В един слънчев ден през септември багажът на Мукеш Авасти е стегнат и той е готов да замине за Австралия, където ще следва гражданско инженерство. Вместо това обаче той се включва в младежко въстание срещу корупцията в Непал и загубва крака си, след като е прострелян от силите на реда, разказва Associated Press. 

Лежейки на болнично легло в Националния травматологичен център в столицата Катманду, където кракът му е бил ампутиран, 22-годишният Авасти казва, че съжалява, че е пожертвал толкова много за толкова малко постигнато. Стотици други изпитват същото. 

Насилствените протести в Катманду, започнали на 8 септември, отнемат живота на 76 души и раняват повече от 2 300. В крайна сметка демонстрациите, водени от поколението Z, водят до назначаването на първата жена министър-председател на Непал – Сушила Карки. Тя е пенсиониран съдия от Върховния съд и обеща нови избори през март.

От септември, когато Карки пое властта, тя и временното правителство са подложени на критики от мнозина, участвали в протестите и очаквали дълбоки промени в хималайската държава.

„Съжалявам за решението си да участвам в протестите, защото новото правителство, което доведохме на власт, не постигна абсолютно нищо и ни разочарова“, посочва Авасти. „Трябваше да има край на корупцията – това не се случи. Хората, които стреляха по демонстрантите, трябваше да бъдат арестувани, но и това не стана.“

Неизпълнени обещания

До този момент антикорупционната агенция на правителството е завела само едно значимо дело, което не включва ключови политически фигури. Политиците, обвинявани от протестиращите в корупция, се подготвят да участват в предстоящите избори, а срещу лидерите, които са били на власт, когато през септември демонстрантите бяха ранени, не е повдигнато нито едно обвинение.

Десетки демонстранти, включително някои от пострадалите през септември, наскоро отново излизат на протести срещу правителството, което самите те са довели на власт. През последните седмици демонстрациите пред офиса на министър-председателя бяха разпръсвани от полицията.

„Отново сме на улицата, защото правителството не изпълни обещанията си. Има толкова много семейства на загинали и ранени – а какво направи правителството? Нищо“, коментира Суман Бохара, който се придвижва с патерици заради тежко увреден десен крак. „Тук сме, защото нямаме друг избор.“

Десетки хиляди, предимно млади хора, се събират за първи път в Катманду на 8 септември, за да протестират срещу широко разпространената корупция, липсата на възможности, безработицата и лошото управление – протести, провокирани и от забраната на социалните мрежи. Те пробиват полицейските заграждения и се опитват да влязат в парламента, но силите на реда започват да стрелят по тях. 

Ден по-късно протестите се разрастват и обхващат цялата страна. Разгневени тълпи палят сградите на правителството и президентската институция, полицейски управления и домовете на водещи политици, които са принудени да бягат с военни хеликоптери. В крайна сметка армията се намесва, за да възстанови контрола, а преговорите завършват с назначаването на Карки и с ключовата задача да бъдат проведени парламентарни избори.

Правителството заявява, че е решено да изпълни тази цел.

„Докато светът очаква плавен преход на властта чрез изборите на 5 март, искам да уверя, че ще ги проведем“, подчертава Карки. „Подготовката ни е почти завършена, а средата за сигурност значително се подобри.“

Липсата на яснота

Сред младите протестиращи се появяват различни искания – директен избор на министър-председател, отмяна на сегашната конституция, вкарване в затвора на всички предишни политици. На политическата сцена не се е появил нов лидер или организация. По-скоро има множество личности, които твърдят, че представляват  гласа на Непал  и поколението Z.

Според анализатори именно липсата на яснота сред протестиращите след септември е ключова пречка пред страната.

„Цялото объркване в Непал в момента идва от това, че групите от поколението Z нямат яснота какво точно искат и как беше формирано правителството“, обяснява пред AP Абирал Тапа, директор на Колежа по журналистика и масови комуникации „Полигон“ в Катманду.

Някои вече се противопоставят на планираните избори през март, като твърдят, че протестите им не са били насочени единствено към провеждането на избори, а към незабавно прекратяване на корупцията и арест на корумпираните политици.

Други групи настояват за избори, които да доведат нови депутати, способни да изпълнят тези задачи.

Остава неясно колко реална власт има правителството и какви са ограниченията на мандата му да изпълни всички искания на хората, които доведоха временното ръководство на власт. При назначаването му президентът подчерта, че основната му цел е провеждането на парламентарни избори.

Тапа отбелязва, че в конституцията на Непал няма конкретна разпоредба за създаване на временно правителство. Един от текстовете гласи: „Основното задължение на президента е да спазва и защитава конституцията.“

„Протестите не бяха добре планирани от самото начало – започнаха с искания за борба с корупцията и отмяна на забраната на социалните мрежи“, припомня Тапа. „Но в действителност се получи така, сякаш са тръгнали на лов за елени, а са убили тигър – протестът рязко промени посоката си и доведе до рухването на правителството.“

Остава съмнително дали обещаните избори през март могат да се проведат, но алтернатива няма, заключава Тапа.