Технологиите преобразяват лечението на сънната апнея

Макар че сънната апнея е позната на науката от над век, а от десетилетия се приема за сериозна диагноза, методите за лечение едва сега започват истински да се трансформират.

През 1981 г. австралийският лекар Колин Съливан създава CPAP апарата. Тази технология, използваща маска за поддържане на дихателните пътища отворени, и до днес се счита за „златния стандарт“. Проблемът? Не всеки пациент успява да свикне с нея. Днес обаче нова вълна от иновации предлага алтернативи, далеч от досегашния универсален подход.

„Проблемът на CPAP не е в неговата ефективност – той работи отлично. Трудността е в това пациентите да свикнат с него дългосрочно“, обяснява доц. Йорг Щайер от King’s College London.

Много хора спят трудно с маска на лицето или изпитват клаустрофобия. Едно проучване установява, че след три месеца едва 38% от пациентите използват CPAP минималния необходим брой часове. Друго показва, че две години след началото на лечението само 45% се считат за пациенти, които се придържат към терапията. Нелекуваната сънна апнея обаче увеличава риска от хипертония, сърдечни заболявания, инсулт и деменция, да не говорим за ежедневната цена на хроничната умора, пише Wired.

Лекарствата за отслабване могат да спрат зависимостите от наркотици и алкохол, сочи ново проучване

Обструктивната сънна апнея (OSA) засяга близо един милиард души по света, като около 80% от тях остават недиагностицирани. С нарастването на броя на диагностицираните случаи става все по-ясно, че пациентите имат твърде различна анатомия и специфични симптоми, за да се прилага универсално лечение при всички.

Именно тази необходимост кара Щайер да разработи устройството ZeusOSA – апарат, който се носи под брадичката през нощта и изпраща леки електрически импулси към хипоглосалния нерв. Целта е да се противодейства на загубата на мускулен тонус по време на сън, която води до срутване на дихателните пътища. Той планира да започне набирането на участници за клинично изпитване около юли.

Първите експериментални изследвания показват, че пациенти с по-тънка шия реагират особено добре. „Вероятно защото устройството се доближава повече до мускула“, казва Щайер. Това може да го направи обещаващ вариант за жени, които често проявяват различни симптоми от мъжете. При нежния пол прекъсванията на дишането по-често водят до пълно събуждане по време на сън, което прави CPAP по-трудно поносим. Предстоящото многоцентрово проучване ще включва мъже и жени в равни пропорции.

Съществуват и механични алтернативи на CPAP, които вече се използват. Индивидуално изработените мандибуларни устройства за изтласкване на долната челюст (MAD), носени като шини за уста, леко изтеглят долната челюст напред, за да намалят колапса на дихателните пътища. Те са признати като научно обосновано лечение, но достъпът до тях остава ограничен. Макар лекарите да наблюдават терапията, само специално обучени зъболекари могат да ги изработват, а цената им в САЩ варира между 1500 и 4500 долара. Освен това не действат при всички пациенти – изтеглянето на челюстта напред не винаги отваря достатъчно дихателните пътища или колапсът се случва в друга част на гърлото. Въпросните устройства са най-ефективни при лека до умерена форма на OSA.

Ама Джохал, консултант ортодонт и клиничен ръководител в здравната компания 32Co, обръща внимание на сериозен пропуск в системата. Когато пациентите не могат да свикнат със стандартната маска, те често остават без алтернатива.

„Какво правим с човек, който има тежки симптоми, но не понася CPAP апарата? На практика не му предлагаме нищо“, споделя Джохал.

Бумът при пептидите и рисковете зад обещанията за дълголетие

Според Соня Шамоцки, основател на 32Co, точно тук се намесва съвременната стоматология. Тя вярва, че зъболекарите имат ключова роля, тъй като те са специалистите, които могат да изработят индивидуални устройства, съобразени с анатомията на всеки пациент.

