Не, Серпико не е измислен герой, макар че се държи точно като такъв. Някакъв честен, романтичен, странен образ, който е готов да рискува живота си, за да покаже на всички, че нюйоркските полицаи са корумпирани. Да, Серпико е съвсем реален. И съвсем реално се опитват да го убият като го застрелват в лицето. А историята му е толкова скандална, че самият Ал Пачино претворява образа му на екран.

Годината е 1959. През септември Франческо Винсент Серпико постъпва на работа в нюйоркската полиция. Той е идеалист, мотивиран от идеята да служи на обществото. Но реалността бързо ще го зашлеви и ще му покаже, че не се погажда с идеалите му.

Годината е 1973 г. Ал Пачино е на върха на славата. Той тъкмо е изиграл Майкъл Корлеоне, син на мафиотски бос. Изпълнението му е изключително и ще остане и ще остане в историята.

Общото между Корлеоне и Серпико е италианският им произход и човекът, който ги изиграва. Иначе те са полюси – единият защитава закона, другият го нарушава. Пачино е хамелеон и безпроблемно може да влезе и в двата образа. Но защо изобщо му се налага да играе Серпико във филм?

В новата си книга Sonny Boy актьорът разказва за пълния хаос, с който е „управлявал“ парите си

Да загубиш $50 млн. – и да си ги върнеш. Финансовата история на Ал Пачино

Годината е 1967 г. Франк Серпико е вече полицай с няколко години стаж зад гърба си. Започнал е от най-ниското стъпало и постепенно се е издигнал до разследващ полицай. Но междувременно е видял повсеместната корупция сред колегите си, които са готови да си затворят очите за почти всяко престъпление срещу съответната сума. Серпико започва да говори, но първоначално само на началниците си и да дава данни за ситуацията в полицията.

Към 1970 г. вече е наясно, че неговият кръстоносен поход срещу корупцията е неуспешен. Добрата новина е, че не е сам – заедно с него е Дейвид Дърк, също полицейски служител с контакти и на по-високо ниво. Той е юрист, семеен, изобщо човек, който по-лесно може да печели симпатии. Серпико е по-различен – той е самотник, необщителен и затворен човек.

В продължение на три години от 1967 до 1970 г. двамата се опитват да „пробият стената“ като дават информация тук-там, но неуспешно. През 1970 г. решават да заложат всичко на една карта и правят контакт с журналисти от The New York Times. Разкритията им излизат на първа страница и скандалът е огромен. Тогавашният кмет на града назначава специална комисия, която да разследва твърденията им. По това време Серпико е все още е на служба и работи по линия на наркотрафика.

През 1971 г. заедно с още трима полицаи той се оказва в жилищен блок в Бруклин след оперативна информация, че там предстои наркосделка. Серпико чука на врата, някой отваря и го прострелва в лицето. По-късно се появява съмнението, че цялата история с наркотиците може да е инсценирана, а стрелецът е полицай. The New York Magazine публикува статия със скандални факти – че тримата му колеги са оставили Серпико и той е бил спасен, само защото някой от сградата е подал сигнал. Откаран е в болница от друг полицейски екип, а после сам разказва как чул единия от служителите да казва:

„Ако знаех кой е, щях да го оставя да умре от кръвозагуба“.

По просто казано – по това време Серпико е изключително мразен от колегите си. В онези дни полицията в Ню Йорк е в потресаващо състояние. През 1973 г. в града са извършени 1600 убийства. Това са повече жертви от водещата се тогава война във Виетнам. Ситуацията се влошава и от самата полиция. Корупцията е масова като най-често пари се взимат транспортни фирми, организатори на незаконен хазарт и др. Някои полицаи осигуряват чадър и над нарткотрафика.

След стрелбата Серпико оглушава с едното ухо. Сам пострадал, той дава показания пред комисията, назначена от кмета. И заявява, че се надява за в бъдеще полицаите като него да не бъдат подлагани на подобен натиск, когато се опитват да се борят с корупцията. Самият той изчислява, че в продължение на пет години началниците му са правели всичко възможно да не се разкрият порочните практики в управлението. В полицията трябва да се създаде „атмосфера, в която корумпираните се боят от честните, а не обратното“, казва Серпико.

Но той дори не е най-интересният свидетел на комисията. Заседанията се предават на живо по телевизията и в „звезда“ се превръща Уилям Филипс, полицай, който признава, че е взимал подкупи в продължение на 14 години. Той се забърква в съвсем различна, но не по-малко скандална история. Друг полицай от отдел „Убийства“ разпознава във Филипс заподозрян за извършено покушение, за когото разследващите имат само фоторобот, т.е. описание по свидетелски показания. Впоследствие Филипс е осъден за две убийства и пратен в затвора за 32 години. Умира през 2023 г. на 92 години. Тогава The New York Times пише:

Наистина ли беше извършил тези убийства или просто го натопиха, защото наруши полицейската омерта.

Оскар Айзък, Джон Малкович, Ал Пачино, Мартин Скорсезе и Джейсън Момоа са само част от звездния състав на филма, вдъхновен от „Божествена комедия“ на Данте

In the Hand of Dante: Филмът, прекарал 20 години в чистилището

Показания пред комисията дава и Дърк. Той разказва, че причина за повсеместната корупция сред полицаите не са само парите, защото „няма такава сума, която може да накара един човек да рискува живота си всеки ден“. „Да си полицай е призвание. А у полицаите в Ню Йорк видях, че това призвание вече не съществува, унищожено е“, казва той.

Всъщност, ако се вярва на твърденията на самата полицейска служба, още на следващата година атмосферата се влошава още повече. Причината – върху тях вече е паднало подозрението, че са корумпирани, а този проблем не се решава лесно.

„95% от служителите са сочени с пръст и се твърди, че са корумпирани. А всъщност комисията разкри, че такива са едва 5% от полицаите. Но останалите страдат заради тях. Със сигурност работата на тази комисия ни нанесе големи вреди и то – без основание“, казва през 1972 г. Едуард Роджърс, началник на един участъците в Ню Йорк.

Но според Дърк комисията всъщност е решила сериозен проблем. Защото дотогава всички са се оправдавали, че навсякъде има „гнили ябълки“ и че нищо не може да се направи.

„Тази комисия всъщност показа мащаба на проблема. Дотогава периодично се разправяха с по един-двама корумпирани и така приключваше всичко“, казва той.

Той стана първата холивудска знаменитост, удостоена с честта да разговаря лично с новоизбрания понтифик

Когато Кръстникът срещне папата: Лъв XIV прие Ал Пачино на официална аудиенция

След скандала Дърк е повишен и служи още над 10 години. А Серпико? Той е и пострадал физически, и много разочарован. Напуска през 1972 г. и се мести в Швейцария. Година по-късно по кината е пуснат филма с Ал Пачино в главната роля. На рекламните плакати стои следният надпис:

Много от колегите му го смятат за най-опасния човек на света, а той е просто честен полицай.

Три десетилетия по-късно „Серпико“ влиза в списъка на 40-те най-велики филма, правени в САЩ.