40 години по-късно: Какво се случва с „ликвидаторите“ на радиацията в Чернобил

В ранните часове на събота, 26 април 1986 г., тест за безопасност в АЕЦ „Чернобил“ на територията на днешна Украйна прераства в събитие с почти апокалиптични последици.

Техниците, които охлаждат един от четирите реактора на съветската електроцентрала по време на тест за симулиране на аварийна загуба на мощност, не са наясно с критичен конструктивен дефект в реактора.

Мощността скача, предизвиквайки термична реакция, докато охладителната система е изключена. Компоненти вътре в реактора се разкъсват, причинявайки експлозии, разтопяване и унищожение на реакторната площадка.

Радиацията от отломките и димът от пожара се разпространяват из Украйна, другите републики в СССР и в крайна сметка достигат до най-отдалечените краища на Северна Европа, припомня събитията BBC.

Адът в Чернобил: 37 години живот между прогреса и страха от ядрена енергия

Експлозиите и образувалият се радиоактивен облак предизвикват паника по целия свят. Но последиците се усещат най-силно в района около Чернобил, особено в „моделния град“ Припят, построен за инженерите.

Градът с 49 000 жители е заобиколен от земеделски площи и гори, осеян със села и малки градчета наоколо.

След първоначалния шок – властите не искат да повярват, че реактор в една от образцовите атомни електроцентрали е претърпял авария, се задейства мащабен евакуационен план.

По-малко от 36 часа след експлозията цялото население на Припят е извозено с автобуси извън засегнатата зона, за да не се върне никога повече в домовете си. Още 68 000 души са евакуирани от други по-малки населени места.

Туристически бум в Припят след успеха на сериала "Чернобил"

След това идва ред на почистването.

Цялата мощ за гражданска отбрана на Съветския съюз е мобилизирана, за да се справи с бедствието – най-сериозният ядрен инцидент, случил се в мирно време.

Безброй камиони и автобуси са използвани, за да докарат 500 000 военни и цивилни служители, които трябва да се справят с радиоактивното замърсяване и които получават зловещото наименование „ликвидатори“.

Значителна част от хеликоптерния флот на съветските въздушни сили е използвана за гасене на пожара и за покриване на други облъчени райони. Мобилизирани са армейски разузнавателни машини – предназначени за работа в радиоактивната среда след ядрени експлозии, за наблюдение на „горещите зони“.

Работата по почистването на токсичните последици отнема много месеци. Накрая тази огромна флотилия от транспортни средства се превръща в отровен проблем, за който няма бързо решение. Радиацията ги прави твърде опасни, за да бъдат върнати в експлоатация извън зоната, затова съветските власти създават „гробища за превозни средства“, включително и за гигантските хеликоптери, прелетели над димящата клада на реактор номер четири.

Подготвени са още две огромни площадки в Расоха и Буряковка в рамките на зоната с ограничен достъп, а превозните средства са оставени да ръждясат на открито в продължение на поне 100 години, докато нивата на радиация не спаднат до нормални.

Тъмната страна на туризма: Пагубни локации привличат нова вълна от приключенци

Когато зоната около Чернобил се превръща в една от неочакваните туристически атракции на Украйна в края на 90-те и началото на 2000-те години, гробищата за превозни средства стават сюрреалистична атракция.

Бившият редактор на онлайн новините на BBC, Фил Къмс, е един от посетителите в Расоха по повод 20-годишнината от катастрофата през 2006 г. Той заминава за Украйна за 10-дневно пътуване с колегата си от BBC Стивън Мълви.

Къмс прекарва около три дни в зоната с ограничен достъп, като отсяда в хотела, специално обособен за гости и работници в централата. „Забравяш колко голямо е пространството, мислиш си: „О, имаме два дни там, ще бъде страхотно, ще можем да видим всичко.“

За двамата млади гидове, които ги развеждат, той казва: „Те са прекарали живота си в зоната, не изглеждаше да ги притесняват каквито и да било опасности. Мислехме си: „О, това е на около 10 минути по пътя“, но не е така, а е около половин час път с кола по напълно разрушени пътища с дупки, на задната седалка на кола, чиито врати се отваряха от време на време. В крайна сметка отидохме на нещо като гробище, където бяха изхвърлили цялото оборудване“.

Къмс е откаран в Расоха, където все още има големи количества ръждясало оборудване. Една от снимките, които прави, е на огромен хеликоптер Ми-6, някога най-големият в света, способен да превозва до 90 пътници.

Украйна твърди, че руски ракети летят в близост до Чернобил, рискувайки тежък инцидент

Въпреки високата радиация и потенциалния риск за живота, мародери години наред ограбват разпадащите се превозни средства. Около 2013 г. украинските власти преместват голяма част от останалия в Расоха материал. Ако погледнете сателитните снимки днес, няма да видите останките от гигантските хеликоптери Ми-6 и Ми-26, оставени да ръждясват. Но много от облъчените превозни средства, използвани при почистването, са в зоната с ограничен достъп.

Камил Бужински е полски фотограф, живеещ в Единбург, Шотландия, който от средата на 2010-те е посещавал зоната за ограничен достъп няколко пъти и поддържа уебсайта Forgotten Chernobyl.

„Преместих се в Шотландия почти веднага след като станах пълнолетен, така че никога не съм имал много възможности да посетя Украйна, но когато чух, че най-накрая новият защитен ковчег ще покрие стария саркофаг (построен над реактор номер четири), реших, че това е шансът да го видя за последен път. Вероятно, както много хора, си помислих, че ще го посетя веднъж и това ще ми е достатъчно. Но се запалих“.

Когато посещава Расоха през 2018 г., повечето превозни средства вече ги няма. Основното поле, където Къмс вижда хеликоптери, военни камиони и пожарни коли, е пусто. „Когато бях там, мястото беше почти празно“, казва Бужински. „Забелязах на сателитни снимки от 2012–2013 г., че това главно поле го няма, беше разчистено“.

Според него Украйна е позволила част от скрапа да бъде смесен с друг метал за повторна употреба. Миналата година това включва дори и дезактивиран метал от самата електроцентрала. „Чел съм някъде за разпоредби, които позволяват определено количество слабо радиоактивен материал да се смесва с много чиста стомана и суровини, и по този начин те на практика разредиха гражданското замърсяване толкова много, че то вече не представлява никакъв риск“.

Руските войски предали контрола над АЕЦ Чернобил на украинския й персонал

Бужински е наясно, че разграбването е било много по-голям проблем в първите години на гробищата за автомобили, когато частите са били значително по-ценни.

„Мога да си представя, че бедността тогава е била огромна; всеки е можел да си изкарва прехраната, продавайки замърсени части от двигатели. В самия Припят имаше доста снимки от онези ранни години – много лични вещи бяха изхвърлени от сградите и след това заровени, защото хората се връщаха да ги вземат“.

Бужински забелязва, че докато основният обект в Расоха е разчистен, проучването на сателитни карти показва нов обект, който изглежда пълен с превозни средства, недалеч от предишния. Той го посещава при следващото си пътуване до зоната. „Там намерих автобуси и военни превозни средства, повечето от които не бяха в лошо състояние“.

Украйна сега е изправена пред различна заплаха – не радиация, а продължаващи атаки от руската армия, която започна войната през 2022 г.

Технически страната все още е отворена за туризъм, но много правителства съветват гражданите да избягват посещения, а екскурзиите до Чернобил са спрени.

Далеч от погледите на журналисти, учени, туристи и изследователи, ръждясващите свидетели на ядрената авария ще продължат да се разпадат във времето.