Икономиката на Китай нараства с 4,3% през второто тримесечие, което е най-слабият резултат от края на 2022 г., когато властите отмениха ограниченията заради Covid-19.

Публикуваните в сряда данни на Националното статистическо бюро остават под официалната годишна цел за растеж от 4,5 до 5% и под отчетените 5% през първото тримесечие.

Това е най-ниският темп извън периода 2020-2022 г., когато правителството наложи мащабни локдауни, за да ограничи разпространението на вируса.

Месечните показатели, публикувани заедно с данните за БВП, дават допълнителни признаци за натиска върху китайската икономика. Властите продължават да се борят с продължителния спад на имотния пазар, който подкопава доверието на потребителите.

Продажбите на дребно се увеличават едва с 1% на годишна база през юни. Инвестициите в дълготрайни активи се свиват с 5,7% през първото полугодие, докато промишленото производство нараства с 5,3% спрямо същия месец на миналата година.

Лин Сонг, главен икономист за Китай в ING, определя данните като знак за „значително забавяне“ спрямо първото тримесечие.

По думите му рязкото отслабване на месечните показатели, което до голяма степен е било прикрито в озадачаващите данни за първото тримесечие, вече се вижда много по-ясно.

„Макар месечните показатели да не се пренасят директно в изчисляването на БВП, инвестициите в дълготрайни активи продължават да се сриват и вече отчитат годишен спад, а продажбите на дребно едва остават на положителна територия“, казва той пред Financial Times.

„Месечните данни очертават мрачна картина във всички направления.“

След натиск от страна на Вашингтон, технологичният гигант въвежда строги проверки на място за клиентите си в Сингапур, Малайзия и Япония, за да предотврати нелегалния износ на технологии към Китай

Nvidia намалява наполовина списъка с азиатски купувачи в опит да ограничи достъпа на Китай до AI чипове

Анализаторите, анкетирани от Bloomberg, очакваха растеж от 4,5% през второто тримесечие. За първата половина на 2026 г. Китай отчита увеличение на БВП от 4,7%.

Макар да изглежда като солиден темп, той е слаб за икономика, която в продължение на десетилетия растеше средно с над 9% годишно.

За разлика от други големи икономики, страната не публикува тримесечна разбивка на БВП по разходния метод, която да показва приноса на инвестициите, потреблението и нетния износ. Затова вниманието се насочва основно към месечните показатели, а разминаването им с общия темп на растеж поражда все повече въпроси.

„Бюджетните разходи намаляват през първите пет месеца на годината“, казва Дан Уан, ръководител за Китай в Eurasia Group.

„Данните за индустрията и публичните финанси съвпадат помежду си, но не съответстват на показателя за БВП.“

Според нея единственото обяснение за разминаването между месечните показатели и икономическия растеж е външното търсене.

„Невъзможно е сметката да излезе само чрез инвестициите и потреблението. Разликата трябва да идва от нетния износ“, посочва Уан.

Отделни данни, публикувани във вторник, показват, че китайският износ скача с 27% на годишна база през юни. Това засилва признаците, че икономическата активност зависи все повече от външната търговия.

Бумът на изкуствения интелект и тарифната треска стимулират търговията

Китайският износ през юни нараства с най-бързи темпове от 2021 г. насам

Сонг обаче отбелязва, че нетният износ все още се свива спрямо предходната година заради рязкото увеличение на вноса.

Китайските власти от години се опитват да ограничат и риска от дефлация. След избухването на войната в Иран обаче цените на производител рязко се повишават, което има значение за начина, по който БВП се коригира спрямо инфлацията.

По-високата инфлация ще намали подкрепата за данните от дефлатора на БВП, посочва Сонг. Отрицателният дефлатор увеличава реалния растеж спрямо номиналния, докато покачването на цените отслабва този ефект.