Blue Mind Theory: Защо да гледаме морето ни прави спокойни и щастливи

Има нещо дълбоко успокояващо в това да гледаш към хоризонта, там, където небето се слива с морето.

Настъпва усещане за мир, времето забавя ход, дишането става по-леко, а умът сякаш се освобождава от тежестта на тревогите. Това е загуба в мислите, която помага да се намериш отново.

Независимо дали е спокойно или развълнувано, морето е пълно с живот.

И винаги щедро към нас. Дори само да го гледаме, без да правим нищо, вдъхва усещане за хармония в ума ни и отпуска тялото ни. А след това е достатъчно да се потопим във водата, за да се почувстваме обновени. Леки в тялото, в мислите и до известна степен в душата.

Всичко това се потвърждава от теорията Blue Mind, която анализира благоприятните ефекти от наблюдението на морето или плуването в него: от увеличаването на допамина до намаляването на кортизола, от понижаването на кръвното до усещането за спокойствие и благополучие, обяснява италианското издание на Vogue.

Ето защо и как се случва това.

Любов в слънце и буря: Как Райън и Софи живеят и работят на лодка в морето

То не е просто усещане, а естествен и интуитивен подход: теорията Blue Mind ни напомня, че за да се почувстваме по-добре, понякога е достатъчно да се върнем към водата.

Наблюдаването на синьото позволява да установим пряка връзка с мозъка и да подобрим психическото си здраве.

„Синият цвят достига до ретината като нежна ласка“, обяснява Масимо Каяцо, преподавател по хроматология и експерт по цветово проектиране в архитектурата, дизайна, модата и комуникациите.

„Този цвят има дължина на вълната, изразена в нанометри, което съответства на една милиардна част от метъра. Става дума за изключително невидими величини. И това позволява да се отпечата в ретината по мек начин, в сравнение например с червеното, което достига бързо до очите, повишавайки кръвното налягане, сърдечния ритъм, честотата на дишане. Синьото, напротив, има лесен възприемателен механизъм и затова е успокояващо първо физиологично, а след това и психологично, като регулира вегетативния баланс“, допълва експертът.

Круиз за дълголетие: Да прекараш целия си живот на кораб - срещу 1 милион долара

В това със сигурност има нещо първично: открай време човекът е свикнал да бъде заобиколен от този нюанс в природата, било в морето или в небето, и това го прави подсъзнателно познат.

„Освен това синьото е динамичен и неуловим цвят. Кафявото, например, можем да докоснем в пръстта или в дървесината. Синьото на морето не можем да хванем с ръце. То е нещо близко, но недостижимо, за което копнеем. Неслучайно се казва „да докоснеш небето“, за да се обозначи върховно щастие и удовлетворение“, обяснява Каяцо.

Психофизическите усещания, които изпитваме пред морето, откриваме и в много други области: синьото е по превъзходство цветът на мира, за Гьоте е духовен нюанс, за Леонардо да Винчи представлява количеството осветен въздух между мрака и земята. В религиозната сфера мантията на Дева Мария е синя и излъчва спокойствие и сигурност.

Уютно оцветяване или как възрастните намират спокойствие в семплотата

Съществува обаче и другата страна на монетата на този цвят, а именно неговото отрицателно значение, изразено чрез израза „Feeling blue“, английска идиома, която изразява чувство на меланхолия.

Пикасо, например, със своя „син период“ започва важна интроспективна фаза. Сякаш този цвят ни кара да анализираме ума си и да четем вътре в себе си, като започваме от чувство на мир и благополучие, което може да се насочи и към по-голяма меланхолия, в зависимост от настроението.

Няма съмнение, че този нюанс предизвиква емоции, които обединяват всички. А ползите от синьото са очевидни: „Синьото е помирител на всички цветове, както казва Франк Манке, консултант по приложна психология на цветовете и автор на книгата Color, Environment, & Human Response“, обяснява Каяцо. „Ако попитаме група хора дали харесват червеното, 50% ще отговорят „да“, другите ще изразят неприязън. Цветът на морето е най-приемлив и всички са съгласни с него“, допълва експертът.

Лечебната сила на водата е потвърдена и от множество невронаучни изследвания. Университетът в Ексетър, Обединеното кралство, е доказал, че да живееш или прекарваш време в близост до „сини пространства“ намалява нивата на стрес, тревожност и депресия.

Дори самото наблюдаване на морските вълни оказва успокояващо въздействие върху нервната система. Това въздействие се засилва, когато човек се потопи във водата.

Да плуваш с делфини: Какви са екологичните последици от морския туризъм?

„Потапянето в морска вода с висока соленост и богат състав на магнезий е уникално преживяване както от физическа, така и от психическа гледна точка. Това не е момент на релаксация, а „биологичен превключвател“, който активира или реактивира сложната имунна и ендокринна система, възстановявайки баланса на ума и организма“, обяснява д-р Анджело Черина, медицински директор на Acquaforte Thalasso & Spa - Forte Village, курорт в Сардиния, специализиран в таласотерапия.

„Водната среда понижава нивата на кортизол, хормона на стреса, и благоприятства производството на ендорфин, хормона на щастието, като стимулира мозъчни вълни, подобни на тези при медитация, и по този начин насърчава състояние на спокойствие и психофизическа релаксация“.

Към това се добавя противовъзпалителното действие на морската вода, което позволява да се извърши съдова гимнастика и да се възстанови правилното периферно кръвообращение.

Да не говорим за ползите от плуване, антигравитационно действие, което влияе на централната нервна система и позволява да се възстанови балансът на всички жизнени показатели на тялото, по-специално кръвното налягане“. Но престоят във вода стимулира и усещане за мир, което реактивира пренаталната памет и ни кара да се чувстваме люшкани като в майчина утроба.

И без съмнение по-щастливи.