Губи ли BTS своята К-поп идентичност в стремежа си към по-голямата световна известност?

„BTS 2.0 тепърва започва!“ заяви J-Hope, застанал редом до останалите шестима членове на най-голямата група в света.

Датата е 21 март и след дълга пауза J-Hope, RM, Suga, Jin, Jimin, V и Jungkook отново излязоха на сцена заедно. Силуетите им се открояваха пред арка от LED екрани, обрамчващи историческата порта на кралския дворец в Сеул. Развълнувани тълпи изпълваха пространството пред сцената. 

Десетки хиляди фенове се стекоха, за да гледат концерта, а над 18 милиона души проследиха едночасовото шоу на живо онлайн. Изпълнението беше своеобразен тийзър за предстоящото световно турне на BTS, който демонстрира непринудената химия между членовете. Южнокорейските К-поп звезди прекарват по-голямата част от последните три години разделени, изпълнявайки задължителната си военна служба.

В дните след завръщането им обаче се очерта по-сложна картина. Тя беше подхранена от откровен документален филм за създаването на новия им албум Arirang, който разкри разногласия между членовете и тяхната агенция Hybe относно музикалната им идентичност.

Групата се оказа разкъсвана в много посоки – между стари и нови почитатели, между корейската и глобалната публика, както и между личните творчески инстинкти и търговските стратегии на компанията. Към всичко това се добави и тежестта на ролята им като основно лице на южнокорейската „мека сила“, пише BBC.

BTS и новият им албум Arirang: Между корейската идентичност, бунтарското звучене и творческите рискове

Целият дебат за идентичността на групата се свежда до един въпрос – отдалечават ли се BTS твърде много от корените на К-поп в опит да спечелят света?

В самата Южна Корея феновете активно обсъждат доколко новият албум Arirang е наистина „корейски“. Проектът носи името на емблематична народна песен, чиито мотиви са вплетени в хип-хоп парчето Body to Body. Защитниците на албума харесват именно този акцент върху рапа, защото им напомня за по-ранния стил на BTS. Други обаче виждат в него липса на автентичност.

Трети поставят под въпрос масовата употреба на английски език и привличането на световни продуценти – от Diplo и Кевин Паркър до испанеца El Guincho. Тези критици обвиняват Hybe и BTS, че преследват доходоносния западен пазар за сметка на своята оригиналност.

В чужбина обаче феновете изглеждат по-малко разделени, а критиците до голяма степен приветстват това, което виждат като експериментален завой. Arirang и водещият сингъл Swim бързо изкачиха класациите, счупиха стрийминг рекорди и доминираха в Billboard. Междувременно PR машината на Hybe работи на пълни обороти. BTS пяха в музея Guggenheim в Ню Йорк, приготвиха традиционни корейски нудъли за GQ и бяха посрещнати с бурни аплодисменти в шоуто на Джими Фалън. И всичко това се случва, въпреки че единствено RM говори свободно английски, докато останалите се придържат основно към корейския.

Но езикът никога не е бил бариера за техната глобална фенбаза и те отлично го знаят. „Аз съм единственият, който говори английски, но точно така печелим“, рапира RM в закачливото парче Aliens, превключвайки умело между двата езика.

Именно този дуализъм определя позицията на BTS днес, докато стартират най-голямото световно турне в историята на К-поп. То включва впечатляващите 85 дати на пет континента през следващите 12 месеца. Пред групата стои задачата да поддържа деликатен и високорисков баланс – предизвикателство дори за артисти с над десетгодишен опит, които рядко допускат грешки.

Завръщане към ерата Dark & Wild?

Очаква се откриващите концерти в Гоянг, които започват още този четвъртък, да съберат над 120 000 фенове в рамките на три вечери. Билетите за събитието бяха разпродадени почти мигновено.

Това е поразителен триумф за BTS, чийто път започва през 2013 г. Тогава те са просто седем момчета – трима от тях още тийнейджъри – събрани от непозната по това време компания, далеч от блясъка на големите южнокорейски агенции. Ранното им творчество, олицетворено от дебютния им студиен албум Dark & Wild (2014), залага на суров хип-хоп и интензивни бийтове. Острите им текстове на корейски, разказващи за разочарованията и мечтите на младото поколение, бързо намират отзвук сред публиката, бореща се с изтощителното темпо на модерния живот.

