Две страни от източния фланг на НАТО предупредиха, че Русия се подготвя за възможна „провокация“ срещу балтийските държави или Полша в опит да тества единството на западния военен алианс.

Западни източници също изразяват опасения, че се задава опасен период, тъй като Кремъл е подложен на все по-силен натиск заради украинската кампания с далекобойни удари по цели в близост до Москва и Санкт Петербург, пише The Guardian. 

 „Виждаме признаци, че Русия подготвя военни провокации срещу балтийските държави или Полша“, заяви в понеделник латвийското разузнаване. Според службата обаче не става дума за подготовка на пълномащабно нападение.

Високопоставен политически източник от друга държава членка на НАТО направи подобно изявление още миналата седмица. По думите му разузнавателната информация показва, че Владимир Путин „планира нещо срещу балтийските държави“.

Според него руският президент може да е склонен да провери доколко Съединените щати биха защитили някои от най-малките членове на НАТО – Естония, Латвия и Литва.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви в понеделник, че 91 украински дрона са били насочени към президентската резиденция в Новгородска област, без да представи доказателства

Ракети в Беларус и обвинения срещу Украйна очертават нова фаза на ескалация

Латвийското разузнаване смята, че Русия не разполага с капацитет да открие втори фронт, но обмисля „хибридни атаки, като използване на ракети, дронове или други действия, предназначени да изпратят послание: спрете да подкрепяте Украйна, или ще имате собствени проблеми“.

Макар предупрежденията да изглеждат свързани, към тях не са представени подробни доказателства, каквито ЦРУ и британската разузнавателна служба MI6 публикуваха преди пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Те обаче идват в момент, когато руското настъпление в Украйна е в застой, което поражда въпроси дали Кремъл няма да потърси алтернативни стратегии, за да преодолее задънената улица или да промени динамиката на конфликта в своя полза.

„Москва ще търси начини да прекъсне настоящата тенденция чрез хоризонтална ескалация – разширяване на конфликта към други държави – или чрез действия на друго място. Не бива да очакваме Русия пасивно да приеме поражението“, коментира Киър Джайлс, експерт по Русия в британския аналитичен институт Chatham House.

Относителната слабост на Русия пролича и тази седмица, когато ретранслаторни станции за дронове в Беларус спряха работа, след като Украйна заплаши да ги атакува. Миналия петък украинският президент Володимир Зеленски даде на Минск едноседмичен срок, като подчерта, че оборудването подпомага руските удари срещу Украйна.

Според публикация в Telegram властите в беларуските области Брест и Гомел са разпоредили на мобилните оператори да демонтират ретранслаторите с обяснението, че те пречат на местата за гнездене на дивите яребици.

По-късно този месец НАТО ще проведе годишната си среща на върха в Анкара на фона на несигурността около ангажимента на САЩ към Алианса. В сряда американският президент Доналд Тръмп посочи, че се чувства „разочарован“ от европейските съюзници, които не са позволили на американските военновъздушни сили да използват свои авиобази за удари срещу Иран.

От началото на пълномащабната инвазия в Украйна Русия е обвинявана в няколко вълни от саботажи и провокативни действия, включително поставянето на запалителни устройства в пратки на DHL във Великобритания, Полша и Германия през лятото на 2024 г.

От началото на войната през 2022 г. страните от ЕС са предоставили 200 милиарда евро икономическа, финансова и военна подкрепа, за следващите две години са обещани още 90 милиарда евро

ЕС отпусна първия транш от 3 милиарда евро по заема за Украйна

Миналия септември 19 руски дрона-примамки навлязоха в полското въздушно пространство, което накара НАТО да вдигне изтребители, за да се опита да ги свали. Жителите на три източни полски области получиха указания да останат по домовете си.

През последните години Украйна постепенно изгради собствен капацитет за далекобойни удари, способен да поразява цели на разстояние до 2000 км навътре в Русия. Миналата седмица близо 200 дрона атакуваха няколко района на Москва, а след бомбардировка на рафинерия върху части от руската столица се изля черен петрол.

Западен военен източник заяви, че има опасения Русия да не предприеме ответни действия, ако Путин прецени, че е поставен под натиск, тъй като бойните действия все по-често засягат въздушното пространство над Москва и Санкт Петербург.

„Няма да крия, че това е опасен период“, допълва той.

Опасения за възможна руска ескалация възникнаха и през есента на 2022 г., когато след поредица от поражения в Харковска област на Запад се появиха страхове, че Москва може дори да прибегне до използване на ядрено оръжие, за да защити позициите си. Тогава обаче не се появиха доказателства за реална подготовка за подобен ход, а до края на годината фронтовата линия се стабилизира.