Още в 10 ч. в един пролетен ден коридорът на клиниката в трансилванския град Съчеле вече е пълен с родители и деца. Всички чакат да се срещнат с д-р Мирела Чсабай – една от едва седемте общопрактикуващи лекари, обслужващи население от над 30 000 души.

Повечето случаи тази сутрин са рутинни: настинки, прегледи, хронични състояния. Това „спокойствие“ обаче е отскоро. През 2024 г. епидемия от морбили премина през тази общност и отне живота на неваксинирано малко дете, разказва The Guardian. 

„Докато нивата на ваксинация остават ниски, това е буре с барут“, казва Чсабай. „Щом започне епидемия, вече е твърде късно за ваксиниране. Трябва да действаме сега.“

Румъния е изправена пред най-тежката криза с морбили в ЕС. От 2005 г. страната е преживяла четири епидемии, всяка от които е последвана само от кратки периоди на крехко затишие.

Между 2023 и 2025 г. са регистрирани над 35 000 случая и поне 30 смъртни случая, повечето сред бебета, които са твърде малки за ваксинация и са били заразени от по-големи, неваксинирани деца. Около 87% от всички случаи на морбили в ЕС през 2024 г. са били в Румъния – следващата най-засегната страна, Италия, отчита малко над 1000 случая. Морбили може да доведе до сериозни усложнения, особено при деца и кърмачета, включително пневмония и в някои случаи енцефалит.

Причината за кризата е ниският процент ваксинирани деца. Въпреки че първата доза от ваксината MMR трябва да се постави между 14 и 18 месеца, едва 47,4% от децата са имунизирани навреме на 14 месеца, а до 18-месечна възраст този дял нараства до 81%. Тези нива остават далеч под необходимите за колективен имунитет 95%.

Поставянето на втората доза на 5-годишна възраст е малко над 60% на национално ниво и пада до едва 20% в някои общности, според Националния институт по обществено здраве. През 2010 г. нивото на ваксинация с MMR в Румъния е било над европейската средна стойност от 93%, но оттогава насам спада – процес, който се ускорява след пандемията от COVID-19.

„Това е абсолютно недостатъчно за морбили“, обяснява д-р Аурора Станеску, епидемиолог в института. „Необходим е твърд политически ангажимент за ограничаване на броя на смъртните случаи. Това е въпрос на национална сигурност.“

Касандра Стоика, на 25 години, влиза в кабинета на Чсабай с три от децата си. Две от по-големите ѝ дъщери – на пет и осем години – се разболяват от морбили по време на епидемията през 2024 г., когато окръг Брашов е най-силно засегнат в страната.

По това време в местната болница няма места и Стоика е принудена да търси лечение в съседен окръг. „Уплаших се, когато момичетата се разболяха, и сега искам да ги ваксинирам всички“, споделя тя.

Но дори когато родителите са убедени във ваксинацията, достъпът остава ограничен. Стоика е част от ромската общност и живее със съпруга си и четирите си деца в две стаи без течаща вода и електричество. Тези условия затрудняват посещенията при лекар и спазването на имунизационния календар.

„Решението да не се ваксинира не винаги идва от родителите“, твърди Габриела Александреску от Save the Children. Организацията предупреди в началото на март, че Румъния е изправена пред „най-тежката ваксинационна криза от десетилетия“.

Причините са и структурни: бедност, липса на медицински услуги в цели райони и претоварени лични лекари, които нямат време да работят с колебаещи се семейства.

Ваксинацията не е задължителна в Румъния. През 2015 г. отговорността за поставянето на ваксини е прехвърлена изцяло към общопрактикуващите лекари, което увеличава бюрокрацията и натоварва допълнително системата.

Същевременно училищните медицински сестри вече са лишени от правото да имунизират, което премахва една важна възможност за децата с пропуснати ваксини да наваксат имунизационния си календар.

В клиниката в Съчеле д-р Симона Кодряну се грижи за над 3000 пациенти и преглежда повече от 50 души на ден. „Повечето деца се ваксинират при раждането, но след това не се връщат за пълния курс“, отбелязва тя. Един от нейните пациенти е починал по време на последната епидемия, след като се е заразил от неваксиниран брат или сестра.

Д-р Михай Негря, епидемиолог от Търгу Муреш, казва, че структурните проблеми и прекалената зависимост от личните лекари забавят ваксинацията. „Основната причина не са само антиваксърските нагласи, а лошото управление на системата“, пояснява той. „Докато успеете да ваксинирате детето си, може да мине месец заради всички документи.“

Когато достъпът до ваксини е труден или забавен, обхватът неизбежно спада, дори когато родителите искат да защитят децата си. Решението, според него, е практично: създаване на обществени ваксинационни центрове и разширяване на правото за поставяне на ваксини и към други лекари.

Но страхът също играе роля. В Румъния онлайн групи се превръщат в пространства, където тревогите се споделят и усилват. Някои родители напълно се отказват от ваксинацията. Други се връщат към нея.

„Осъзнах колко лесно можем да бъдем манипулирани“, признава една майка, която първоначално отказва ваксината, но по-късно променя решението си. „Всяко неваксинирано дете допринася за тези епидемии.“

В Букурещ, в Националния институт по инфекциозни болести „Матей Балш“, отделенията, които бяха препълнени по време на последната епидемия, сега са спокойни. Но лекарите предупреждават, че това няма да продължи.

„Има малцинство, което категорично е против ваксините, но повечето хора се колебаят“, казва д-р Габриел Лъзърою-Нистор.

Точно тази група – колебаещите се – е ключова за лекарите на първа линия.

„Тъжно е, че все още има деца, които умират от морбили“, коментира д-р Чсабай. „Болезнено е да виждаш страдание от предотвратими болести. Мисля, че първо ние, лекарите, сме отговорни – трябва да спечелим доверието им и да прекъснем този цикъл.“