Във време, когато професионалният успех все по-често се измерва не само с доходите, но и с качеството на живот, професията на планинския водач излиза извън рамките на корпоративните офиси. Зад лиричната представа за планинските гледки и свободата стоят години подготовка, постоянни инвестиции, голяма отговорност и едно от най-важните качества днес – способността да печелиш доверието на хората.

Планинският водач Желю Парушев отбелязва една привидно семпла, но ключова поука – да се изгубиш в планината е романтично единствено в книгите и някои филми. В реалността планината е сурово място, където всяко грешно решение носи свое последствие.

Желю Парушев ©Личен архив & Discovery Team

Планината като път – личен и професионален

Желю Парушев завършва Националната финансово-стопанска гимназия в София, а след това и специалност „Математика и информатика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалният му път започва в сферата на програмирането, а по-късно натрупва сериозен опит и в строителния бранш.

„Планината стана част от мен още в детството ми, както и всички активности покрай нея. Свързвам го и с възпитанието, а когато една страст ти е заложена отрано, после лесно се завръщаш към нея.“, споделя той.

Завръщането му към планината се случва в зряла възраст след откровена равносметка за това какъв начин на живот иска да избере за себе си. Отговорът е лаконичен - здравословен. Природата, разходките и спортуването са естествените отправни точки, които водят към допълнителни курсове за квалификация, обучения, алпинизъм.

„Когато вдигнеш нивото, идва и желанието да превърнеш всичко това в професия, страстта да стане път. Осъзнаваш, че това ново занимание оттук нататък ще бъде доста по-благоприятна среда за теб.“

През 2018 г. той придобива лиценз за професионален планински водач, но е категоричен, че това е обучение, което няма край. Причината е проста –планината не търпи самодоволните, а в тази професия надграждането на квалификацията е задължителна инвестиция. Ориентиране, първа долекарска помощ, техники за придвижване, лавинна безопасност, управление на риска, екипировка – всяко ключово познание, което отличава ентусиаста от професионалиста, изисква непрекъсната актуализация.

В България има няколко варианта за професионално обучение на планински водачи, което всъщност е сериозна финансова инвестиция – пълният курс (960 учебни часа) струва близо 3550 евро.

Желю Парушев ©Личен архив & Discovery Team

Лидерството като основен капитал

Кои са личните и професионални качества, които трябва да притежава планинският водач?

Самото название „водач“ подсказва необходимото – изявен лидер, който може да убеди хората да го следват и да му се доверяват.

„Основното професионално качество е най-вече отговорността - трябва да си наясно каква отговорност носиш и да я носиш през цялото време. Работата на водача не се изчерпва само с разходките в планината и покоряването на върхове – най-важно е цялото преживяване да приключи успешно и сигурно. Задължително е да знаеш кога е нужно да прекратиш даден преход или да се откажеш от първоначално заложения сценарий на приключението, съобразявайки се с обективни причини – лоша прогноза, неподходящи условия, неподготвена група. Всичко това изисква добър професионален инстинкт, разум, самокритичност, реална оценка на ситуацията“, обяснява Парушев.

Желю Парушев ©Личен архив & Discovery Team

И докато за клиента едно приключение стартира с избора на дестинация, за планинския водач то обикновено започва месеци преди реалното събитие. Проучване на маршрути, проверка на условията, изграждане на контакти, логистика, преценка на рисковете, резервни варианти. Това са невидимите за клиента процеси, които обаче формират реалната стойност на услугата, осигурена от планинския водач. Към тях включваме и друг сериозен разход – оборудването. В тази професия компромисите са недопустими – екипировката трябва да бъде от най-висок клас, защото е неотменна част от системата за безопасност, но струва скъпо и се амортизира значително по-бързо от тази на обикновения турист. Нищо обаче не струва повече от доверието – основната валута, с която работи професията планински водач.

Желю Парушев ©Личен архив & Discovery Team

Как планината стана част и от културата на българските туристи

След ковид пандемията все повече хора преоткриха природата като място за активна почивка и здравословен начин да презаредят батериите от градския живот. Безспорните позитиви тук са съпроводени от тенденцията ентусиазмът силно да изпреварва подготовката на туристите.

„Има дефицит в самото разбиране какво е планината и защо се отива там. Активните масови мероприятия от миналото и походите, завършващи с бурни празненства по хижите, днес имат нови последователи. Да се качим, да пием и да си направим барбекю, да запалим гората…“, коментира Парушев.

„Според мен, цялата ни държавна стратегия е сгрешена поначало. В останалите страни, включително и във всичките ни балкански съседи, е създаден ред – масова практика е Националните паркове да са с входна такса, а за изкачването на определени върхове и маршрути се изискват разрешителни или се случват само с водач. Обикновено когато си платиш, цениш повече цялостното приключение и природата, не вършиш безобразия“, допълва водачът.

Извън някои местни специфики, планинската маркировка в България се отличава от практиката в много европейски и световни дестинации. Докато в чужбина често се залага основно на червения цвят, у нас се използват четири основни цвята – червен, жълт, зелен и син.

„Идеята е да улесним туриста – да следва конкретен цвят, без да му се налага да анализира картата или посоката. Когато обаче такъв човек се изгуби, той трудно може да ориентира планинските спасители за местоположението си. Насърчаването на твърде нецеленасочен туризъм понякога пречи на изграждането на реална планинска култура. Въпреки това планината привлича все повече сериозни хора“, отбелязва Парушев.

Желю Парушев ©Личен архив & Discovery Team

Надеждата в новото поколение и личният Еверест

Надеждата за промяна в планинарската култура идва от младото поколение, което е жадно за приключения сред природата. По време на традиционните летни лагери, децата правят първите си стъпки в опознаването на планината. Работа с компас, ориентиране по маркировка и следи, строене на подслон, умения да запалят сами огън, интригуващи игри като „Открий съкровището“ и награди за победителите – всички занимателни стратегии са с обучителен характер.

„Мисля, че успяваме да спечелим градските деца, поне половината от тях. За един или пет дни няма как да изградим у тях необходимите навици, но можем да им предадем няколко важни урока. А ако успеем да провокираме интереса им, за да продължат, тогава може да се търси и поучителен елемент“.

Желю Парушев ©Личен архив & Discovery Team

Discovery Team е компанията, в която Парушев инвестира личната си философия за приключенски туризъм. Фирмената стратегия е насочена към бутикови преживявания с малки групи и висока степен на персонализация.

Вместо масовия пакетен туризъм, фокусът е върху индивидуалния подход – маршрути, съобразени с физическата подготовка, интересите и очакванията на клиентите. Балканите предлагат отлични условия за този модел, съчетавайки планински преходи, рафтинг, катерене, маршрути тип „виа ферата“, посещения на пещери и водопади, както и морски или комбинирани пътешествия.

„Най-силното удовлетворение в моята професия е, когато видя радостта в клиент, спечелил борбата със самия себе си. Защото всяко изкачване и покоряване на планина е голяма вътрешна битка. И то не е свързано с височината на върха, може и хълм да е, но е личен подвиг. „Моят Еверест!“ - така описа преживяването си една клиентка. Вероятно това е най-точното определение за работата на планинския водач“, посочва Парушев.

*Виа ферата (Via ferrata – „железен път“) - така на италиански се нарича стръмна пътека в планината, която е обезопасена с метални парапети, метални стъпки и чието преминаване изисква катерене.