Спортът при децата: Повече тренировки по график, но по-малко ежедневно движение
Резултатите от националния индекс MultiSport разкриват как семейната среда и финансовите инвестиции на родителите формират двигателната култура на следващото поколение
,fit(1001:538)&format=webp)
Новите данни от националното проучване MultiSport Index 2025 разкриват парадоксална тенденция в начина на живот на подрастващите у нас. Въпреки че по-голямата част от децата в България се занимават със спорт, ежедневното движение се превръща в изчезващ навик. Резултатите от изследването, реализирано от ИПСОС по поръчка на „Бенефит Системс България“ и представено в София на 31 март 2026 г., очертават ясна разлика между организираната тренировка и спонтанната активност.
Според статистиката 64% от децата на възраст между 7 и 17 години са физически активни, но едва 18% от тях се движат всеки ден. Тази цифра е в рязък контраст с детството на днешните възрастни, от които близо половината (47%) са били активни ежедневно. Специалистите отчитат, че съвременното движение е станало „структурирано“ – то се случва в залата или на корта под формата на график, докато свободната игра навън, която е била основен източник на здраве за предишните поколения, почти отсъства. Педиатърът д-р Теа Александрова предупреждава, че когато движението е ограничено само до рамките на тренировката, се губи естествената физическа активност, ключова за правилното развитие.
Семейната среда остава най-силният фактор за изграждането на трайни навици. Проучването показва пряка зависимост между активността на родителите и тази на техните наследници. В семейства, където родителите спортуват редовно, делът на активните деца скача до 76%. Психологът Младен Владимиров отбелязва, че спортът се предава поколенчески, но съвременното градско семейство често е притиснато от липса на време, което прави корпоративните политики за спорт на работното място критични за физическото състояние на цялото домакинство.
Въпреки позитивните примери, всяко трето дете в страната остава напълно неактивно. Причините за това варират от липса на интерес и мотивация до сериозни инфраструктурни проблеми. Олимпийската шампионка Симона Дянкова подчертава, че основната системна бариера е липсата на достатъчно модерни и отоплени спортни зали, които да поемат всички желаещи.
Инвестицията в детското здраве вече е реална част от семейния бюджет. Родителите в България отделят средно по 76 лв. (около 39 евро) месечно за спортни занимания на своите деца. Важно е да се отбележи, че тези разходи се възприемат като устойчиви и са сред последните, от които домакинствата биха се отказали дори при финансови затруднения. Алиция Любенов от „Бенефит Системс България“ коментира, че това е знак за нарастващото осъзнаване на спорта като дългосрочна инвестиция в качеството на живот.
Данните потвърждават, че детството е решаващият период за бъдещото здраве на нацията. Цели 60% от хората, които са били активни като деца, запазват тези навици и като възрастни. На общия фон се наблюдава положителен тренд при пълнолетните българи – 77% от тях заявяват, че са физически активни поне веднъж месечно, което е значителен ръст спрямо предходната година. Въпреки това всеки трети анкетиран все още изпитва субективното усещане, че не се движи достатъчно, което подчертава необходимостта от по-лесен достъп до спортни възможности и по-силен личен пример в домакинствата.
За MultiSport Index 2025
Проучването е проведено сред 1000 респонденти на възраст 15–69 години чрезкомбиниран метод (лични и онлайн интервюта) през декември 2025 г. по поръчка на „Бенефит Системс България“.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)