името Firepower и трябва да превърне базата в Ашау ам Ин в един от най-големите центрове за производство на барут в Европа.

Мащабът на инвестицията показва колко бързо се променят приоритетите на отбранителната индустрия. Европейските правителства увеличават военните си бюджети след нахлуването на Русия в Украйна, но поръчките се сблъскват с далеч по-прозаичен проблем: няма достатъчно мощности, които да ги превърнат в реални оръжия и боеприпаси.

Барутът е сред най-трудните за преодоляване ограничения.

Европа отново откри значението на барута

Войната в Украйна изчерпа значителна част от запасите на европейските армии и повиши рязко търсенето на артилерийски снаряди. Производството им обаче зависи от метателните заряди, без които боеприпасът остава просто метален корпус.

„Без барут е невъзможно да защитаваме хората си, защото той е необходим за боеприпасите“, казва главният изпълнителен директор на Rheinmetall Армин Папергер пред CNBC.

„Без барут нито един снаряд няма да напусне цевта.“

Европейските производители могат да разширяват заводите си за снаряди, но ефектът ще остане ограничен, докато производството на барут и основните му съставки не расте със същото темпо.

Една от тях е нитроцелулозата, позната и като пушечен памук. Тя се произвежда от целулозни влакна и служи като основа за съвременните бездимни метателни вещества.

Тук Европа се сблъсква с позната зависимост. Континентът дълго разчита на Китай за доставки на късите памучни влакна, които остават върху семената след отделянето на материала за текстил. Именно от тях след химическа обработка се получава нитроцелулоза.

Забавянето на китайския износ през последните години показа колко лесно тази част от веригата може да се превърне в проблем за цялата европейска отбранителна индустрия.

Rheinmetall твърди, че вече е подсигурил собствените си доставки. По думите на Папергер компанията разполага със суровина за следващите четири години и тества целулоза от дървесина като алтернативен източник.

Радев пред Мерц: Кохезионната политика и земеделието са ключови за България

4200 тона годишно от един завод

До 2028 г. Rheinmetall планира да увеличи производството в Ашау ам Ин до 4200 тона барут годишно. Това е повече от два пъти над сегашния капацитет на комплекса.

В базата ще бъде изграден и развоен център за ново поколение високоенергийни бездимни метателни вещества. Целта е в същия обем на боеприпаса да бъде концентрирана повече енергия и така да се увеличат обсегът и ефективността му.

Германският концерн инвестира в подобни мощности и в Испания и Швейцария. Предимството му е, че контролира почти цялата производствена верига, от барута и метателните заряди до корпусите на снарядите.

Продукцията от Бавария ще влиза в боеприпаси за стрелково оръжие, артилерия, танкове и въоръжени дронове.

„Произвеждаме за всички направления, в които е необходим барут“, казва Папергер.

Тази широка употреба е важна и за спора около бъдещето на отбранителната индустрия. След няколко години на стремителен ръст акциите на Rheinmetall са загубили 35% от стойността си от началото на годината към момента на публикацията на CNBC.

Част от инвеститорите се питат дали дроновете, оръжията, управлявани от AI, и кибератаките постепенно ще изместят танковете и артилерията.

Папергер не очаква подобен обрат. Според него дроновете разширяват арсенала на армиите, без да премахват нуждата от тежко въоръжение и огромни количества боеприпаси.

„Комбинацията е ключова“, казва той. „Дроновете добавят още едно направление, което ще ни донесе повече бизнес.“

Rheinmetall очаква портфейлът му от поръчки да надхвърли 100 млрд. евро до края на годината. Компанията вижда работа поне за следващото десетилетие, докато европейските държави възстановяват собствените си запаси и продължават да снабдяват Украйна.

Допълнителен натиск идва от САЩ. Европа вече не може да приема, че американската индустрия ще запълва всеки недостиг, защото Вашингтон също трябва да попълва собствените си резерви.

