Основният политически съперник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган се намира в затвор край Истанбул, но това не му пречи да заявява, че ще спечели президентските избори – от килията си.

В писмено интервю за POLITICO бившият демократично избран кмет на Истанбул Екрем Имамоглу говори с открито предизвикателен тон от прочутия затвор „Силиври“ и настоява, че остава легитимният изборен кандидат, способен да сложи край на 25-годишното господство на Ердоган в турската политика.

Арестът на популярния кмет през март миналата година предизвика масови протести в цялата страна и международно осъждане. Турската опозиция разглежда задържането му като политически мотивиран ход на Ердоган с цел да бъде отстранен най-ефективният му опонент в страната член на НАТО с население от 88 милиона души.

55-годишният Имамоглу, заплашен от потенциална присъда от над 2300 години затвор, отговоря на изданието чрез своите адвокати и политически съветници. Рядката му публична позиция показва увереност в ширещата се обществена подкрепа и решимост да остане политически фактор, въпреки че е зад решетките.

„Това, което преживяваме днес, не е истински правен процес - това е стратегия за политическа обсада“, казва той.

„Целта на президента Ердоган не е само да оформи следващите избори. Тя е да заличи кандидатурата ми – сега и занапред – и напълно да ме изтласка от политиката. Причината е ясна: те знаят, че при свободни и честни избори мога да победя на изборите и се опитват да предотвратят това.“

„Не се страхувам ни най-малко. Защото нашата скъпа нация е обединена“, се казва в писмото на отстранения кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, който се намира в затвора в Силиври по обвинения в корупция

„Няма да се подчиним на тиранията“: Писмо от Имамоглу бе прочетено на митинг в негова подкрепа

Политическият вятър се обръща

Мащабната репресия срещу Имамоглу – заедно с множество други кметове от опозиционната Републиканска народна партия (CHP) – съвпадна със знаци за драматична промяна в политическите нагласи в полза на светските сили.

Ислямистите претърпяха изненадващо тежко поражение на местните избори през 2024 г., след което властите повдигнаха редица обвинения срещу Имамоглу – точно в момента, когато той беше на път да бъде номиниран за официален кандидат на CHP за президент.

Въпреки задържането му, над 15 милиона турци гласуваха в първичните избори на партията, за да го излъчат като официален претендент – силно символичен вот, при положение че той беше единственият кандидат.

Имамоглу и членове на екипа му бяха обвинени в корупция, изнудване, подкуп, пране на пари и дори шпионаж.

Мащабът на делото сам по себе си издава неговата слабост, обяснява той. По думите му става въпрос за „1300 проверки в Истанбулската община без конкретни резултати; обвинителен акт от 3900 страници, основан основно на слухове и свидетели със спорна достоверност; искания за общо до 2352 години затвор; и максимална продължителност на процеса от 4600 дни“.

Следващите президентски избори не се очакват преди 2028 г., но Имамоглу продължава да се възприема като особено опасен за властта. Той е побеждавал съюзниците на Ердоган на изборите за кмет на Истанбул три пъти; по-важното е, че партията му печели и в традиционно религиозни квартали на най-големия град – дългогодишни бастиони на ислямистите. Самият Ердоган преди години използва кметския пост в Истанбул като трамплин към националната власт.

Страната разнообразява доставките си от други пазари, като например Казахстан и Бразилия

Турция намалява търговията с руски петрол след санкциите

Лице на кампанията зад решетките

Въпреки лишаването от свобода Имамоглу продължава да води кампания онлайн чрез платформи като X, Instagram и TikTok с помощта на своя екип.

Но възможно ли е реално да се води президентска кампания от затвора, докато Ердоган контролира всички ключови лостове на държавата? Основният профил на Имамоглу в X, с близо 10 милиона последователи, беше блокиран в Турция през май.

Задържаният кмет признава ограниченията, но настоява, че една кампания без физическо присъствие и митинги може да успее.

„Кампанията се определя от идеите, ценностите и споделената воля на гражданите. Ние разполагаме с всичко това. Всички знаят, че арестът ми е несправедлив. Дори значителна част от избирателите на Партията на справедливостта и развитието (AKP) смятат задържането ми за несправедливо и го виждат като тежък удар по правосъдието“, пише той.

Имамоглу подчертава и значението на първичните избори на CHP като доказателство за широка обществена подкрепа отвъд партийните редици.

