Манипулацията невинаги изглежда драматична или агресивна. Тя може да е натоварен с внушения коментар на среща, фино внушаване на вина в имейл или уж небрежна забележка, която ви кара да се съмнявате в себе си дълго след края на разговора.

Това, което прави манипулаторите ефективни, е способността им да влияят върху емоциите ви, пише за CNBC Make IT Шаде Захраи, поведенчески изследовател, стратег по лидерство и автор на книгата Big Trust: Rewire Self-Doubt, Find Your Confidence, and Fuel Success.

Изследванията върху социалното влияние и принудителния контрол показват, че манипулацията цели именно емоционалния ефект: спад в увереността, ръст на тревожността и момента, в който започвате да се оправдавате, вместо да вземате решения.

„Работейки над 10 години като поведенчески изследовател и консултант на компании от Fortune 500 съм наблюдавала този модел на всички нива: човекът, който контролира емоционалния тон, често контролира и посоката на взаимодействието“, пише , Захраи, която е отличена сред „Топ 50 най-влиятелни личности“ на LinkedIn и работи с лидери от едни от най-големите световни компании, включително Microsoft, Deloitte, Procter & Gamble и JPMorgan.

Най-силният отговор на манипулатора не е конфронтацията. Тя често води до обратен ефект – Gaslighting (форма на психологическа манипулация, при която някой умишлено те кара да се съмняваш в собствените си спомени, възприятия и преценка, за да придобие контрол над теб), отричане или ескалация. Вместо това Захраи преподава проста стратегия, която помага да „прережете“ манипулацията.

Контролирайте емоциите си

Когато нервната ви система се активира, мисленето се стеснява и поведението става по-лесно за управление отвън. Изследванията върху емоционалната регулация показват, че физиологичното спокойствие запазва качеството на решенията под напрежение. Забавете дишането. Понижете гласа си. Дайте си няколко секунди, преди да отговорите.

Вместо да реагирате с:

• повишаване на тон или рязък отговор: „Защо го казваш? Това не е вярно!“

• прекомерно обяснение или защита: „Всъщност направих това и ето защо…“

• угодничене или поемане на нереалистични ангажименти: „Добре, ще го поема.“

• защитна или тревожна реакция: вътрешна паника, съмнение в себе си или видимо напрежение

Опитайте:

• неутрално потвърждение: „Отбелязано.“

• връщане към фактите или дневния ред: „Нека се съсредоточим върху следващата стъпка.“

• кратко и спокойно уточнение, ако е нужно: „Аз го разбрах по различен начин; ето какво направих.“

• пауза, за да си дадете време: бавно вдишване или момент за събиране на мислите

Когато запазите неутрален тон, отнемате емоционалното „гориво“, на което манипулаторите разчитат, и връщате контрола върху разговора.

Излъчвайте спокойствие

Дори когато пулсът ви е ускорен, начинът, по който се държите, има значение. Отпусната стойка, спокойна мимика и равномерно темпо показват, че манипулаторът няма за какво да се „закачи“.

Изследванията върху статусната динамика и сигналите за доминантност сочат, че най-малко реактивният човек често се възприема като най-силен. Когато изглеждате невъзмутими, изпращате ясно послание: „Тези тактики не работят върху мен.“

Прекратете ангажираността

Тук най-често се допуска грешка. Хората обясняват, защитават се, оправдават се и се стремят да бъдат разбрани. Но именно това подхранва манипулацията. Вместо това насочете вниманието към фактите, границите или конкретната задача. Фокусирайте се само върху онова, което можете да контролирате.

Комбинирани заедно, тези три стъпки отнемат „кислорода“ на манипулацията. Вие вече не сте лост, който може да бъде задействан. С времето това прехвърля силата на ваша страна.

Най-силният отговор е емоционалното несъучастие. Когато спокойно, неутрално и последователно отказвате да подхранвате емоционалното въздействие, отнемате ресурса, който поддържа манипулативното поведение. Когато този ресурс изчезне, манипулацията често спира.