Членовете на групата винаги са споделяли, че музиката им расте заедно с тях самите. Днес, вече навлезли в своите 30 години, те пеят за безпощадния натиск на славата с гласа на уморени зрели хора. Както се казва в текста на Normal: „Иска ми се да имах минута просто да изключа“.

„Нямаше друга [K-pop] група като BTS“, коментира пред BBC музикалният критик Парк Хи-а. „Никой друг не се е стремял към такава степен на автентичност в музиката си. Те последователно разказват собствената си история. Пишат и продуцират музиката си и споделят пътя, който ги е довел дотук.“

Когато записват Dark & Wild в импровизирано студио в Лос Анджелис, BTS са все още изгряваща група, която документира ежедневието си в постоянно търсене на пробив. Новият албум Arirang, също създаден в Лос Анджелис, неизбежно предизвиква сравнения с онзи ранен период заради силно застъпените хип-хоп елементи.

Част от слушателите откриват приемственост в полираното и експериментално звучене на Arirang, резултат от работата със световни продуценти и инженери. Други обаче смятат, че албумът е с твърде обработено звучене и в него липсва суровата емоция, която правеше Dark & Wild толкова въздействащ.

„Нищо в това завръщане не е непременно лошо, но става все по-ясно, че те вече не са сигурни какво е BTS и нямат ясна визия какво искат да бъдат“, пише в Reddit потребител, който се представя за дългогодишен фен на групата.

Arirang – новият албум на BTS и културното значение зад името

Hybe срещу BTS

Иронично, за някои корейци именно акцентът върху корейското наследство прави албума по-труден за възприемане. Използването на Arirang като централен мотив им се струва прекалено целенасочено.

Тази несигурност се прокрадва и в документалния филм. „Честно казано, не знам дали това е правилно“, споделя Jimin в момент, в който слуша ранна версия на песен с по-дълъг семпъл от Arirang. Suga отбелязва, че желанието на агенцията е Arirang буквално „да ти се набива в очите“, а RM признава, че изпитва „физическа реакция“ от обвързването на групата с толкова емблематично произведение.

Съмненията им обаче отстъпват пред аргументите на председателя на Hybe – Bang Si-hyuk, човекът, който събира седемте членове и създава BTS.

„Невъзможно е да се отрече, че сте икони на своето поколение“, твърди той. „Нито можем да отречем факта, че сте корейци. Тъкмо затова вашата публика става все по-глобална, а не само корейска – и това е неоспоримо.“

Hybe създаде BTS, но на свой ред групата превърна компанията в световен гигант. Южна Корея отдавна възприема успеха им като ключова форма на културна дипломация – от изявите им в Белия дом и ООН до участието им в най-престижните държавни събития.

Групата генерира милиарди долари приходи не само от музика, но и чрез мърчандайз, рекламни договори и непрекъснат поток от съдържание. Именно този финансов успех позволи на Hybe да се разрасне агресивно и дори да стане публична компания на борсата.

В индустрията на К-поп, където агенциите често упражняват строг контрол върху звездите, мнозина виждат в лицето на Hybe основния двигател за посоката на новия албум. Други обаче смятат, че крайният продукт е резултат от сложните преговори между артистите и компанията, уловени в документалния филм.

„Лично на мен използването на традиционното звучене на Arirang не ми се струва странно“, споделя почитател, който ще присъства на концерта в Гоянг. „В албума има няколко интересни парчета, включително Body to Body.“

Междувременно популярен блогър, следящ К-поп и поп културата, отбелязва: „Макар да уважавам музикалната еволюция на BTS и смелостта им да поемат нови предизвикателства, липсват ми онези искрени корейски текстове, които някога носеха истинска утеха.“

K-pop, но с латински привкус

Посланието към Army

За BTS въпросите за автентичността и посланието са в самата основа на това, което прави тяхната фенбаза – Army – толкова лоялна.

