Поведенческата имунна система: Защо страхът от болести ни прави по-строги и недоверчиви?

Новините за вирусни огнища – от ебола в Демократична република Конго до нови случаи на хантавирус и спомените за Covid-19 – отново са във фокуса на световните медии. Макар повечето хора никога да не се сблъскват с тези патогени, BBC отбелязва, че самото четене на подобни новини оказва сериозно и често неочаквано влияние върху психиката ни.

Това се дължи на феномен, наречен от учените „поведенческа имунна система“. Той е дълбоко заложен в човешкия мозък и може да промени мисленето ни, като ни прави по-конформистки настроени, по-предпазливи към риска и дори склонни към ксенофобия.

Биологичната ни имунна система притежава изключителни способности за борба с инфекциите – от макрофагите, които унищожават патогените, до Т-клетките, които произвеждат специализирани антитела. Активирането на тази система изисква значителен енергиен ресурс, което обяснява усещането за изтощение след боледуване.

От еволюционна гледна точка предотвратяването на инфекция е по-изгодно за организма от нейното лечение. Затова хората развиват психологически реакции, които минимизират контакта с патогени още в начален етап.

Терминът „поведенческа имунна система“ е въведен от Марк Шалер, изследовател в Университета на Британска Колумбия.

Учени твърдят, че са създали клетка от нулата за първи път

Най-основният механизъм е отвращението – естественият импулс да избягваме всичко, което изглежда или мирише като потенциален източник на зараза. Наред с тази физиологична реакция се активират и по-фини социални механизми.

В древността културите създават специфични правила за оцеляване, като хигиенна обработка на храната, управление на отпадъци и избягване на заразени. По време на епидемия стриктното спазване на тези протоколи е въпрос на живот и смърт. Затова и днес напомнянето за болест ни прави по-внимателни и склонни да следваме правила. В подкрепа на тази теория са проведени редица експерименти, които доказват склонността ни към съгласие в моменти на заплаха за здравето.

В проучване на Марк Шалер студенти гласуват за промяна в системата за оценяване. Тези, на които предварително е напомнено за момент, когато са били болни, са значително по-склонни да се съобразят с мнението на мнозинството.

Този ефект на следване на групата е потвърден и от учени от Университета в Хонконг. В техен експеримент участниците оценяват модерно изкуство, като виждат как са гласували другите.

Когато участниците предварително видят изображения на рани и инфекции, те масово копират чуждите оценки, вместо да изразят собствено мнение. За разлика от това, визуални кадри на катастрофи, които са стресиращи, но не носят риск от зараза, не предизвикват подобен конформизъм.

Нови ДНК данни променят представите за живота на неандерталците

Според BBC поведенческата имунна система ни прави по-сурови в моралните оценки. При усещане за заплаха от болест сме по-склонни да съдим строго нарушителите на социалните норми, тъй като ги възприемаме като риск за сигурността на групата.

Един от най-тревожните ефекти на поведенческата имунна система е влиянието ѝ върху доверието към външни хора. В миналото, за да се предотврати разпространението на болести между племената, страхът от заразяване се е превърнал в недоверие към непознати.

Изследователката Лене Аарое от университета в Орхус, Дания, установява, че несъзнателно възприемаме имигрантите като носители на патогени. Нейните изследвания показват, че активирането на поведенческата имунна система може реално да повлияе на политическите възгледи, като ги прави по-консервативни и затворени.

Как мозъкът превключва между два езика - и защо учените са изненадани

Това се потвърждава и по време на пандемията от Covid-19.

Проучване сред 685 италианци през пролетта на 2020 г., ръководено от Джулия Фуоки от Университета в Падуа, установява значителна връзка между страха от вируса и негативното отношение към малцинства и чужденци.

Разбира се, човешкото поведение не се определя само от първичните инстинкти. Учените подчертават, че изследванията в реална среда са по-сложни от лабораторните експерименти. Решенията и възгледите зависят от много фактори – образование, професия, семейна среда, личен опит и темперамент. Някои хора реагират по-остро на сигналите за болести, докато други остават безразлични.

Все пак, следващия път, когато четете тревожни новини за нов вирус, е добре да сте наясно с този ефект. Както посочва BBC, полезно е да се запитаме дали строгата ни преценка към околните не е просто древен защитен механизъм на мозъка. Разпознаването на този процес е първата стъпка, за да не му позволим да определя крайните ни решения.