В последното съобщение, което Людмила Дубницка получава от съпруга си, той ѝ пише, че най-вероятно предстои да бъде пленен от руските сили. Два дни по-късно тя разпознава тялото му във видео в социалните мрежи, показващо група убити украински военнослужещи.

Нейният съпруг Андрей Дубницки е сред стотиците украински военнопленници, за които Киев твърди, че са били екзекутирани от руската армия след началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

Точният им брой не е известен и варира според различните украински и международни източници, но Киев казва, че тези екзекуции разкриват целенасочена политика на Москва.

Дубницки е на 25 години, когато е убит през февруари 2024 г. по време на изтеглянето на украинските войски от Авдиевка – един от основните центрове на сраженията в Източна Украйна, впоследствие превзет от Русия.

Ранен при опит за отстъпление, войникът от 110-а бригада остава на позицията си с още петима свои другари, четирима от които също са ранени. Въпреки тежката ситуация те се надяват да бъдат евакуирани.

Когато се обажда на съпругата си на 15 февруари, „той беше изключително разтревожен и плачеше“, разказва 27-годишната Дубницка пред AFP.

Страната предлага база данни с насилствено депортирани от Украйна непълнолетни лица за „осиновяване“ чрез „каталог“, в който са категоризирани по възраст, пол и физически характеристики

„Пазар“ за отвлечени: Русия пусна онлайн каталог с украински деца за осиновяване

За да си вдъхнат кураж, двамата си обещават, че когато отново се съберат, ще имат син – братче на малката им дъщеря. Няколко часа по-късно той ѝ изпраща съобщение, че вероятно ще бъдат пленени. След това спира да отговаря.

Видео, публикувано от украински медии, показва какво вероятно се е случило след това. Неговият другар Иван Житник разговаря с близък човек по видеовръзка, когато руски войник му нарежда да хвърли оръжието си.

Два дни по-късно Людмила вижда кадри, разпространени в руски социални мрежи, на които пет тела лежат в замръзнала локва, почервеняла от кръв.

Тя разпознава татуировката на кръст върху ръката на един от мъжете. Това е съпругът ѝ.

„Осезаемо увеличение“ на случаите

110-а бригада потвърждава, че няколко нейни военнослужещи, сред които Дубницки и Житник, са били убити, като обвинява руските сили, че са нарушили споразумение за тяхната евакуация. Украинската прокуратура започва разследване за „разстрел на невъоръжени украински военнопленници“.

Според украинските власти този случай не е изолиран.

Няколко украински представители заявяват пред AFP, че руските войски са увеличили броя на подобни „екзекуции“ от 2023 г. насам.

„Това произтича от руска политика, която на практика насърчава и позволява подобни престъпления, а впоследствие командирите издават и съответните заповеди“, коментира Андрей Атаманчук от украинската Главна прокуратура, който отговаря за разследванията на екзекуции на военнопленници.

През последните седмици двете страни са изтъкнали редица инциденти, при които техни апарати са следени и блокирани

Заплаха от орбита: Защо Германия и Великобритания обвиняват Русия в сателитен шпионаж

Москва отхвърля тези обвинения.

Доклад на ООН, публикуван миналия месец, съдържа данни за 129 потвърдени екзекуции на украински военнопленници. Организацията предупреди още миналата година за „осезаемо увеличение“ на подобни случаи.

По думите на Атаманчук досега Киев е образувал 116 разследвания за убийствата на 306 украински военнослужещи от 2022 г. насам. Той подчертава, че реалният брой вероятно е значително по-висок.

Представител на украинското военно разузнаване твърди пред AFP, че службата е проследила убийствата на „над 900 военнослужещи“ при „повече от 340“ отделни случая от 2022 г. насам.

Пожелал анонимност, той допълва, че това може да представлява едва „между 25 и 40%“ от всички подобни случаи.

Според източниците разликата в данните се дължи на различната методология. Прокуратурата се основава единствено на „документирани и доказани факти“, докато разузнавателните служби получават „информация много по-бързо“ от подразделенията на фронтовата линия и други източници.

Сложни разследвания

Москва последователно отхвърля обвиненията във военни престъпления и на свой ред обвинява Киев в извършването на подобни действия. Съгласно Женевските конвенции военнослужещите придобиват статут на военнопленници и съответната закрила веднага щом ясно заявят, че се предават.

Според украинското военно разузнаване руската паравоенна групировка „Вагнер“, разформирована след бунта си през 2023 г., е изиграла роля за налагането на тази практика. Причината е, че в редиците ѝ са служили множество бивши затворници, осъдени за тежки престъпления.

Говорител на външното министерство заяви, че руското военно разузнаване стои зад „кибератака срещу германския контрол на въздушния трафик през август 2024 г.“

Германия обвинява Русия в хибридна кампания и кибератаки

По данни на Украйна най-често жертвите са разстрелвани.

През 2023 г. широко разпространено видео в социалните мрежи показва руски войник, който застрелва украински военнослужещ, след като той извиква „Слава на Украйна“.

Украинските следователи съобщават и за случаи на особено жестоки убийства, включително обезглавявания, кадри от които са били разпространявани в руски социални мрежи.

До момента само петима руски военнослужещи са осъдени в Украйна, двама от тях задочно, отбелязва Атаманчук пред AFP.

Разследванията са изключително сложни, тъй като липсата на достъп до бойните зони сериозно затруднява съдебните производства. Въпреки това той не е изгубил надежда един ден да въздаде справедливост на семействата, дори само като им предостави „имената на хората, убили техните близки“.

За Людмила Дубницка обаче да научи самоличността на убиеца на съпруга ѝ би било „безсмислено“.

„Не знам как това би ми донесло някакво облекчение, дори един ден да разбера кой го е направил.“