Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев предупреди, че България трябва да се готви за „доста непопулярни мерки“ заради свръхдефицит от 7,4%.

На пресконференция в Министерския съвет той съобщи, че предстоят срещи с работодателските организации, синдикатите и браншовите организации, на които да бъдат обсъдени конкретни мерки за консолидация на държавните разходи. Целта е дефицитът да бъде ограничен до допустимите параметри.

По думите му до сегашната ситуация се е стигнало след години на укриване на неразплатени разходи „по чекмеджета“.

Донев отправи критики и към служебното правителство на Андрей Гюров, което според него не е предоставило на Европейската комисия финансовата информация за страната за 2026 г., въпреки че крайният срок за това е бил 30 април.

„Това е така, защото служебното правителство не искаше или не можа да извърши консолидация на държавните разходи и прехвърли горещия картоф на редовното. Така че Европейската комисия не разполага с актуалните данни за 2026, поради което ще вземе предвид данните за 2025 г.“, обясни финансовият министър.

Той подчерта, че правителството ще поеме своята отговорност, но предупреди, че сметката „ще я платим всички“.

„Не че само не са били предприемани реформи срещу увеличението на разходите за заплати, но и структурни проблеми като сива икономика, данъчни и осигурителни измами, укриване на данъци и невнасяне на осигуровки продължават и сега да оказват натиск върху финансовата стабилност. Най-вероятно ще бъдем поставени под наблюдение от Европейската комисия заради прекомерния дефицит. Затова ще предприемем отговорна политика да ограничим държавните разходи. Да, задачата е трудна и нелицеприятна“, призна Донев.

По думите му около 560 млн. лв. от 2025 г., които е трябвало да постъпят в бюджета за 2026 г., са били „авансово обрани“.

„Предстоят ни трудни решения, предстоят ни непопулярни мерки, предстои ни да изпием горчивата чаша. Говорим за прикривани и отлагани харчове през годините, това е жестоката истина. Правителството е готово и ще направи всичко възможно, за да може този дефицит да го ограничим до рамките на допустимите критерии, за да имаме предвидимост и уважение сред нашите партньори по Европа и света. Колкото и да е страшна истината, по-важно е какво ще предприемем. А ние ще предприемем необходимите мерки държавата да не изпадне в спирала на финансова несигурност и задлъжнялост“, допълни министърът.

Донев обясни, че новият дълг от 3,8 млрд. евро, който държавата ще изтегли, е неизбежен.

„Без тези средства ние ще имаме проблем с изплащането на пенсиите, заплатите и социалните помощи през юли, както и по ПВУ. Така че това е един дълг, който е неизбежен и който много бързо трябва да влезе в дневния ред на Народното събрание и да вземе решение до 20 юни“, призова той.

По отношение на пенсиите Донев увери, че те ще продължат да се увеличават със 7,8% по швейцарското правило въпреки неблагоприятното финансово състояние на държавата.

„Що се отнася до ковид добавката, тя не е част от пенсията, но беше включена през 2022 г., оттогава до днес на няколко пъти всички правителства правеха опит да преустановят изплащането ѝ, защото тя няма нищо общо с пенсиите, тъй като пандемията свърши. От всички останали държави, само при нас продължава да се изплаща. Към 1 юли, ако има осъвременяване, се осъвременява и тази ковид добавка. Тя обаче няма да бъде изплащана за новоотпуснатите пенсии след 1 юли“, поясни финансовият министър.

Сред възможните мерки той посочи замразяване на доходите и промяна на механизмите, които обвързват заплатите със средната брутна работна заплата и с минималната работна заплата.

„Ако обществото е готово да понесе мерките, на първо място трябва да има замразяване на доходите, както и отвързване на всякакви механизми, които привързват работните заплати към средна брутна работна заплата за страната към размера на минималната работна заплата“, разясни Донев.

Финансовият министър уточни, че делегираните бюджети няма да бъдат засягани.

„Парите за образование, култура и здравеопазване няма да се пипат. Не взимаме никакви пари от културата“, посочи той.

По думите му мерките ще бъдат „доста непопулярни“ и ще бъдат свързани с ограничаване на разходите с постоянен характер.

„Дали ще успеем да предложим за тази година бюджет в рамките на 3%, това ще мога да кажа проекта на бюджета. Ще се стремим това да се получи“, каза още Донев.

По темата за административната реформа той обясни, че се правят анализи на всяко административно звено. Анализът не обхваща общините, а само централната администрация.

„Предстои закриване на структури, сливане на структури... Тази административна реформа няма да даде ефект през 2026, ефектите ще бъдат видими през 2027-2028 година, затова не мога да кажа дали мерките, които ще бъдат предприети, ще доведат до 3% дефицит. Нашата амбиция е този дефицит да пада под 3% и да вървим към балансиран бюджет“, каза още той.

Донев призна, че ще бъде трудно още тази година държавните разходи да бъдат свити така, че дефицитът да влезе в рамките на 3%.

„Не се правим на майстори по бюджет, но знаем цената на това да свиеш такъв огромен разход, който е бил отлаган през годините“, добави финансовият министър.