Съоснователят на Google Сергей Брин наскоро произнесе реч по повод стогодишнината на Инженерния факултет на Станфордския университет, в която откровено сподели за грешките в кариерата си.

„Когато имате нова, страхотна идея за носимо устройство, първо я доусъвършенствайте, преди да се впуснете в ефектни каскади със скайдайвинг и дирижабли“, пошегува се той, визирайки прословутия провал на Google Glass.

Но една друга грешка, която признава, може да изненада много хора, мечтаещи за деня, в който най-накрая няма да се налага да ходят на работа от 9 до 17 ч. всеки ден, пише Fast Company.

„Всъщност се пенсионирах около месец преди да удари COVID-19 и това беше най-лошото решение“, казва Брин. Той се разочарова толкова много от пенсионирането, че се връща към ежедневната си работа в Google, като оглавява усилията на компанията да навакса в AI надпреварата.

Връщането на работа само за забавление може да звучи като ход, типичен за милиардери. Но редица проучвания показват, че неудовлетворението от пенсионирането и последващото му решение на Брин да се върне не е толкова необичайно. Историята му съдържа важен, но често пренебрегван урок, който може да помогне на всеки да планира по-добре пенсионирането си.

Както много хора, Брин има идилична визия за живота си след пенсиониране. „Щях да седя на спокойствие в кафенета и да изучавам физика, която беше моята страст по това време“, споделя той пред аудиторията в Станфорд. Съдбата се намеси с идването на пандемията.

Но Брин не е недоволен от пенсионирането си само защото се налага да стои затворен вкъщи по цял ден.

„Просто се чувствах задушен и усещах, че се въртя в кръг“, спомня си той. След като офисите на Google частично отварят, започва да ходи там от време на време.

В крайна сметка „започнах да прекарвам все повече време с това, което по-късно стана известно като Gemini, което е супер вълнуващо. Да имам тази техническа творческа изява ми се струва много удовлетворяващо, за разлика от това, ако бях останал пенсиониран. Мисля, че би било голяма грешка“, допълва съоснователят.

Пенсионирането е бреме не само за милиардерите

Проблемите на Брин с пенсионирането са лични. Повечето хора мечтаят за дни голф, отколкото ровене в учебници по физика.

Но чувството на апатия и интелектуален упадък на Брин може да не е характерно само за милиардерите.

Когато изследователи от европейското бизнес училище Insead проучват предприемачи, станали финансово независими, те откриват, че много от тях са решили да се пенсионират. И много от тях скоро са съжалили за това.

„Напълно нормално е да откриеш, че животът след финансовата свобода не е толкова щастлив, колкото си очаквал“, обобщават изследователите.

Друго скорошно проучване на пенсионирани японски служители разкрива подобни модели. След като са дали толкова много от себе си на кариерата, те се чувстват безцелни и безсмислени, когато напуснат работата си.

Пенсионирането се „характеризира като скука – няма къде да отидат и няма какво да правят. Чувството на скука води до изолация и ниско самочувствие в напреднала възраст“, обяснява авторът на проучването Шиори Шакуто.

Привържениците на популярното движение за финансова независимост и ранно пенсиониране (FIRE) пестят и работят извънредно само, за да се пенсионират по-рано. Много от тях в последствие откриват, че мечтата им за живот след работата не съответства на реалността.

„Ако сте прекарали десетилетия, работейки 40 часа седмично, е трудно да спрете изведнъж. Много от ранните пенсионери се чувстват некомфортно, защото се чувстват непродуктивни.

В резултат те се връщат на работа, за да се занимават с нещо значимо. Лесно е да се отегчиш с 40 часа свободно време седмично“, пише бившият ранен пенсионер и последовател на FIRE Сам Доген.

Щастливото пенсиониране не се измерва само с пари

Всички тези доказателства, както и опитът на Брин, сочат в една и съща посока. Склонни сме да мислим за успешната пенсия като за игра с цифри. Ако спестите достатъчно, за да живеете комфортно и да се наслаждавате на любимите си занимания, краят на трудовия живот трябва да представлява началото на златните години.

Но хората, участвали в тези проучвания, са финансово стабилни. Брин има нетна стойност над 200 милиарда долара. Ясно е, че парите не са проблем. Проблемът е целта.

Както пише милиардерът Бил Гейтс: „С увеличаването на продължителността на живота много хора живеят години, дори десетилетия, след като са спрели да работят. Това звучи като лукс и в много отношения е така, но е и много време, което трябва да се запълни“.

Гейтс запълва времето си с филантропия. Брин се е върнал към разработването на изкуствен интелект. Обикновените хора вероятно няма да прекарат пенсионирането си в нещо толкова велико. Но същата истина важи и за тях. Ако мислят само за финансите и не обръщат внимание на това как да запълнят смислено дните си, вероятно няма да се наслаждават много на пенсионерския живот.

Урокът на Сергей Брин за останалите

Това не означава, че трябва да работим до изнемога. Експертите настояват, че основното послание е необходимостта да планираме целите и финансите си.

„Никога не е твърде рано или твърде късно да започнете да мислите за това, което бихте искали да правите, след като постигнете финансова свобода. Какво бихте правили с парите и времето си?“, питат изследователите от Insead.

Както ни напомня оттеглянето на Сергей Брин, дори милиарди долари не могат да ви гарантират щастливо пенсионерство, ако не планирате живота си след работа.