Скръбта след загубата на домашен любимец може да бъде също толкова продължителна и тежка, колкото и тази след смъртта на близък човек. Това показват нови научни данни, които потвърждават нещо, което милиони хора вече знаят от личен опит – връзката с животните често е дълбока, емоционална и фундаментална.

Проучване, публикувано в академичното списание PLOS One и цитирано от The Guardian, установява, че хората, преживели загубата на домашен любимец, могат да развият т.нар. продължително разстройство на скръбта (Prolonged Grief Disorder, PGD) – състояние, официално признато в психичното здраве, но към момента диагностицирано само при загуба на любим човек.

PGD може да продължи месеци и дори години наред и се характеризира с интензивна тъга и копнеж, чувство на безнадеждност, социална изолация, трудности в извършването на действия от ежедневието и усещане, че „част от самия теб е изчезнала“.

Данните: домашните любимци не са „по-леката“ загуба

Изследването обхваща 975 пълнолетни души във Великобритания. От тях 7,5% от хората, загубили домашен любимец, отговарят на критериите за диагностициране на PGD. Това е почти същият дял като при хората, загубили близък приятел.

Разликите спрямо загубата на членове на семейството са минимални: след смърт на баба или дядо – 8,3%, след загуба на брат или сестра – 8,9%, и след смърт на партньор – 9,1%.

По-високи нива на продължителна скръб се наблюдават единствено при загуба на родител (11,2%) или дете (21,3%).

Около една пета от участниците, преживели както загуба на човек, така и на домашен любимец, заявяват, че са усетили смъртта на животното по-тежко. Това е особено показателно на фона на по-ранни изследвания, според които хората често изпитват срам, чувстват се неудобно или социално изолирани, когато изразяват силна скръб за починал домашен любимец.

Бъдещето пред тази индустрия изглежда розово след като все повече хора търсят услугите им. Но все още има етични проблеми

Не е същото, но има 99,9% съвпадение: Как работи бизнесът с клониране на животни

Един от всеки 12 случая на PGD е свързан със смъртта на домашен любимец

Проучването стига до още един важен извод: приблизително един от всеки 12 случая на продължително разстройство на скръбта във Великобритания е свързан със смъртта на домашен любимец. Причината е проста – около половината от възрастните хора притежават животно, а продължителността на живота им е значително по-кратка от тази на хората.

Авторът на изследването – Филип Хайланд, професор по психология в Maynooth University (Ирландия), подчертава, че симптомите на тежка скръб при загуба на домашен любимец са идентични с тези при загуба на човек. Разлика в преживяването на двете загуби на практика няма.

Неговото мнение е, че резултатите представляват „последователно и убедително доказателство“, че скръбта за домашен любимец е напълно легитимна и че диагностичните насоки трябва да бъдат разширени.

„Опитвам се да подготвя клиентите да не очакват същото животно отново“, казва мениджърът за обслужване на клиенти в най-голямата компания за клониране на домашни любимци

„Ще бъде ли същото?" Защо и как хиляди хора клонират домашните си любимци

Проблемът с дефиницията

По думите на Хайланд настоящите диагностични стандарти не позволяват поставянето на диагноза PGD, ако починалият не е човек. Това води до парадоксална ситуация: човек може да покрива всички симптоматични и функционални критерии за тежка скръб, но да остане без диагноза – единствено защото загубата не е на представител на Homo sapiens sapiens.

„От психологическа и еволюционна гледна точка това е изключително трудно за защита“, коментира той, като добавя, че изключването на загубата на домашен любимец от официалните критерии може да се разглежда не само като научно погрешно, но и като безчувствено.