Пазарът на японски дълг отново се превръща в бойно поле

В продължение на две десетилетия малко сегменти от глобалните финанси са били по-самотни от пазара на японски държавни облигации.

При дългогодишната политика на Японската централна банка да поддържа разходите по заемите около нулата доходността по тези книжа, известни като JGB, на практика е замръзнала. С годините малкото инвеститори, залагащи, че доходността някога ще се повиши, са понесли толкова тежки загуби, че стратегията получава прякора „вдовицата“.

На втория по големина пазар на държавен дълг в света са минавали цели дни без нито една сделка с бенчмаркова облигация.

Тези дни вече са в миналото, пише The New York Times.

Миналия месец обещанието на премиера Санае Такаичи да намали данъците предизвика тревога за способността на Токио да обслужва огромния си дълг от 9 трилиона долара.

Доходността по 30-годишните облигации скочи с над четвърт процентен пункт в рамките на една сесия – огромно движение за пазар, където дневните колебания обикновено се измерват в стотни от пункта.

Волатилността беше толкова силна, че американският финансов министър Скот Бесънт се обади на колегите си в Токио за уверения, които да успокоят разклатените глобални пазари.

Доходността, която служи като ориентир за разходите по заемите, отново нарасна миналата седмица, след като партията на Такаичи спечели убедително изборите – резултат, който инвеститорите тълкуваха като мандат за разходната ѝ политика.

Край на валутния рай: След година на несигурност пазарът преосмисля долара, йената и франка

За по-широката японска икономика този скок е тревожен сигнал. Ако доходността продължи да расте, някои икономисти и инвеститори предупреждават, че Япония може да попадне в „дългов капан“ – порочен кръг, при който нарастващите разходи за лихви поглъщат толкова голяма част от бюджета, че правителството трябва да тегли нов дълг само за да плаща лихвите.

За пазара на JGB и неговите ветерани обаче движенията върнаха ентусиазъм, невиждан от десетилетия.

След дълга професионална хибернация рядка група трейдъри и стратези – повечето вече на 60 и повече години – отново излизат на преден план, тъй като глобални инвестиционни компании търсят опита им в среда на реално движещи се лихви.

„Пазарът отново се превръща в бойно поле“, казва пред NYT 67-годишният Хироюки Кубота, търгувал японски държавни облигации преди 40 години и автор на няколко книги по темата.

„Точно като едно време.“

Кубота започва да търгува облигации през 1986 г., малко след реформи, които отварят японския пазар на държавен дълг към глобалните инвеститори.

По онова време Nomura Securities – водещата институция във финансовата епоха на японския балон – организира пищни многодневни семинари в периода на цъфтежа на вишните в Киото, за да рекламира облигациите пред чуждестранни централни банкери. Пазарът процъфтява.

През 80-те и 90-те години доходността се движи рязко заедно с икономиката. Доходността по 10-годишните облигации се удвоява от 4% през 1989 г. до 8% през 1990 г., след което спада до 5% през 1992 г. Инвеститорите се надпреварват да печелят от колебанията. След въвеждането на фючърси върху JGB през 1985 г. те бързо се превръщат в най-търгуваните облигационни фючърси в света.

„Беше истинско парти“, спомня си 70-годишният Хироми Ямаджи, главен изпълнителен директор на Japan Exchange Group.

По това време трейдърите са ухажвани от компании като Goldman Sachs и Salomon Brothers, които разширяват присъствието си в Токио. Водещите стратези получават възнаграждения за милиони долари, докато американските банки се опитват да привлекат кадри от традиционните японски институции.

Победата на Такаичи на предсрочните избори изстреля японските акции до рекорд

В края на 90-те Кубота създава уебсайт, който привлича пазарни играчи и служители от японското министерство на финансите. Той организира и ежегодни приеми на традиционна японска лодка, където елитът на облигационния пазар обсъжда сделки по време на разходки по река Сумида в центъра на Токио.

„Последните движения в доходността може да са шок за онези, които познават само последните 20 години“, казва Кубота.

„Но за хората от старото поколение няма нищо необичайно.“

Парализата на пазара започва около началото на века.

След спукването на японския финансов балон и азиатската криза от 1997 г. Японската централна банка през 1999 г. става първата голяма централна банка в новата история, която сваля лихвите до нула. С масовото изкупуване на облигации доходността по 10-годишните книжа пада под 0,5% през 2003 г.

В продължение на две десетилетия, докато политиците държат лихвите близо до нулата в борба с дефлацията, доходността почти не помръдва.

През 2016 г. тя пада под нулата, което на практика означава, че инвеститорите плащат, за да държат облигации.

„Дълги години това беше много труден пазар“, казва Ямаджи.

„Никой нямаше интерес да търгува.“ Сривът в обемите кара японските банки да закриват търговските си операции, а международните играчи също се оттеглят.

Много ветерани напускат добре платени позиции в компании като Goldman Sachs и Morgan Stanley.

Част се „полупенсионират“, други са пренасочени към по-малко престижни роли като анализи в местни компании, казва Йошики Кумадзава от Morgan McKinley.

Ямаджи се опитва да съживи пазара през 2010 миналото десетилетие с нови търговски методи, но стагнацията продължава до 2024 г., когато следпандемичната инфлация подтиква централната банка да повиши лихвите за първи път от 17 години.

Това води до ръст на доходността.

Когато доларът спада, а йената поскъпва - Уолстрийт настръхва

На 19 януари тя скача още, след като Санае Такаичи подкрепя данъчна пауза с цена над 30 млрд. долара годишно. Ден по-късно доходността по 40-годишните облигации надхвърля 4% за първи път от 2007 г.

Някои виждат в това тревожен знак за способността на Япония да финансира дълга си.

Анализаторът Кайл Бас от Hayman Capital Management беше известен около 2010 г. с твърдия си залог, че доходността по японските облигации ще скочи рязко при достигане на критично ниво на дълга – теза, смятана за „вдовицата“. Той признава, че тогава залогът не се е оправдал.

Днес, при растяща доходност и рекорден дълг от 8,77 трилиона долара, тезата му изглежда по-трудна за отхвърляне.

„Въпросът е как ще удържат всичко това заедно“, казва Бас пред NYT.

Разходите по заемите растат и в други големи икономики, но Япония „е с около 10 години напред в тази ситуация“, допълва той.

„Притеснявам се за положението им.“

За други обаче това е възможност. Среднодневните обеми при фючърсите върху JGB нарастват, а броят на отворените позиции достига рекорди, казва Ямаджи.

Глобални хедж фондове привличат водещи местни специалисти, според Кумадзава.

Кубота е обезпокоен от ефекта на по-високата доходност върху бюджета, но вижда волатилността повече като „канарче в мината“, отколкото като начало на срив.