Българските граждани избират днес 240 народни представители за 52-рото Народно събрание в осмия парламентарен вот от 2021 г. насам – поредно гласуване, което отразява продължаващата политическа нестабилност и трудностите при формирането на устойчиво управление, предава БТА. Последните избори се проведоха на 27 октомври 2024 г., а настоящият вот идва след период на политическа криза и масови протести, довели до падането на предходното правителство.

Изборният ден в страната започва в 7:00 ч. и приключва в 20:00 ч., с възможност за удължаване до 21:00 ч., ако пред секциите има негласували избиратели. Същият времеви диапазон важи и за гласуването в чужбина, но според местното време. Общият брой на имащите право на глас е 6 575 151 души, които избират между 24 политически формации – 14 партии и 10 коалиции – както и един независим кандидат. Над 113 хиляди избиратели са заявили желание да гласуват по настоящ адрес, а близо 1,45 милиона са на възраст между 18 и 35 години.

В страната са разкрити 12 721 избирателни секции, включително подвижни, както и такива в болници и социални институции. В по-голямата част от тях – 9354 – се гласува както с машини, така и с хартиени бюлетини, докато в 3367 секции вотът е само на хартия. Общият брой на кандидатите за народни представители достига 4783, от които 1440 са жени и 3343 – мъже.

Извън страната са открити 493 секции в 55 държави – значително по-малко в сравнение с 719 секции в 57 държави на предходните избори през октомври 2024 г. Най-сериозното намаление е във Великобритания, Турция и САЩ, където общо има с 254 секции по-малко. Причината са промените в Изборния кодекс, които ограничават броя на секциите извън дипломатическите представителства в държави извън ЕС до 20. В 130 секции в 19 държави ще има възможност за машинно гласуване.

Гласуването зад граница започна още в 22:00 ч. българско време на 19 април, като първи гласуваха българските граждани в Нова Зеландия. Най-късно ще приключи изборният ден в западните части на САЩ, където секциите ще затворят в 6:00 ч. българско време на 20 април.

Вотът се провежда на фона на нарастваща умора сред избирателите от честите предсрочни избори и усещане за продължителна политическа нестабилност. Теми като нарастващите разходи за живот и бюджетните политики също се открояват като важни за избирателите, особено след въвеждането на еврото през януари.

Социологическите проучвания очертават ясен фаворит. Бившият президент Румен Радев, който се включи в изборите с новата си формация „Прогресивна България“, води с около 35% подкрепа – значително пред останалите политически сили. Това би било един от най-силните резултати за отделна партия в последните години, но остава недостатъчно за самостоятелно парламентарно мнозинство, пише Reuters.

На второ място в проучванията се нарежда партията ГЕРБ с около 18%, следвана от Движението за права и свободи, чийто лидер е обект на международни санкции за корупция. В този контекст възможността за съставяне на правителство отново изглежда зависима от сложни коалиционни преговори, като сред потенциалните партньори се посочва и проевропейската коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“.

Повишен е и очакваният интерес към вота. Според социологически данни избирателната активност може да достигне около 60% – значително над нивата от предходните избори, когато тя беше под 40%. Това се обяснява както с натрупаното обществено недоволство, така и с желанието за излизане от продължителния цикъл на политическа нестабилност.

Според Изборния кодекс в изборния ден е забранена предизборната агитация, както и публикуването на данни от социологически проучвания преди края на гласуването. Централната избирателна комисия ще обяви официалните резултати до четири дни след изборния ден, а имената на избраните народни представители – до седем дни.