Консервантите, които се съдържат в някои месни деликатеси, сушени плодове, сирена и шоколадови продукти, могат да увеличат риска от рак и диабет тип 2.

Това показват резултатите от две нови мащабни проучвания, публикувани в BMJ и Nature Communications.

Според тях по-високият прием на определени консерванти е свързан с около 47% по-висока честота на диабет тип 2 и до 32% по-висока честота на някои видове рак, съобщава Euronews.

„Това проучване предоставя нови познания за бъдещата преоценка на безопасността на хранителниte добавки от здравните агенции, като се има предвид балансът между ползите и рисковете за съхранението на храните и рака“, пишат авторите на проучването за риска от онкологични заболявания.

Консерванти и диабет тип 2

Консервантите принадлежат към хранителните добавки и се използват широко от хранителната промишленост за удължаване на срока на годност на продуктите.

За анализа на риска от диабет тип 2 те са групирани в неантиоксиданти, които основно инхибират микробния растеж или забавят химичните промени, водещи до разваляне, и антиоксиданти, които забавят или предотвратяват развалянето на храните, като ограничават окисляването.

По-високият прием на неантиоксидантни консерванти е свързан с 49% по-висока честота на диабет тип 2. При антиоксидантните добавки честотата на диабет тип 2 е с 40% по-висока, когато консумацията им е по-висока.

Консерванти и рак

Проучването за риска от рак, освен че разглежда общото потребление на консерванти, изследва и 17 отделни вещества. Макар да не е установена връзка между общото потребление и общата честота на раковите заболявания, е установено, че по-високото потребление на определени консерванти е свързано с конкретни видове рак.

Калиевият сорбат, който се използва в млечни продукти и печива, за да предотврати растежа на плесени и дрожди, е свързан с около 14% по-висока честота на рак като цяло и 26% по-висок риск от рак на гърдата.

Натриевият нитрит, консервант, който се съдържа в бекона, шунката, колбасите и други подобни продукти, е свързан с 32% по-висока честота на рак на простатата.

Преработените меса, които съдържат високи нива на химически добавки за удължаване на срока на годност, са отдавна документирани относно връзката им с рака на дебелото черво. Още през 2015 г. Световната здравна организация класифицира преработените меса, включително шунка, бекон, салам и франкфуртските колбаси, като канцероген от група 1.

Често използваните регулатори на киселинността и ароматизанти, са свързани с 15% по-висок риск от рак като цяло и с 25% по-висок риск от рак на гърдата.

Изследователите базират резултатите си на NutriNet-Santé – френско проучване с над 100 000 участници, които са попълвали редовно дневници за храненето си в продължение на средно 7,5 години. Между 2009 и 2023 г. доброволците са докладвали своята медицинска история, социодемографски данни, физическа активност и друга информация за начина си на живот и здраве.

Те редовно са предоставяли подробна информация за консумацията си на храни чрез повтарящи се 24-часови дневници за хранене, включително имената и марките на промишлените продукти. Това е позволило на изследователите, използвайки допълнителни бази данни, да оценят експозицията на всеки участник на различни добавки.

Допълнителни проучвания за изготвяне на препоръки

Въпреки че са необходими допълнителни проучвания, изследователите заявяват, че тези нови данни подкрепят преоценката на регламентите, регулиращи използването на тези добавки от хранителната промишленост, с цел подобряване защитата на потребителите.

Цитираните проучвания са наблюдателни, така че не могат да се направят категорични заключения за причинно-следствената връзка със заболявания като рак и диабет, а изследователите признават, че не могат да изключат възможността други неизмерени фактори да са повлияли на резултатите.

Междувременно те призовават производителите да ограничат използването на ненужни консерванти и подкрепят препоръките към потребителите да предпочитат пресни, минимално преработени храни.

Експертите в областта, макар и да признават стойността на проучването за бъдещи изследвания, предупреждават да не се прави пряка причинно-следствена връзка от резултатите.

„Всяко призоваване за промяна в поведението на потребителите би било преждевременно, като се има предвид несигурността около анализа на множество подгрупи и потенциала за фалшиво положителни грешки“, заявява Гавин Стюарт от Университета в Нюкасъл, който не е участвал в проучването, допълва още Euronews.