След като оцелява в Аушвиц-Биркенау, Джинет Колинка измисля отговор, с който мигом затваря устата на твърде любопитните, които я разпитват за преживяванията ѝ в нацисткия лагер на смъртта и неговите ужаси.

„Ако имах дете, бих предпочела да го удуша с ръцете си, отколкото да го подложа на това, през което преминах“

„За мен този отговор казваше всичко“, споделя тя.

Днес, в края на един изключително дълъг и ползотворен живот, енергичната 101-годишна жена с лекота и щедра усмивка се превръща в един от най-влиятелните борци срещу антисемитизма във Франция, споделяйки прекия си поглед върху убийствената омраза и нечовечността, разказва историята AP.

Смисълът: Да не бъдат забравени уроците от Холокоста. Да не могат хората, които гледат безбройните интервюта, които дава, да кажат, че не са знаели за лагерите на смъртта и изтреблението на 6 милиона европейски евреи от нацистите и техните съучастници. Да могат учениците, които са развълнувани от срещата с Колинка, да наследят и приемат задължението да пазят спомена ѝ.

Тя е новата звезда на германския Vogue: 102-годишна жена, оцеляла от Холокоста

„Списъкът на Шиндлер“ е повратна точка

Колинка благодари на Стивън Спилбърг за това, че й е помогнал да вземе решението си преди 30 години да започне да говори открито за психическите и физическите белези, крила в себе си десетилетия наред, за вината на оцеляването, която я е измъчвала, за вечното съжаление за целувките за сбогом, които не е успяла да даде на баща си Леон и на 12-годишния си брат Гилбърт, преди нацистките охранители да ги изпратят в газовите камери, и за толкова много други жестокости.

След излизането на филма „Списъкът на Шиндлер“ през 1993 г. Стивън Спилбърг създава фондация за събиране на свидетелства от оцелели от Холокоста.

Когато от там се свързват с Колинка, тя е сдържана и отговаря, че разговорът с нея би бил загуба на време, споделя в мемоарите си. Но когато интервюиращият започва разговора си с нея през 1997 г., спомените потичат в продължение на почти три часа. Както и сълзите. Фондацията твърди, че оттогава е събрала над 60 000 свидетелства и все още събира.

„За първи път се почувствах принудена да мисля за това отново“, казва Колинка в книгата си, публикувана през 2019 г.

По време на Втората световна война нацистката окупация във Франция депортира 76 000 еврейски мъже, жени и деца, предимно в Аушвиц-Биркенау. Само 2500 оцеляват.

На френското ръководство отнема 50 години, за да признае официално участието на държавата в Холокоста, когато тогавашният президент Жак Ширак през 1995 г. описва френското съучастие като неизличимо петно за нацията.

Чрез книгите, медийните изяви и посещенията в училища, Колинка се превръща в най-известната жива френска оцеляла от Аушвиц-Биркенау. Само няколко десетки хора, може би по-малко от 30, все още са живи, според данни на групата от Париж „Съюз на депортираните в Аушвиц“.

Цигулка на надеждата: Тайна бележка разкрива историята на инструмент, създаден в ужасите на Дахау

Спасена от газовите камери

Учениците слушат с внимание всяка нейна дума, когато Колинка посещава гимназия „Марселин Бертело“ на изток от Париж, за да разкаже историята си за пореден път, в присъствието на AP.

Дори съкратената версия, събрана в около 90 минути, е трудна за слушане – от ареста ѝ през март 1944 г. до завръщането ѝ във Франция, измършавяла и травматизирана, след капитулацията на нацистка Германия през май 1945 г.

Тя описва как с други евреи са натъпкани във вагони за превоз на животни в Париж, насилието и жестокостта, придружени от крещящи заповеди нацистки охранители и лаещи кучета, които ги посрещат три дни по-късно в Аушвиц-Биркенау.

В мемоарите си Колинка разказва, че първата немска дума, която е научила, е била „Schnell!“ – „Размърдайте се!“

Аушвиц като снимачна площадка: Киноиндустрията насочва прожекторите към концлагера

Учениците слушат в мъртва тишина, докато Колинка обяснява, че са били принудени да се съблекат голи и как това е било мъчение за срамежливата 19-годишна девойка, която е била по онова време. „Омразата на нацистите към евреите беше такава, че те търсеха всяка подробност, която можеше да ни причини страдание, да ни унижи“, разказва тя.

Колинка навива ръкава на лявата ръка, за да видят учениците идентификационния номер – 78599, който лагерният санитар ѝ татуира. „При някои хора номерата покриват цялата им ръка. Но аз имам един хубав малък номер“, допълва 101-годишната оцеляла.

Тъй като времето е малко и може би за да предпази младото им въображение, Колинка не разказва на тийнейджърите, че по-голямата част от 1499-те мъже, жени и деца, превозени заедно с нея до Аушвиц-Биркенау с конвой № 71 от Париж, са убити при пристигането си.

Съсед или чудовище: Домът на най-дългогодишния комендант в Аушвиц отваря за посетители

Обичана като рок-звезда

Тя е сред няколкостотинте души, отклонени от газовите камери и крематориумите, за да бъдат използвани вместо това като принудителна работна ръка. Като затворничка Колинка наблюдава как разтоварват следващите влакове, знаейки, че хората на борда им скоро ще бъдат мъртви.

Фокусирана върху оцеляването, тя затворя емоциите си с фразата: „Станах робот“.

След разговора група младежи се събира около нея с още въпроси, третирайки я сякаш е рок-звезда, настоявайки срещата да не свършва, допълва AP. 17-годишната Нур Бенгела и 19-годишната Сарату Сумахоро са замаяни от възхищение. Избират една и съща дума,за Колинка: „Изключителна“.

„Невероятна жена. Чудесно е, че я имаме тук пред нас. Силата на свидетелството ѝ, нейната душевна сила… Да запазим тази история жива е единственото което може да ни позволи да не повтаряме същите грешки“, допълват момичетата.