Не е нужно да си учен, за да работиш на Антарктика. Може да си дърводелец, електротехник, готвач или фризьор. Колкото и да е странно – и такива хора се търсят там.

Всъщност свободните позиции са немалко и са в научните организации на Великобритания и САЩ, работещи на терен. Но кандидатите трябва да се справят с нещо много трудно – студа и изолацията.

Наистина звучи абсурдно да заминеш за една от най-отдалечените точки на планетата, за да подстригваш коси или да сглобяваш кухненски шкафове. Но е факт, че на Антарктика имат нужда и от такива хора. И често натам заминават авантюристи в търсене на нещо интересно. Някои от тях дори остават сред ледовете, защото им харесва.

Такава е историята на Дан Макензи, 38-годишен търсач на силни усещания, работил по отдалечени места из целия свят, разказва BBC. Той напуска родния си Уигън в северната част на Великобритания на едва 19 години. Като морски инженер обикаля целия свят, но най-предизвикателната му длъжност определено е в изследователската станция „Haley VI” в Антарктика.

Тази станция е едно от петте британски съоръжения на ледения континент. Управлява се от антарктическата служба на Британския институт за полярни изследвания.

„Винаги съм бил авантюрист. Преди години бях моряк, но не исках да продължа да работя по кораби. Помислих си, че нещата, които умея, ще са много полезни на Антарктика“, казва Макензи.

Сега той прекарва дните си сред ледени полета. В топло време е около -15 градуса. От прозореца си вижда безкрайна бяла земя. На шега казва, че „температурите са доста приятни“.

„Най-топлото е -5 градуса. Понякога пада до -40, но обичайната температура е около -20 градуса“, казва Макензи.

В момента той е един от ръководителите на екип от 40 души. Те работят по време на „летния сезон“, т.е. от ноември до февруари. Учените наблюдават различни аспекти от обкръжащата ги среда. На „Haley VI” например отделят голяма част от времето си за изследване на леда.

Да живееш в такива условия е наистина трудно. Дори да оставим настрана екстремния студ, обстановката пак е странна. През „лятото“ например почти няма нощ.

Макензи завършва първия си мандат на леда през 2019 г. До тогава отговаря за поддръжката на машините на друга станция, която е на почти 2000 километа от „Haley VI”. Сега вече ръководи цялата структура и отговаря както за доставките на всичко необходимо, така и за безопасността на екипа. Освен това трябва да е и нещо като психолог, който помага на останалите да се справят с изолацията, както и съдия, за да разрешава споровете помежду им.

Всъщност обаче Макензи е просто един от 120-те служители на антарктическата служба. И както повечето от тях, той ще се прибере във Великобритания към края на май. Около 50 души обаче ще останат на леда. До края на годината Макензи ще работи в централата на антарктическата служба в Кеймбридж. Той има особено усещане за зимата в Антарктида, макар че тогава условията стават още по-сурови.

„Чувстваш се като най-свободния човек на света, защото повечето от останалите са си тръгнали. Оставате малка, но сплотена група от хора, които трябва да си помагате и в крайна сметка се превръщате почти в семейство“, разказва той.

Всяка година антарктическата служба наема по около 150 души, голямата част от които са новаци и никога преди това не са стъпвали на леда. Хората със специални знания (инженери и изследователи) са около 70% от персонала. Но освен тях се наемат електротехници, дърводелци, готвачи, водопроводчици, лекари и медицински сестри. Заплатите са прилични (около 35 хил. евро годишно) като се осигуряват също храна, транспорт и оборудването, нужно за оцеляване в такива условия.

През летните месеци на Антарктика работят около 5000 души. Те са разпръснати в 80 изледователски станции, собственост на 30 държави. Както британската, така и американската изследователска програма наемат хора и залагат силно на присъствието си в социалните мрежи и рекламата на дейността си.

Но всеки, който смята, че такъв живот би бил приключение, трябва да е наясно с какво се захваща. Прясна храна там почти няма, алкохол също. Живее се в общежития с по няколко човека в стая и се работи по седем дни, след което се почива по пак по толкова. Британската арктическа служба проверява внимателно кандидатите и много държи хората, които наема, да умеят да се справят с конфликтни ситуации в екипа.

„Студът, изолацията и постоянната близост с едни и същи хора лесно се превръщат в проблем. Често кандидатите казват, че нямат проблем с общуването, но след това осъзнават, че изобщо не им е комфортно да живеят в една и съща стая с няколко души“, казва Мариела Джанкола, ръководител на HR отдела на британската арктическа служба.

Ето защо се търсят хора, които нямат проблем с ограничаването на личното им пространство. Освен това трябва да са изпълнителни, защото в такива условия трябва да се спазват строги правила.

Физическите предизивикателства са сериозни, но често пъти социалните отношения са по-големият проблем, казва Дънкан Прешъс, психолог, работил за британската армия и за CDS Defence & Security, частна фирма от отбранителния сектор. От друга страна обаче, отбелязва той, хората, които отиват в Арктика, често пъти приличат на военните по нагласите си.

Въпреки тези трудности, Макензи твърди, че всичко си струва. Преживяването е невероятно, а научният принос е безценен.

„В началото ми беше много трудно, защото не бях свикнал да деля стая с други хора. Мислех си даже, че тази работа не е за мен, но свикнах. А после започнах да излизам и да виждам китове, тюлени и пингвини. Да пътувам с лодка или с малък самолет. И си казах, че е невероятно. Все едно живея в документален филм“, казва той.