Скръбта след загубата на домашен любимец може да бъде също толкова продължителна и тежка, колкото и тази след смъртта на близък човек. Това показват нови научни данни, които потвърждават нещо, което милиони хора вече знаят от личен опит – връзката с животните често е дълбока, емоционална и фундаментална.

Проучване, публикувано в академичното списание PLOS One и цитирано от The Guardian, установява, че хората, преживели загубата на домашен любимец, могат да развият т.нар. продължително разстройство на скръбта (Prolonged Grief Disorder, PGD) – състояние, официално признато в психичното здраве, но към момента диагностицирано само при загуба на любим човек.

PGD може да продължи месеци и дори години наред и се характеризира с интензивна тъга и копнеж, чувство на безнадеждност, социална изолация, трудности в извършването на действия от ежедневието и усещане, че „част от самия теб е изчезнала“.

Данните: домашните любимци не са „по-леката“ загуба

Изследването обхваща 975 пълнолетни души във Великобритания. От тях 7,5% от хората, загубили домашен любимец, отговарят на критериите за диагностициране на PGD. Това е почти същият дял като при хората, загубили близък приятел.

Разликите спрямо загубата на членове на семейството са минимални: след смърт на баба или дядо – 8,3%, след загуба на брат или сестра – 8,9%, и след смърт на партньор – 9,1%.

По-високи нива на продължителна скръб се наблюдават единствено при загуба на родител (11,2%) или дете (21,3%).

Около една пета от участниците, преживели както загуба на човек, така и на домашен любимец, заявяват, че са усетили смъртта на животното по-тежко. Това е особено показателно на фона на по-ранни изследвания, според които хората често изпитват срам, чувстват се неудобно или социално изолирани, когато изразяват силна скръб за починал домашен любимец.

Един от всеки 12 случая на PGD е свързан със смъртта на домашен любимец

Проучването стига до още един важен извод: приблизително един от всеки 12 случая на продължително разстройство на скръбта във Великобритания е свързан със смъртта на домашен любимец. Причината е проста – около половината от възрастните хора притежават животно, а продължителността на живота им е значително по-кратка от тази на хората.

Авторът на изследването – Филип Хайланд, професор по психология в Maynooth University (Ирландия), подчертава, че симптомите на тежка скръб при загуба на домашен любимец са идентични с тези при загуба на човек. Разлика в преживяването на двете загуби на практика няма.

Неговото мнение е, че резултатите представляват „последователно и убедително доказателство“, че скръбта за домашен любимец е напълно легитимна и че диагностичните насоки трябва да бъдат разширени.

Проблемът с дефиницията

По думите на Хайланд настоящите диагностични стандарти не позволяват поставянето на диагноза PGD, ако починалият не е човек. Това води до парадоксална ситуация: човек може да покрива всички симптоматични и функционални критерии за тежка скръб, но да остане без диагноза – единствено защото загубата не е на представител на Homo sapiens sapiens.

„От психологическа и еволюционна гледна точка това е изключително трудно за защита“, коментира той, като добавя, че изключването на загубата на домашен любимец от официалните критерии може да се разглежда не само като научно погрешно, но и като безчувствено.