Силната рубла засилва натиска върху руската военна икономика
Растящият енергиен износ тласка валутата до най-високото ѝ ниво от три години, което прави останалия руски износ по-малко конкурентоспособен
,fit(1001:538)&format=webp)
Руската рубла достигна най-силното си ниво от над три години насам, подкрепена от нарастващите търговски дисбаланси и високите лихвени проценти. Това обаче засилва натиска върху бюджета на страната, докато войната на Владимир Путин срещу Украйна навлиза в петата си година.
От 19 март насам рублата е поскъпнала с над 20% спрямо долара и еврото, след като Доналд Тръмп удължи изключението от санкциите върху руския петрол, а войната между САЩ и Израел срещу Иран предизвика глобална енергийна криза.
Макар приходите от износ на петрол да са нараснали, поскъпването на рублата прави останалите руски стоки по-малко конкурентоспособни. В същото време слабият внос – заради санкциите и стагниращата руска икономика – ограничава ефекта върху инфлацията от по-евтините вносни продукти, обясняват експерти пред Financial Times.
„Руската икономика е ориентирана към износ, така че значителното поскъпване на националната валута носи повече вреди, отколкото ползи“, казва пред FT Александър Потавин, анализатор в московската брокерска компания „Финам“.
Медията цитира високопоставен мениджър в една от най-големите руски банки, според когото „прекалено силната“ рубла на практика действа като „данък върху износителите“.
Рублата е на най-силното си ниво спрямо щатския долар от февруари 2023 г. насам и е поскъпнала с над 60% в доларово изражение спрямо дъното в началото на миналата година. В момента валутата се търгува около 71 рубли за долар при 115 рубли за долар на 1 януари 2025 г.
Енергийните приходи формират около една пета от бюджетните постъпления на Русия. Макар войната с Иран да е повишила приходите от петрол, поскъпването на валутата удря други ключови за руската икономика износни сектори като желязо, стомана, торове и пшеница.
„Виждаме, че валутният курс буквално убива руската търговия със зърно в момента“, казва пред FT Маша Беликова, анализатор във Fastmarkets Agricensus в украинския град Днипро.
По думите ѝ руските износители на зърно изпитват затруднения да определят цени, които да са едновременно печеливши и конкурентни.
Поскъпването на рублата от началото на миналата година се дължи основно на търговския дисбаланс – Русия продава повече в чужбина, отколкото стагниращата ѝ икономика внася. В същото време много канали за изтичане на капитали, като дивиденти и SWIFT преводи, остават ограничени.
Основният лихвен процент на Руската централна банка остава 14,5% в опит да бъде овладяна инфлацията, която през април е достигнала 5,6% на годишна база. И двата показателя обаче са по-ниски спрямо преди година, когато лихвата беше 21%, а инфлацията – около 10%.
На индустриална конференция този месец Путин определи „силната рубла“ като един от „тъжните“ проблеми пред руската икономика.
„През следващите години рублата ще остане по-силна, отколкото мнозина биха искали“, заяви миналия месец руският министър на икономиката Максим Решетников. „Това ще бъде сериозно предизвикателство наред със стегнатия пазар на труда.“
„Рублата продължава да поскъпва - и това убива износа ни наред с вече съществуващите ограничения – логистика, застраховки, санкции и т.н.“, заяви пред руско радио Александър Шохин, председател на най-голямата руска бизнес асоциация.
Според него компаниите се опасяват, че силната рубла може да остави бюджета без достатъчно приходи от износ, което да доведе до ново увеличение на данъците за бизнеса.
Засега натискът върху държавните финанси остава управляем, смята София Донец, икономист в московската брокерска компания T-Investments. Причината е, че бюджетът за тази година е изчислен при цена на руския петрол от 59 долара за барел, а ръстът на износа частично компенсира спада в приходите в рубли вследствие на поскъпването на валутата.
Въпреки това приходите от енергийния сектор през първите четири месеца на годината са с 40% по-ниски спрямо същия период на миналата година – отчасти именно заради силната рубла.
Анализатори от руския икономически институт CMASF предупреждават, че рублата представлява „значителен риск“ за бюджетните приходи и може да остави държавата с недостиг между 1,6 и 1,7 трилиона рубли (22,5–24 млрд. долара) до края на годината.
Въпреки напрежението върху бюджета анализаторите смятат, че Москва едва ли ще прибегне до необичайни мерки за отслабване на рублата.
„Централната банка остава убедена, че плаващият валутен курс помага на икономиката да се адаптира към външни шокове“, казва ветеранът на руския валутен пазар Сергей Романчук.
По думите му промяна в този подход би имало само ако рублата достигне „наистина крайни нива“ на поскъпване.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)