Русия рискува да изпадне в „експлозивна“ банкова криза, тъй като кредиторите поемат голяма част от тежестта на военната икономика.

Това предупреждава доклад на разузнавателните служби на европейска държава, с който Reuters се е запознала, докато Европейският съюз подготвя нови санкции.

Двустраничният документ, изготвен през последните седмици с цел да информира европейските длъжностни лица за състоянието на руските банки, очертава тяхната уязвимост спрямо по-нататъшни западни ограничения.

Макар руските банки до голяма степен да са устояли на санкциите, наложени след пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г., докладът от юни посочва, че влошаващото се състояние на кредитите и нарастващата задлъжнялост на домакинствата създават „експлозивен“ риск, точно когато ЕС подготвя 21-вия пакет от санкции, който се надява да финализира през юли, насочен срещу банките и мрежите за криптовалути.

Руската централна банка отказа да коментира оценката, въпреки че наскоро омаловажи рисковете от голяма банкова криза.

Централната банка на Русия свали лихвата, но спорът за рублата и бизнеса се изостря

Тъй като разходите за четиригодишната война с Украйна изчерпват държавната хазна, Русия все повече разчита на банките да подкрепят компаниите и кредитополучателите. В доклада се посочва, че това ги е натоварило с рискове, тъй като икономиката се намира в нестабилно състояние.

Министерството на икономиката понижи прогнозата си за растежа на Брутния вътрешен продукт до 0,4% през 2026 г. от предишните 1,3%, а за 2027 г. до 1,4 % от 2,8%.

В аналитичния доклад, озаглавен „Бележка относно вероятността от банкова криза в Русия през 2026 г.“, се посочва, че банките са били принудени да отпускат субсидирани кредити на компании от отбранителния сектор. Подкрепяните от държавата кредитни програми, преструктурирането на кредити и държавната подкрепа са прикрили уязвимостта, се допълва в изготвения доклад.

Отпускането на кредити на компании от отбранителния сектор, на регионални проекти, подкрепяни от държавата, и на купувачи на жилища е увеличило обема на кредитите, които може да не бъдат изплатени, посочват авторите.

Русия иска отмяна на санкциите срещу банки преди да спре огъня по море в Украйна

В доклада се оценява, че 10% от корпоративните кредити са съмнителни, рязко увеличение спрямо 2024 г., докато някои големи банки отчитат, че делът на необслужваните кредити в сектора на дребно е достигнал 15% през 2025 г.

В него се посочва също, че през 2025 г. над 500 000 руснаци са обявили фалит, което е с почти една трета повече в сравнение с миналата година, докато държавните програми са насърчили над 13 милиона да вземат поне три кредита едновременно.

Заместник-управителят на руската централна банка Филип Габуния заяви миналия месец, че „уязвимостите във финансовия сектор не са критични“, като подчерта, че капиталовият резерв е на най-високото ниво от три години насам, а делът на необслужваните корпоративни кредити, който е 4%, не се е променил в последната година и половина.

„Икономиката на Русия е в стагнация, но доминиращата роля на държавата и разходите за отбрана означават, че не се очертава непосредствена финансова криза“, заявява Крис Уифър, експерт по Русия в консултантската компания Macro Advisory. „Азия игнорира санкциите. Затова идеята, че нов кръг от санкции ще вкара Русия в криза, е само пожелание“, казва той, като добавя, че разходите за отбрана поддържат ниска безработицата и високи заплати.

Силната рубла засилва натиска върху руската военна икономика

Русия е устойчива въпреки санкциите

Европейският съюз наложи широкомащабни санкции срещу Русия в опит да ограничи банковите печалби и международните парични потоци, продажбите на нефт и газ, както и отбранителния сектор.

Русия се сблъска с трудности, но се оказа устойчива, докато Европа често среща затруднения при прилагането на санкциите, тъй като няма централен орган, който да го направи.

В допълнение към трудностите на Европа, САЩ под ръководството на Доналд Тръмп облекчиха някои санкции, като по-рано предоставиха временно разрешение за продажба на руски петрол, въпреки че това изключение изтече в средата на юни.

Европейските дипломати обсъждат в момента налагането на санкции срещу банки и мрежи за криптовалути, както и срещу производството на дронове, търговците на петрол и рафинериите.

Това би добавило десетки физически лица и юридически лица към списъка, включително близо 90 банки, като броят на кредиторите в него ще надхвърли 100, повече от половината от банките, които имат международни връзки.

Г-7 обещава да подкрепи Украйна и да наложи санкции на Русия в съвместна декларация

Сбербанк: всички се приспособиха към санкциите

Руският президент Владимир Путин заяви наскоро, че Русия ще продължи да преследва военната си цел за пълно превземане на четири украински региона, въпреки санкциите, като отхвърли това, което според него е ново предложение от Украйна за ограничаване на военните действия.

Путин също така заяви, че Русия очаква възобновяване на дипломатическите усилия, ръководени от САЩ, за прекратяване на войната, веднага щом бъде разрешена „горещата фаза“ на американско-израелския конфликт с Иран.

Има признаци за засилващ се натиск. Вторият по големина руски кредитор ВТБ планира да увеличи резервите си, както съобщи първият заместник-изпълнителен директор пред Reuters в петък, за да се предпази от по-високите цени на горивата и евентуални загуби по кредити.

Сумата на паричните средства, държани извън банките, е нараснала с над 17% на годишна база до над 19 трилиона рубли (243 милиарда долара) от началото на годината, според данни на централната банка. Това оказва натиск върху банките, които разчитат на депозити за финансиране на кредитирането.

„Всички големи банки вече са под санкции... и когато те бяха въведени през 2022 г., имаше напрежение“, заявява Тарас Скворцов, финансов директор на най-голямата руска банка „Сбербанк“. „Към 2026 г. всички са свикнали. Много клиенти на банки, подложени на санкции, дори не знаят за тях“.