„Президентските първични избори на 23 март 2025 г. го показаха ясно. Въпреки че бях задържан, около 15,5 милиона граждани гласуваха в подкрепа на кандидатурата ми. Само 2 милиона от тях бяха членове на CHP; останалите 13,5 милиона дойдоха от всички слоеве на обществото“, посочва той.

„Кампанията на партията ни за съдебен процес без задържане и за предсрочни избори събра 25,1 милиона подписа. Всичко това отразява искане, което надхвърля партийните граници: искане за справедливост, заслуги и достойнство.“

Правната съдба на кандидатурата му обаче зависи от съдебна система с проблемна репутация по отношение на независимостта.

През февруари главната прокуратура в Истанбул започна разследване с твърдения, че дипломата му от Истанбулския университет е фалшива, а ден преди ареста университетът анулира документа.

Според турската конституция кандидатите за президент трябва да са над 40 години и да притежават университетска диплома.

Очаква се ново съдебно заседание по-късно този месец.

Според Сонер Чагаптай, експерт по Турция във Washington Institute, шансовете Имамоглу да бъде допуснат до свободна и честна надпревара срещу Ердоган са минимални.

Президентът ще използва предимствата на властта и държавните институции, за да блокира кандидатурата му, да го стигматизира и да отслаби подкрепата за CHP.

„Дори Имамоглу да обяви кандидатурата си виртуално от затворническата килия, няма как това да бъде допуснато юридически – защото за Ердоган това би представлявало смъртна политическа заплаха, ако надпреварата беше свободна и честна“, казва той пред POLITICO.

„Вярвам, че ще го спре, да. Знаете ли защо? Защото може да го купува от много други хора“, заяви Тръмп относно турския президент и тръговията с енергийни продукти от Русия след срещата в Белия дом

Залогът между Тръмп и Ердоган: Стоп на руския петрол срещу отмяна на американските санкции

Провал във външната политика

В отговорите си Имамоглу атакува „агресивната“ външна политика на Ердоган и близките му отношения с президента на САЩ Доналд Тръмп, свързвайки ги с ерозията на правата в страната.

„Ясно е, че президентството на Тръмп отвори турбулентна епоха. Дипломацията все повече се измества от институциите към директни отношения между лидери, притисната между бързи сделки и жестове, които рядко водят до резултат“, пише той.

„Трябва да се запитаме какви са конкретните ползи от този предполагаем успех. Въпреки твърденията, че отношенията с Вашингтон се подобряват, Турция все още не се е върнала в програмата за изтребителите F-35 и свързаните санкции не са отменени.“

„Нашият съсед Гърция продължава, в нарушение на споразуменията, да милитаризира егейските острови. Съюзът между Гърция, Израел и Южен Кипър срещу Турция се засилва и разширява. Израел води провокативна политика спрямо кюрдите в различни държави от региона. Мирният план за Газа, договорен с „менталитет на брокер на недвижими имоти“, не е прекратил страданията и глада на палестинците. Какво прави правителството в отговор?“ – пита той.

Имамоглу настоява, че ориентираната към сигурността политика на Ердоган е стеснила пространството за демократична политика в страната.

„Основни права са ограничени, оказва се натиск върху избрани представители, медиите и гражданското общество са заглушени – всичко това се оправдава със „сигурността“ и геополитическото значение. С времето идеята, че свободите могат да бъдат отмествани „в името на стабилността“, се нормализира.“

Ако бъде избран за президент, Имамоглу заявява, че възстановяването на отношенията с Европа ще бъде сред основните му приоритети, заедно с изпълнението на демократичните критерии за кандидат-членство в ЕС.

Липсващият град

Имамоглу разказва, че поддържа строг режим в затвора въпреки мрачните краткосрочни перспективи. Пише, чете и следи новините колкото е възможно.

„Тази отговорност не приключва на портала на затвора. Отнасят се с мен в рамките на официалните правила, но вярвам, че задържането никога не бива да се нормализира в една демокрация. Особено когато се използва като инструмент за политическо ограничаване. Въпросът не е в условията, а в принципа: задържането и продължителната правна несигурност не бива да се превръщат в инструменти на политиката.“

Най-много му липсва семейството – съпругата му Дилек, децата, родителите и приятелите. Голяма част от молбите за свиждане са отхвърляни без обяснение.

„Липсва ми и обикновеният ритъм на града – свободното ходене по улиците, прекият контакт с хората, споделянето на непланирани моменти.“

Той добавя, че черпи сили от съзнанието, че остава част от демократично движение, по-голямо от личните му обстоятелства.

„Това е, което в крайна сметка определя всичко – не стените около мен.“