Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) призова всички парламентарно представени партии да подкрепят внесените законодателни предложения, според които част от служителите в бюджетната сфера ще започнат сами да поемат дължимите от тях осигурителни вноски.

Това става ясно от отворено писмо, изпратено до министър-председателя на България и до председателите на парламентарните групи в 52-рото Народно събрание.

Писмото е подписано от председателя на Управителния съвет на КРИБ Кирил Домусчиев.

Според работодателската организация мярката се ползва с висока обществена подкрепа и би имала значителен положителен ефект върху публичните финанси. От КРИБ смятат, че тя ще допринесе за ограничаване на бюджетния дефицит и за запазване на устойчивото финансиране на пенсионната и здравната система.

Организацията посочва, че освобождаването на определени категории бюджетни служители от плащането на лични осигурителни вноски е въведено преди десетилетия като механизъм за компенсиране на ниските тогава възнаграждения в държавния сектор.

„Днес заетите в обществения сектор получават значително по-високи възнаграждения от работещите в частния сектор и тази привилегия е загубила своето основание за съществуване“, се казва в позицията на КРИБ.

От организацията подчертават, че независимо от формалната конструкция, според която държавата поема тези осигуровки, реалният източник на средства са данъкоплатците и икономиката, като основната тежест се носи от работещите в частния сектор.

Работодателите искат по-бърза реформа

КРИБ обръща внимание, че обсъжданите в момента законодателни предложения предвиждат поетапно преминаване към стандартното разпределение на осигурителната тежест между работодател и служител.

Според работодателската организация обаче този подход е твърде предпазлив на фона на високия бюджетен дефицит.

Оттам призовават също така евентуалното намаление на нетните доходи да не бъде компенсирано чрез увеличение на бюджетните заплати.

„Нормално е работещите в обществения сектор да поемат своята солидарна тежест в справянето с инфлационния, бюджетния и вероятно дълговия проблем“, се посочва в писмото.

КРИБ посочва примери за високи възнаграждения

В позицията си организацията се позовава и на информация, публикувана в медиите след справка по Закона за достъп до обществена информация.

Според данните служители в едно от министерствата получават възнаграждения, които многократно надхвърлят тези на министъра и средните доходи за София, като достигат близо 10 000 евро месечно.

„При такива числа да се твърди, че в условията на инфлационна и фискална криза подобни служители нямат възможност да плащат собствените си осигуровки, е обида към двата милиона българи, работещи в частния сектор“, заявяват от КРИБ.

Допълнителен ресурс за здравеопазването

Работодателската организация посочва още, че реформата би освободила допълнителен финансов ресурс за здравната система, която продължава да изпитва недостиг на средства.

Според КРИБ мярката вече е получила подкрепа от редица политически сили по време на предизборните кампании и следва да бъде реализирана независимо от това кой е нейният вносител.

Нужда от по-мащабни промени

В писмото се отбелязва, че дори пълното въвеждане на подобна реформа няма да бъде достатъчно за модернизирането на обществения сектор.

КРИБ цитира изчисления на Фискалния съвет, според които демографските тенденции в България предполагат обществен сектор с поне 90 000 души по-малко спрямо сегашните над 660 000 заети.