„Докато новият албум е безупречен като звук, общото му послание не се усеща толкова ясно, колкото например темата Love Yourself в по-ранните им творби“, посочва критикът Парк. „Това може би е причината корейската публика да изпитва трудности да се свърже с него.“

Албумите от серията Love Yourself, фокусирани върху самоуважението, психичното здраве и личностното израстване, намериха отзвук по целия свят. Това бе посланието, което BTS отправиха и от трибуната на ООН по време на пандемията, споделяйки откровено пред младите хора, че самите те са преминали през трудности в приемането на себе си. Ами Островская, руска студентка в Сеул, споделя, че песните на групата буквално са я „спасили“ от нервен срив.

Още от началото на кариерата си членовете поддържат директна връзка с публиката чрез видеоблогове, в които споделят личните си мисли. През 2015 г. те стартираха и популярното шоу Run BTS, където феновете ги виждат да играят и да се забавляват заедно. Връзката помежду им се разви пред очите на света. За феновете те не са далечни знаменитости, а талантливи, понякога неловки и забавни млади мъже, които са пораснали заедно с тях.

„Следя съдържанието им още от началото на 2010-те, когато имаха по-малко от 1000 последователи в Twitter“, споделя Парк. „Те бяха пионери в агресивното използване на социалните мрежи – вероятно като алтернатива, тъй като за изпълнители от малки агенции по онова време беше трудно да получат телевизионен ефир.“

С разрастването на славата им BTS започнаха да разпродават стадиони по целия свят. На „Уембли“ те не скриха сълзите си, докато десетки хиляди пееха на корейски текста на Young Forever: „Дори да падна, да ме боли – продължавам да тичам към мечтата си.“

Когато издадоха напълно англоезичните си сингли Dynamite и Butter, те вече бяха готови да заложат на по-светло, диско звучене, различно от хип-хоп корените им. Именно тези хитове им проправиха път към историческите номинации за „Грами“ – първите за К-поп изпълнители, макар и до момента да не са печелили статуетката.

С Arirang групата прави нов завой, този път насочвайки се по-отчетливо към корейските си корени. Пътят до това завръщане обаче премина през индивидуалните търсения на всеки от тях по време на паузата. Докато RM и Suga се ориентираха към по-експериментални проекти, Jungkook и J-Hope заложиха на комерсиалния поп, а Jimin, V и Jin поставиха акцент върху развитието на вокалите си.

Фактът, че и седемте остават заедно след повече от десетилетие на сцената, продължава да изненадва мнозина. „Трудно е да се посочи само едно нещо – талант, визия или маркетинг... всичко е свързано“, казва Роб Шварц, бивш служител на Billboard. „Но най-важното е, че те създадоха истинско движение и привлякоха огромна фенбаза, която поддържа живa легендата за BTS.“

Агенцията разби K-pop мечтата ѝ, но „KPop Demon Hunters“ я върна към живот

Понякога обаче този идеален образ се пропуква под натиска на южнокорейската публичност, където рядко има място за уязвимост. По-рано тази година Jungkook предизвика вълнение с откровен лайвстрийм, в който не спести острите думи: „Искам просто да живея както намеря за добре“, заяви той. А когато феновете го призоваха да спре, той отвърна директно: „Не ми казвайте какво да правя.“ Няколко месеца по-рано и RM трябваше да се извинява след свое излъчване на живо, в което говори открито за тревогата от завръщането на сцената.

„Не бих казал, че членовете на BTS нямат свобода“, обяснява Парк. „Но като група те се превърнаха в национален бранд. Това неизбежно ги поставя под огромен натиск – и може би затова някои усещат, че част от идентичността им се е изгубила.“

За лоялни фенове като Парк Су-бин самата възможност да ги види отново е достатъчна: „Честно казано, не съм голям почитател на заглавната песен Swim. Добра е, но очаквах по-силна хореография и повече корейски текст, нещо в духа на Idol.“ Тя допълва: „Мина доста време, откакто ги гледах на живо. Вълнувам се, но все още ми се струва малко нереално.“ 

Други, по-неангажирани фенове, са по-лаконични: „Нямам конкретно мнение. Просто се радвам за концерта.“

Сега, когато BTS се връщат под светлините на прожекторите, именно реакцията на феновете ще бъде истинското мерило за техния успех. За критиците обаче няма съмнение: мястото им в историята е гарантирано. „Отразявах К-поп още преди да се превърне в световен феномен“, споделя Шварц. „Тогава се чудихме дали това изобщо е възможно. Днес, благодарение на BTS, този въпрос вече не стои на дневен ред.“