Европейски лидери и представители на Канада са провели разговори, посветени на водените от САЩ усилия за постигане на мир и прекратяване на почти четиригодишната война между Русия и Украйна.

Срещата се състоя на фона на остър дипломатически спор между Москва и Киев около твърдения на Русия – отречени от Украйна – за масирана атака с дронове срещу резиденция, използвана от руския президент Владимир Путин, предава The Associated Press.

Във виртуалната среща са участвали европейски лидери, канадският премиер Марк Карни, ръководителите на европейските институции и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, съобщава полският премиер Доналд Туск.

„Мирът е на хоризонта“, заяви Туск по време на заседание на полското правителство, като добави, че „все още сме далеч от 100% сигурност“.

Въпреки оптимистичната нагласа след срещата със Зеленски във Флорида, има малко признаци, че скоро ще бъде постигнато истинско споразумение

Мирът в Украйна е „по-близо от всякога“, заяви Тръмп. Но нерешените въпроси за края на войната остават

Това е първата подобна среща на европейски лидери, след като в неделя президентът на САЩ Доналд Тръмп прие украинския президент Володимир Зеленски в своята резиденция във Флорида. Тръмп заяви, че Украйна и Русия са „по-близо от всякога“ до мирно споразумение, но призна, че остават сериозни пречки пред постигането му.

„Придвижваме мирния процес напред“, написа германският канцлер Фридрих Мерц в публикация в X след срещата. „Сега са необходими прозрачност и честност от всички – включително и от Русия.“

Коментарът му идва на фона на взаимни обвинения между Москва и Киев, след като Русия заяви, че Украйна е извършила опит за атака с 91 дрона срещу резиденция на руския президент в северозападната част на страната – малко след срещата между Тръмп и Зеленски.

Украйна категорично отрича подобна операция.

По-рано днес представител на Кремъл намекна, че Украйна трябва да вземе „смело решение“ по отношение на Донбас, за да приключи войната

Тръмп е имал „много продуктивен“ разговор с Путин преди срещата със Зеленски

Тези твърдения и контратвърдения заплашиха да подкопаят дипломатическите усилия. „Не ми харесва. Това не е добре“, коментира Тръмп в понеделник, след като Путин го е информирал по телефона за предполагаемата атака.

Украинският външен министър Андрий Сибига заяви във вторник, че Русия „все още не е представила никакви достоверни доказателства“ в подкрепа на обвиненията си.

„Москва няма да го направи, защото такава атака не е имало“, написа той в X, като добави, че Русия има „дълга история на неверни твърдения“, включително отричането на планове за инвазия в Украйна преди началото на войната на 24 февруари 2022 г.

Президентът Зеленски също определи обвиненията като „поредната лъжа“ от страна на Москва, целяща да саботира мирния процес.

От своя страна говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че предполагаемата атака е „насочена към осуетяване на усилията на президента Тръмп за постигане на мирно решение“.

Песков не уточни дали Русия ще представи физически доказателства, като отломки от дронове, заявявайки, че това е въпрос от компетентността на руските военни.

„Не мисля, че тук са нужни доказателства“, каза той.

Става дума за район в Новгородска област, където се намира една от официалните резиденции на руското президентство – Долгие Бороды, близо до град Валдай, на около 400 км северозападно от Москва. Районът се използва като място за отдих на високопоставени държавни представители още от съветско време.

Също така, Институтът за изследване на войната (ISW) – базиран във Вашингтон мозъчен тръст – посочва, че от началото на дипломатическата инициатива на Тръмп за прекратяване на войната Кремъл „се стреми да забави и проточи мирните преговори“, за да продължи военните действия, да избегне натиск от страна на САЩ и евентуално да извлече отстъпки в рамките на двустранните отношения между Вашингтон и Москва, отбелязва The Associated Press.

Американските усилия за постигане на мир в Украйна се сблъскват с твърдата позиция на Русия, опитите на Европа и Киев да променят условията и военна динамика, която допълнително стеснява пространството за компромис

Разминаванията между САЩ, Европа и Русия забавят перспективите за край на войната

Междувременно Русия обяви, че е разположила в Беларус ядрено способни ракети „Орешник“, което допълнително повишава напрежението в региона, съобщава The Guardian.

Руското и беларуското министерство на отбраната публикуваха видео, в което се твърди, че мобилни ракетни системи „Орешник“ вече са приведени в бойна готовност на територията на Беларус – ключов съюзник на Москва, който граничи с държави от НАТО като Полша, Литва и Латвия.

Видеокадрите не разкриват точното местоположение на ракетите, но показват как те се транспортират в гористи райони и се маскират с камуфлажни мрежи. „Дивизията с ракети „Орешник“ започна изпълнението на бойни задачи в определени райони на страната“, заяви беларуското министерство на отбраната.

Руският президент Владимир Путин твърди, че системата „Орешник“ е практически невъзможна за прехващане, тъй като ракетите развиват скорост, надвишаваща 10 пъти тази на звука. Според военни анализатори разполагането им в Беларус би позволило по-бързо достигане на цели в Европа, ако системите бъдат оборудвани с ядрени бойни глави. Смята се, че ракетите са със среден обсег – до около 5500 км – което означава, че могат да поразяват цели в цяла Европа, а при определени сценарии и по западното крайбрежие на САЩ.

Беларуският президент Александър Лукашенко вече потвърди по-рано този месец, че „Орешник“ е пристигнал в страната, като заяви, че до 10 подобни ракетни системи могат да бъдат разположени на беларуска територия.

След пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Минск и Москва задълбочиха военното си сътрудничество чрез мащабен пакт за сигурност.

„Ние бихме искали да живеем в мир още догодина, без никакви военни конфликти“, каза руският президент

Путин повтори позициите на Русия за Украйна и Запада в годишния си форум

Според The Guardian Путин е засилил ядрената си реторика след ноември 2024 г., когато Русия официално понижи прага за използване на ядрено оръжие – ход, възприет от западните анализатори като сигнал за по-агресивна стратегия.

Малко след това Москва използва „Орешник“, оборудван с конвенционална бойна глава, при удар срещу украинския град Днипро – действие, което беше определено като сериозна ескалация и предизвикателство за европейската противоракетна отбрана.

Сателитни анализи, цитирани от The Guardian, сочат с висока степен на вероятност, че мобилни установки „Орешник“ са разположени в близост до бивша военновъздушна база край град Кричев в източна Беларус, на около 300 км от столицата Минск. Според американски изследователи, анализирали сателитни изображения, в района са регистрирани признаци на ускорено строителство, характерни за руски стратегически ракетни обекти.