Москва няма да промени военните си цели в Украйна въпреки засилените украински атаки с дронове срещу руската петролна инфраструктура, заяви президентът Владимир Путин в интервю за журналиста от държавната телевизия „Россия-1“ Павел Зарубин. По думите му Русия ще продължи настъплението си към пълен контрол над четирите украински области, които претендира за свои, като едновременно с това ще увеличи производството на средства за противовъздушна отбрана и ще се справи с временните проблеми с доставките на горива.

„Тук има няколко задачи, които трябва да решим. Първата е бързо и съществено да увеличим производството на най-търсените средства за ПВО, постоянно да ги усъвършенстваме в съответствие с нуждите в хода на бойните действия, отчитайки какви средства използва противникът и това, че му се доставят от Европа нови безпилотни летателни апарати с нови технологии“, каза руският държавен глава.

Той подчерта, че Русия разполага с необходимите средства, но трябва да ускори производството и доставката им както за армията, така и за защитата на критичната инфраструктура.

Путин призна, че украинските атаки срещу руската петролна инфраструктура създават известни затруднения с горивата, но увери, че проблемът не е критичен, цитира The Guardian.

Разузнавателни източници предупреждават, че Кремъл може да прибегне до хибридни действия, за да отклони вниманието от затрудненията си във войната срещу Украйна

Русия може да тества единството на НАТО с провокации срещу балтийските държави или Полша

„Разбира се, тези удари по обектите на нашата инфраструктура създават проблеми. В момента наблюдаваме известен недостиг, но той не е критичен“, твърди той.

Руският президент посочи, че една от основните задачи на властите е да гарантират доставките на горива, включително за анексирания Крим. По думите му месечните нужди на полуострова възлизат на около 70 хил. тона, като наличните запаси са достатъчни за няколко дни, а необходимите количества ще бъдат доставени както по суша, така и по море.

Путин настоя, че украинските атаки не оказват влияние върху бойните действия: „Всички тези удари, независимо къде поразяват нашата инфраструктура, по никакъв начин не влияят на ситуацията на фронта, по линията на бойното съприкосновение.“

Руският лидер също така отхвърли предложение на Украйна за ограничаване на ударите в дълбочина като възможна първа стъпка към мирни преговори. Според него Киев се стреми да намали натиска върху собствените си сили по фронтовата линия.

„Ясно е защо се прави това предложение – защото нашите ответни удари дълбоко на украинска територия са значително по-силни, имат по-голям ефект и, честно казано, са по-разрушителни.“

„Предвид катастрофалния дефицит на личен състав украинските въоръжени сили очевидно смятат, че това може да бъде тяхното спасение. Но спасяването на киевския режим не влиза в нашите планове“, добави руският президент.

Путин повтори, че Русия няма да се откаже от целта си да установи пълен контрол над Донбас и т.нар. Новоросия – понятие, с което Москва обозначава окупираните части на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. По думите му украинските удари имат за цел именно „да отклонят вниманието и силите“ на Русия от „пълното освобождаване на Донбас и Новоросия“.

Технологичното превъзходство на Киев при използването на безпилотни системи изтощава ресурсите на Москва и блокира опитите за руско настъпление по фронтовата линия

Украйна може и да не печели войната, но губи по-малко от Русия

Москва продължава да настоява Украйна да се изтегли от частите на Донецка област, които все още контролира, като условие за евентуално мирно споразумение. През септември 2022 г., няколко месеца след началото на пълномащабната инвазия, Русия обяви анексирането на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, въпреки че и до днес не контролира напълно нито една от тях.

По отношение на дипломатическите усилия Путин заяви, че Москва очаква възобновяване на посредническите инициативи на САЩ след приключването на „горещата фаза“ на американско-израелския конфликт с Иран. По думите му се очаква ново посещение в Москва на американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.

Руският президент коментира и разговорите си с президента на САЩ Доналд Тръмп, като се съгласи с изявлението на държавния секретар Марко Рубио, че между двете страни не е било подписано официално споразумение.

„Никой не е подписвал нищо, но обсъдихме някои възможности за прекратяване на конфликта в Украйна“, отбеляза Путин, като допълни, че американската страна е представила предложения, включващи определени компромиси.

Той също така посочи, че беларуският президент Александър Лукашенко е готов да съдейства за мирното разрешаване на войната.

Според Путин острите изявления на украинското ръководство, които според Москва целят да въвлекат Беларус по-дълбоко в конфликта, предизвикват сериозна загриженост, но не и паника в Минск.

Беларус позволи територията ѝ да бъде използвана като плацдарм за началото на руската инвазия през февруари 2022 г., но Лукашенко нееднократно заявява, че няма да изпраща беларуски войски да участват във военните действия.