Обещанията на Киър Стармър да увеличи разходите за отбрана и да рестартира отношенията с ЕС вече изглеждат силно несигурни, докато той навлиза в преходен период преди предаването на властта на нов лидер на Лейбъристката партия.

Оттеглящият се британски премиер ще продължи да участва в международни срещи с формалната тежест на поста, но без реалната власт, докато над намеренията на вероятния му наследник Анди Бърнам остават сериозни въпросителни.

В понеделник сутринта Стармър обяви, че се оттегля като министър-председател и лидер на Лейбъристката партия, като каза, че е „чул отговора“ на партията си на въпроса дали е правилният човек, който да я поведе към изборите.

Очаква се Бърнам, който влезе в Уестминстър след победата си на частичните избори в Мейкърфийлд миналата седмица, да го наследи и на двата поста в средата на юли, освен ако не се появи изненадващ кандидат.

Това отваря кратък прозорец, в който Стармър ще се опита да остави последен отпечатък на международната сцена като премиер с изтичащ мандат. Но ерозията на властта му вече стана очевидна, след като Европейската комисия съобщи, че планираната за 22 юли среща на върха между ЕС и Великобритания се отменя - в момент, когато на върха на британската дипломация зее вакуум.

**С поглед към НАТО**

Очаква се Стармър да не променя плановете си за посещение в Берлин в сряда, където трябва да се срещне с колегите си от Франция, Германия, Италия и Полша.

Вероятно той ще участва и в срещата на върха на НАТО в Турция на 7 юли, два дни преди да изтече срокът за номинации за лидер на Лейбъристката партия, пише POLITICO. Ако Бърнам няма опонент, той ще стане лидер и премиер малко след това.

Великобритания се насочва към шестия си премиер за седем години - безпрецедентен период на политическа нестабилност в петата по големина икономика в света

Киър Стармър подаде оставка след бунт в Лейбъристката партия

Преди Стармър изобщо да стигне до Анкара обаче, ще трябва да реши дали все още може да публикува дългоочаквания План за инвестиции в отбраната и в какъв вид. През последните години той изведе партията си към по-ястребова позиция по отношение на военните разходи, но в същото време е критикуван, че не е успял да предложи адекватно решение за въоръжените сили в рамките на този план.

Саймън Кейс, бивш секретар на кабинета, коментира пред POLITICO: „Киър Стармър ще отиде на срещата на върха на НАТО и, за съжаление, ще бъде без значение. Нито един чужд лидер няма да проявява и минимален интерес към него като представител на Обединеното кралство.“

Посочвайки напрежението в Близкия изток и проблемите в трансатлантическите отношения, той добавя: „Това, от което има нужда сега, е периодът на премиер с изтичащ мандат да бъде максимално кратък, така че Великобритания да има министър-председател, на когото системата - и вътре в страната, и международно - смята, че може да разчита.“

Амбицията на Стармър да преосмисли отношенията на Великобритания с ЕС също се разпада, след като планираната среща на върха по темата беше внезапно отменена в понеделник, а ключови теми като младежката мобилност и правилата за агрохранителния сектор останаха без съгласие.

Част от проблема е неяснотата около механизма за предаване на властта. За разлика от американската президентска система, смяната на властта на „Даунинг стрийт“ 10 не включва формален преходен период.

Победата на кмета на Голям Манчестър в частичните избори в Мейкърфийлд разчиства пътя към евентуален опит да оглави Лейбъристката партия и да се бори за премиерския пост

Анди Бърнам се завръща в парламента и поставя под въпрос бъдещето на Киър Стармър

Вместо това разговорите за достъп до информация - при които неутрални държавни служители подготвят потенциалните бъдещи управляващи за предизвикателствата на властта - обикновено се провеждат преди общи избори, за да улеснят прехода от едно управление към друго.

Премиерът има право да разреши разговори по предаването на властта с държавната администрация, дори ако наследникът му още не е окончателно определен - както се случи през 2022 г., когато Риши Сунак и Лиз Тръс се бореха за поста.

Междувременно цял набор от политически решения - както във вътрешната политика, така и на международната сцена - остават блокирани в ръцете на министър-председател, който съвсем скоро вече няма да е такъв.