„Запасите в Америка са на ниво от около 20% до 30% и те трябва да произвеждат за себе си“, казва Папергер.

Отбранителните акции потънаха след обрат в най-голямата военноморска поръчка на Германия

Българският проект трябваше да стане част от разширяването

На този фон планираната инвестиция на Rheinmetall край Сопот изглеждаше като естествено продължение на европейското разширяване.

През октомври 2025 г. германският концерн и ВМЗ подписаха споразумение за създаване на съвместно предприятие. Обявената инвестиция възлиза на близо 1 млрд. евро и включва два завода.

Единият трябва да произвежда барут и други енергетични материали, а вторият, 155-милиметрови артилерийски снаряди.

Rheinmetall трябва да притежава 51% от съвместното дружество, а ВМЗ останалите 49%. Планът предвижда производствена площадка от около 100 хектара и приблизително 1000 нови работни места.

Обявеният годишен капацитет е близо 1300 тона барут, около 100 000 артилерийски снаряда и метателни заряди за до 150 000 боеприпаса.

За сравнение, това количество барут се равнява на почти една трета от капацитета, който Rheinmetall планира да достигне в разширения си баварски комплекс.

Производството на корпуси за снаряди трябваше да започне през 2027 г., а заводът за енергетични материали да заработи през 2028 г.

Девет месеца след обявяването на проекта обаче тези срокове вече изглеждат все по-трудно постижими.

ВМЗ-Сопот: Поредното парче от глобалния пъзел на Rheinmetall

Проект за 1 млрд. евро без осигурено финансиране

По-рано този месец министърът на икономиката Александър Пулев обяви пълна ревизия на договореностите с Rheinmetall.

По думите му окончателен инвестиционен договор за изграждането на заводите все още няма. Нерешени остават въпроси, свързани с терена, финансирането, лицензионните плащания и участието на български компании във веригата за доставки.

Най-голямата пречка е българският дял от инвестицията, оценен на около 420 млн. евро.

Предишното правителство планираше сумата да бъде осигурена чрез европейския механизъм SAFE. Според Пулев едва между 10% и 15% от необходимите средства могат да бъдат използвани за изграждането на производствени мощности.

Останалата част не е предвидена в бюджета за 2026 г. Така проектът се оказва без ясен източник на финансиране в момент, когато Rheinmetall вече строи и увеличава капацитета си в други части на Европа.

Правителството ще търси нова схема и ще предоговори условията с германския концерн. Сред исканията са по-благоприятни лицензионни плащания и гаранции, че български поддоставчици ще получат място в проекта.

НС разреши пребиваването на американски самолети-цистерни и военнослужещи в база "Безмер"

Платени са 82 млн. лева

Допълнителни въпроси повдига държавното дружество „Иганово“, създадено специално за инвестицията.

Първоначално проектът трябваше да бъде реализиран пряко от съвместното предприятие на ВМЗ и Rheinmetall. Впоследствие се появява „Иганово“, което трябва да организира строителството на заводите и да ги отдава под наем на бъдещото съвместно дружество.

В края на 2025 г. държавата осигури 82 млн. лв. за технологии, патенти, ноу-хау и инженерни разработки.

Според Пулев парите вече са преведени на Rheinmetall, въпреки че окончателният договор за инвестицията още не е подписан.

Министърът обяви, че „Иганово“ ще бъде закрито и структурата на проекта ще бъде променена. Засега няма публичен отговор какво ще се случи с платените средства.

Rheinmetall също не е коментирал обявената от българското правителство ревизия.

Междувременно отпадна едно от потенциалните препятствия пред заводите. Административният съд в Пловдив обяви за нищожно решението на Общинския съвет в Карлово за провеждане на местен референдум срещу проекта край Иганово.

Това оставя финансирането и условията по сделката като основните нерешени въпроси.

В Бавария строителството вече е в ход, а Rheinmetall се готви да удвои производството си до 2028 г. Край Сопот проектът със същия хоризонт все още е на масата за преговори.