Открай време златото е символ на богатство. Хората са използвали различни неща като валута – сол, монети, банкноти, а в последните години и алгоритми. Но нито един от тези активи не се е доближил по значимост до златото. Историческите и културните препратки към него като ценност са толкова многобройни, че е трудно да бъдат изброени.

Дори в ерата на криптовалутите златото продължава да поддържа стойността си не само като инвестиционен актив, но и като геостратегическо оръжие. Статистиката ясно показва, че покупките на метала са скочили след началото на войната в Украйна през 2022 г. Но не е важно само кой притежава злато, а и къде го съхранява.

Заради бурната външна политика на американския президент Доналд Тръмп, който открито се конфронтира с Европейския съюз, страни като Германия и Италия започнаха да обсъждат изтегляне на златните си резерви, съхранявани в САЩ. Вашингтон обяви митническа война на редица държави, но изключи златото от повишението на митата, вероятно защото този актив е прекалено важен за самите американци.

Дори самата заплаха от мита обаче доведе до преместване на златни резерви от трезорите в Лондон към Ню Йорк. Китай също даде знак за значението на златото – централната банка на страната се превърна в най-сериозният купувач на благородния метал.

Златният стандарт, тоест системата, при която стойността на една валута се гарантира с определено количество злато, губи функцията си след Втората световна война. Въпреки това редица централни банки все още държат огромни резерви, чиято стойност нараства. Само през 2025 г. цената на златото е скочила с над 65%, а днешните нива означават ръст от около 140% за последните три десетилетия.

В наши дни златният резерв на САЩ е най-големият в света – 8133 тона, с оценка над 1 трилион долара. Централните банки по целия свят държат около 32 хиляди тона злато, чиято обща стойност се изчислява на над 4,5 трилиона долара.

„Когато цената на една тройунция злато надхвърли 3 000 долара в началото на тази година, прогнозирахме, че ще достигне 4 000 долара до края на годината и 5 000 долара до края на следващата“, съобщи на клиентите си в нов анализ Yardeni Research

Ярдени каза, че златото ще надхвърли $4000 до края на тази година. И беше прав. Ето какво прогнозира за 2026 г.

Нахлуването на Русия в Украйна се превърна в повратна точка за златото както като сигурен актив, така и като геополитически инструмент.

„Това доведе до структурна промяна в търсенето на злато. Когато САЩ замразиха руските активи в долари, централните банки на някои държави се притесниха, че срещу тях могат да бъдат предприети същите мерки, ако и те се окажат във военен конфликт“, казва пред El País Керстин Хотнер, ръководител на отдел в швейцарската инвестиционна компания Vontobel.

Затова редица централни банки започнаха да се отказват от натрупването на резерви в долари. В настоящата международна обстановка практиката на мащабни покупки на злато се възприема като форма на диверсификация на запасите.

„Войната в Украйна е основният фактор, който промени ролята на златото и го утвърди и като геостратегически актив. Малко вероятно е това да се промени дори при постигане на мир“, казва Карстен Менке, ръководител на инвестиционно звено в швейцарската банка Julius Baer.

Завръщането на Тръмп в Белия дом също играе силна роля. Заради неговата външна политика двете държави с най-големи резерви след САЩ – Германия с 3350 тона и Италия с 2451 тона – заговориха за преместване на част от златото си от Ню Йорк, където съхраняват съответно 37% и 43% от резервите си. И двете страни обаче отдавна са решили да държат по-голямата част от запасите си в собствени трезори във Франкфурт и Рим. Същата политика следва и централната банка на Испания.

„Наблюдава се засилено преместване на резерви, което е по-свързано с политическата несигурност в САЩ, отколкото с логистични причини. Все още не може да се говори за масово напускане на Федералния резерв в Ню Йорк, но тенденцията е ясна“, казва Джудит Арнал, старши изследовател в Кралския икономически институт „Елкано“ в Испания, пред El País.

До момента не са постъпвали официални заявки за преместване на немско или италианско злато. Въпреки това и в двете страни има политически партии, които настояват за подобна стъпка – „Алтернатива за Германия“ и „Братя италианци“ на премиера Джорджа Мелони.

Всеки закон, който засяга правния статут на златните резерви, би застрашил независимостта на Централната банка на Италия, предупреждава ЕЦБ

ЕЦБ към Мелони: Преразгледайте идеята за „златото на народа“

Европейските държави едва ли ще преместят златото си в близко бъдеще, смята Хотнер. По думите ѝ подобен ход би бил силен политически сигнал и би могъл да бъде възприет като лична обида към Тръмп, чиято реакция е трудно предвидима.

Златото е чувствителна тема и за САЩ. Заради опасенията от налагане на мита вече са регистрирани отделни искания за преместване на резерви. През август Тръмп обяви намерение да наложи 39% мита на Швейцария, където се преработва около 70% от златото в света. В крайна сметка златото получи дерогация, а САЩ и Швейцария се споразумяха за 15% ставки и швейцарски инвестиции за 200 млрд. долара, основно в сектора за преработка на злато в САЩ.

В периода от 2009 до 2021 г. централните банки по света са търгували средно около 500 тона злато годишно. След 2022 г. обаче тези обеми нарастват значително. Китай, който разполага с шестия по големина златен резерв в света, вече притежава 2279 тона при 1948 тона през 2021 г. Полша, която през последните години е под постоянно напрежение заради близостта си до Украйна и Русия, увеличи резерва си от 230 тона през 2019 г. до 448 тона през 2024 г.

По правило държавите доброволно декларират златните си запаси пред Международния валутен фонд. След 2022 г. обаче се наблюдава тенденция към по-непрозрачни покупки. Смята се, че Китай е сред водещите участници в този тип недекларирана търговия.

Така колкото повече златото се утвърждава като ценен актив и геостратегическо предимство, толкова по-малко държавите са склонни да разкриват информация за резервите си.