Към края на годината много от нас си поставят амбициозни и конкретни цели – като да намалят времето пред екрана наполовина или да тичат по пет километра всяка сутрин.

Този подход обаче често има обратен ефект, казва невроученът д-р Ан-Лор Льо Кънф.

Линейните цели като тези са популярни, защото създават у хората „илюзия за сигурност“, обяснява Льо Кънф, автор на книгата Tiny Experiments: How to Live Freely in a Goal-Obsessed World.

„Те ни карат да се чувстваме сякаш контролираме ситуацията, защото си мислим, че ако имаме ясна визия и ясен план и го следваме, ще постигнем успех“, коментира тя пред CNBC.

От справяне с перфекционизма и гнева до силата на благодарността, социалните връзки и кратката дрямка – как научните изследвания показват кое реално работи за по-доброто ни психично състояние

Девет навика, които науката препоръчва за по-добро психично здраве през новата година

В реалния живот обаче нещата рядко се развиват според най-добре замислените ни планове. Именно затова толкова много хора повтарят новогодишните си обещания „отново и отново всяка година“, без да отбелязват реален напредък, допълва тя.

Вместо това Льо Кънф препоръчва да подхождаме към целите си с „експериментално мислене“. Точно както учените събират данни и използват резултатите, за да вземат следващите си решения, „можем да правим същото с кариерата си и с живота като цяло“.

Методиката за изграждане на нови навици се фокусира върху провеждането на „малки експерименти“ с конкретни поведения. Този подход се предлага като по-ефективна алтернатива на залагането на прекомерно високи и труднопостижими цели.

Как се създава „малък експеримент“?

Според Льо Кънф малките експерименти следват много проста формула: „Ще [направя X действие] за [Y период от време].“

Примери за това са: „Ще пиша по 250 думи всеки ден в продължение на две седмици“ или „Ще излизам на разходка в обедната си почивка всеки ден в продължение на месец“.

А един от любимите ѝ примери: „Няма да внасям телефона си в спалнята в продължение на една седмица“.

Добрият малък експеримент трябва да отговаря на четири критерия – да бъде целенасочен, изпълним, непрекъснат и проследим.

За да е целенасочен, експериментът трябва да е свързан с нещо, което „истински ви вълнува“, а за да е изпълним – да може да се направи „още сега и с наличните ви ресурси“.

Важно е експериментът да се провежда непрекъснато, за да се съберат достатъчно данни, обяснява тя, а проследяването на постоянството ви ще помогне да разберете доколко той работи за вас.

Ключът е „да отложите оценката, докато не приключите експеримента“, отбелязва Льо Кънф. Опитването на нещо ново може да е неудобно, но това е част от процеса.

След края на експеримента можете да решите дали искате да превърнете действието в част от ежедневието си. „Всъщност можете да използвате експериментите като врата към откриването на нови навици, които наистина работят за вас“, допълва тя.

Професор по компютърни науки препоръчва два трика, с които да „тренирате“ мозъка си кога да бъде силно концентриран и кога да спре да мисли за служебните проблеми

По-спокойни и продуктивни в офиса през 2026: Мисията е възможна

Защо този подход работи?

Много от нас имат склонност „винаги да се стремят към по-голямата, по-впечатляваща и по-амбициозна версия на една цел“, посочва Льо Кънф, но този начин на мислене крие редица капани. Дългосрочни цели от типа „Ще тренирам всеки ден тази година“ или „Ще чета по една книга седмично“ често са „прекалено натоварващи или нереалистични“.

Когато обявим амбициозната си цел пред други хора, мозъкът ни получава „силен допаминов тласък“, пояснява тя, но парадоксално това може да намали мотивацията ни да я постигнем. „В крайна сметка ние вече сме получили наградата. Хората са ни казали: Уау, колко си силен, колко си амбициозен.“

Формулировката „Ще тичам два пъти седмично в продължение на месец“ звучи по-малко внушително от обещанието за ежедневни тренировки през цялата година, но според Льо Кънф именно тя носи по-здравословен допамин. Удовлетворението тук идва в края на процеса – от реалното изпълнение на поставената задача.

Малките експерименти помагат да се премине от мислене, фокусирано върху резултата, към по-любопитен и изследователски подход. От тази гледна точка „успехът не е достигането на предварително зададена цел. Успехът е да научиш нещо ново“, заключава тя.