След години на ускорено превъоръжаване в отговор на руската инвазия в Украйна, Европа все по-целенасочено инвестира в дронове, които се очертават като ключови за бъдещата сигурност на континента.

Анализ на CNBC показва, че през последните две седмици тенденцията се ускорява значително. НАТО стартира нова инициатива за развитие на безпилотни системи, Великобритания инвестира милиарди паундове в дронове и технологии за противодействие, Германия планира доставка на 50 000 дрона за Украйна, а стартъпът Helsing е оценен на 18 млрд. долара.

Това развитие бележи съществена промяна в европейската военна стратегия. Дроновете вече се утвърждават като основен елемент в съвременните военни операции, което открива нови възможности за производителите на дронове, както и за компании в областта на изкуствения интелект, военния софтуер, електронната война и защитените комуникации.

„Бъдещето на отбраната се насочва към бойно поле с много слоеве. Например един танк няма просто да изстрелва снаряди, а ще използва и дронове, ще получава данни за целите в реално време от сателити и безпилотни летателни апарати, ще обменя информация с останалите части и ще бъде част от свързаната мрежова система“, коментира в интервю за CNBC анализаторът на Morningstar Лоредана Мухареми.

Войната в Украйна и използването на ирански дронове Shahed в Близкия изток подчертават значението на достъпните безпилотни системи, подпомагани от изкуствен интелект

Тези платформи събират разузнавателна информация, увеличават обсега на традиционните оръжия и все по-често изпълняват задачи с висока автономност. Тези уроци вече влияят върху начина, по който европейските държави планират бъдещите си военни покупки. Миналата седмица генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Алиансът трябва да бъде „готов за ерата на дроновете“, като представи инициатива за инвестиции от над 40 млрд. долара в системи за защита срещу дронове през следващите пет години.

Той подчертава, че безпилотните технологии са „променили изначално характера на съвременната война“ и вече са сред ключовите фактори на бойното поле, като войната между Русия и Украйна е най-яркият пример.

Великобритания също увеличава инвестициите в автономни военни системи. В националния инвестиционен план за отбрана, публикуван в края на юни, правителството отделя 5 млрд. британски лири (около 6,7 млрд. долара) за програмата UK Drone Transformation, която цели масово внедряване на дронове във въоръжените сили.

Германия също разширява подкрепата си за Украйна.

В понеделник Auterion и украинският производител Skyfall обявиха поръчка за 50 000 дрона на стойност 90 млн. евро, оборудвани с операционната система на Auterion. Според източник, запознат със сделката, финансирането идва от Германия.

„Това е първата война, в която дроновете са достатъчно масово разпространени, за да играят водеща роля“, казва пред CNBC главният изпълнителен директор на Auterion Лоренц Майер.

Майер отбелязва, че софтуерът вече определя ефективността на съвременното бойно поле. Операционната система на Auterion позволява на дроновете да изпълняват мисии дори при силно електронно заглушаване.

„Системите им позволяват да атакуват целта дори при използване на средства за заглушаване. Преди това водеше до загуба на видеосигнал и пропуснати атаки“, обяснява той пред CNBC.

Технологията позволява поразяване на цели под т.нар. радиохоризонт, например когато дронът се спуска в долина с обичайно прекъсната комуникация. Следващата стъпка е разработването на софтуер, който ще позволи на един оператор едновременно да управлява цял рояк от дронове, вместо да контролира всеки един апарат поотделно.

Въпреки че поръчката е за Украйна, според Майер технологията вече привлича интерес от въоръжените сили на Германия, Норвегия, Великобритания и Франция.

Morningstar посочва, че най-големите възможности няма да са ограничени само до производителите на безпилотни летателни апарати. Все по-важни ще стават технологиите за управление на дронове в реално време, включително защитени комуникации, командни системи, изкуствен интелект, сателитно разузнаване, сензори и решения за електронна война.

„Компаниите с мащабни производствени възможности, които развиват автономни системи, противовъздушна отбрана, сензори, електронна война, софтуер и космически технологии, вероятно ще спечелят значителна част от бъдещите разходи за отбрана“, казва пред CNBC Лоредана Мухареми.

Разходите за отбрана нарастват с безпрецедентни темпове. Данни на McKinsey, цитирани от CNBC, показват, че основните разходи за отбрана в Европа вече са се удвоили спрямо 2019 г. Ако страните от НАТО постигнат целта военните разходи да достигнат 3,5% от БВП до 2035 г., още през 2030 г. европейските разходи за отбрана могат да достигнат около 800 млрд. евро, или приблизително 2,9% от общия БВП на континента.

Инвестициите на рисков капитал в отбранителни технологии също нарастват рязко. През 2025 г. броят на сделките от двете страни на Атлантическия океан се е увеличил над два пъти спрямо година по-рано, а финансирането на европейски компании в сектора е нараснало от около 200 млн. евро през 2021 г. до 2,6 млрд. евро през 2025 г., според данни на McKinsey.

Сред основните печеливши от тази трансформация е базираният в Мюнхен стартъп Helsing. Компанията обяви нов инвестиционен кръг, който я оценява на 18 млрд. долара и я нарежда сред най-високо оценените европейски компании в отбранителните технологии.

Helsing разработва дронове, системи за подводно наблюдение, както и решения с изкуствен интелект и автономен софтуер за военни приложения.

CNBC отбелязва, че развитието на компанията отразява по-широката тенденция в европейската отбранителна индустрия: бъдещето на войната ще зависи все по-малко от традиционните оръжейни системи и все повече от софтуера, автономността и изкуствения интелект.