Терапията Inspire – имплант за стимулиране на хипоглосалния нерв – е одобрена от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) преди повече от 11 години и вече е използвана при над 100 000 пациенти в САЩ, Европа и Азия. Ручир Пател, старши медицински директор в Inspire, отбелязва, че данните показват намаляване на дневната сънливост, 79% спад в тежестта на сънната апнея и 90% намаляване на хъркането. Ранните данни от САЩ установяват средна употреба от над 6,5 часа на нощ. „Това е вълнуващо време, защото има повече възможности за лечение, отколкото преди“, допълва той.

Появяват се и фармакологични подходи. През 2024 г. Американската агенция по храните и лекарствата одобрява Zepbound за умерена до тежка обструктивна сънна апнея при възрастни със затлъстяване – първото лекарство за отслабване със специфично действие върху сънна апнея.

Междувременно стартиращата компания Apnimed от Кеймбридж, Масачузетс, разработва таблетка за прием преди сън, която въздейства върху невромускулните механизми, влияещи върху тонуса на горните дихателни пътища. Вместо механично да държи дихателните пътища отворени, лекарството цели да ги стабилизира биологично.

„Дълго време OSA се разглеждаше основно като анатомичен проблем, така че логичното решение беше механично“, посочва Джон Кронин, главен медицински директор на Apnimed. С развитието на разбирането за заболяването се появява нов въпрос: „Можем ли да създадем терапия, която да въздейства директно върху биологията на състоянието, вместо да разчита само на механична подкрепа?“ Компанията вече е завършила две клинични изпитвания от фаза III и планира да подаде заявление за ново лекарство към FDA по-късно тази година.

Въпреки навлизането на новите технологии, доц. Щайер остава реалист. Той споделя, че за него няма по-голямо удовлетворение от това да види пациент с класическа сънна апнея, който успешно се адаптира към CPAP терапията. Съвременните устройства са по-умни от всякога — те автоматично регулират налягането, като се „напасват“ към дишането на човека в реално време.

„Една-единствена нощ с правилното устройство може да промени всичко“, казва Щайер.

Резултатите често са поразителни: пациентите се връщат в кабинета преобразени, изпълнени с енергия и с признанието, че най-после са си върнали вкуса към живота.

Токсичните „вечни химикали“ може да ускоряват стареенето при мъжете в средна възраст

Медицината на съня все още е сравнително млада област и изследванията едва започват да улавят разнообразието на това състояние. Именно тази сложност стои и зад усилията да се подобри използването на CPAP, вместо да бъде изоставено.

Аманда Сатиапала, доцент в Националния институт за сърце и бял дроб към Imperial College London, ръководи изследването, което показва, че 62% от пациентите не използват CPAP достатъчно, за да има значим здравен ефект. Нейният екип изучава психологическите фактори, свързани с придържането към терапията, и установява, че разбирането на рисковете и увереността при използването на устройството играят ключова роля за дългосрочната употреба.

Използвайки принципи на поведенческата наука, тя разработва приложението CPAP Buddy, което предлага видео базирана терапия, подкрепа от други пациенти и денонощни отговори на въпроси. Проектът получава 2,2 милиона паунда финансиране от британския Medical Research Council, както и подкрепа от производителя на CPAP устройства Fisher & Paykel.

„CPAP вероятно остава най-ефективното лечение, защото подава въздух директно в дихателните пътища“, коментира Сатиапала. „То винаги ще бъде най-ефикасно, когато човек го използва, затова си струва да се опитаме да накараме хората да го правят.“

За нея ключът към успеха не е в самата машина, а в поведението на човека. Тя не обича да се отказва от даден метод, преди да са изпробвани всички правилни подходи. Според нея свикването с терапията е фундаментална промяна в навиците, която не се различава по нищо от отслабването, спирането на цигарите или започването на редовен спорт – всичко опира до постоянство и воля за промяна.