Работещият като предприемач и собственик в новата реалност – 6 ВЪПРОСА ЗА 2026 с икономиста Димитър Събев

В отговорите си за поредицата 6 ВЪПРОСА ЗА 2026 икономистът Димитър Събев очертава година, в която ключовите напрежения няма да се изчерпват с геополитически сблъсъци или краткосрочни икономически цикли. Наред с видимите процеси – пренареждането на глобалната политика, сблъсъка между големите икономически блокове и натиска върху Европейския съюз – той поставя акцент и върху по-дълбоките, структурни фактори, които ще определят посоката на развитие: дълговата тежест, ограниченията на природните ресурси и трансформацията на труда.

6 ВЪПРОСА ЗА 2026: Лидерство в следващата реалност

Според Събев 2026 г. може да донесе по-висока икономическа активност в България, но този ръст ще бъде съпътстван от инфлационен натиск, задълбочаващ се недостиг на работна ръка и сериозни предизвикателства пред по-нископроизводителните сектори. Влизането в еврозоната той разглежда като естествен етап от развитието на икономиката – процес, който ще ускори преструктурирането, повиши доходите, но и ще изостри нуждата от адаптация.

Икономистът предупреждава за рисковете от самодоволство в условията на ниска безработица и подчертава необходимостта българската работна сила да се ориентира по-силно към международна конкуренция и предприемаческо поведение.

Кои ще са доминиращите геополитически процеси през 2026 г.?

Очаквам през 2026 г. да доминират два големи световни процеса – единият пред очите на всички, другият разбран само от малцина.

Видимият процес е, че ще продължат усилията на президента на САЩ Доналд Тръмп (или на неговата клика, ако той изпита затруднения със здравето) да пренареди света по свой образец.

„Америка на първо място“ ще влезе в още по-изразен сблъсък с Европейския съюз, в същото време контактите на САЩ с авторитарни лидери по границите на Европа ще се засилят.

Възможно е ЕС да се вземе в ръце и да се погрижи повече за своите дългосрочни интереси, но е възможно в много страни, включително България, „Тръмпизмът“ да вземе връх.

Напрежението между САЩ и Китай в технологичната и търговската сфера ще се изостри, но няма да ескалира. Ако има военни операции от страна на САЩ, те вероятно ще се ограничат в Америките.

Но под повърхността ще продължи натискът на човешката икономика върху природата, водещ до по-чести водни кризи, разрушаване на почвеното плодородие, екстремни климатични явления, обезлесяване, стрес върху океаните.

Ако мислите дългосрочно, инвестирайте първо в знание, после във вода, земя и гори. И то не в отделни парцели, а в цели екосистеми.

Освен това, хвърляйте по един поглед на показателите за дългова тежест. Дългът е като тиктакаща бомба, която всеки момент може да избухне. По тази причина днес системата насърчава по-висока от типичната инфлация.

„Икономиката ни е в третия цикъл на старата болест“. Д-р Димитър Събев за зависимостите на България

Каква е вашата прогноза за българската икономика през 2026 г.? Кои фактори виждате като най-определящи за устойчив растеж?

Прогнозата ми за 2026 г. е, че България ще регистрира по-висока от очакваната икономическа активност; може би дори над 4% ръст на БВП. Това ще е свързано и с по-висока от очакваното инфлация.

Безработицата ще се запази много ниска, липсата на работници ще се засилва.

Тази прогноза ще е валидна, 1) ако България не изпадне в политически хаос, с липса на държавен бюджет и стабилно правителство след март; 2) ако в света не настъпи глобална рецесия след крах заради прекомерната дългова тежест.

Как влизането на България в еврозоната ще повлияе на сектора, в който оперирате?

Моят сектор в момента са академичните изследвания в областта на икономиката.

За да дадем обективна оценка на протичащите в България процеси, ще се нуждаем от поне три години, тоест очаквайте научни резултати през 2029 г.

България в еврозоната е много специален случай и е трудно да се каже какво точно ще се случи, кога и къде. Но като цяло съм оптимистично настроен.

Заставам зад идеята, че валутният борд беше голямо наказание за българската икономика; премахването му ще доведе до по-висока икономическа активност и по-високи разполагаеми доходи на хората.

В същото време цената на труда ще се повиши и това ще засегне някои по-нископроизводителни сектори като текстил, дребна търговийка, „балкантурист“ туризъм, производство на прости части за автомобили и др. под. Някои може да припишат това на „еврото“, но става дума за естествен процес, който дори е добър в макроикономически смисъл.

Кои технологични пробиви очаквате да имат най-голям ефект върху вашата сфера на дейност?

Изкуственият „интелект“ ще прави все по-лесни студентските курсови работи и в крайна сметка висшето образование по икономика и въобще по хуманитарни дисциплини ще се обезценява бързо. Но мисля, че това ще направи още по-ценни дълбоките познания, особено историческите.

Също и системното мислене ще става все по-ценно: когато може да знаеш всичко, най-важно е да знаеш кое е най-важното. А иначе лингвистичните програми ще обезценят още повече труда на преводачите и на учителите по езици (с изключение на най-добрите).

Струва ми се, че Изкуственият ‚интелект‘ няма да измести, а само ще повиши стойността на „старите изследователски кучета“, които ще включат AI в традиционните си методи и рязко ще повишат производителността си, но ще са в състояние да отсяват грешно от вярно – за разлика от новите ентусиасти без корени в реалния живот.

В общ технологичен план, с нетърпение очаквам от 2026 г. пробиви в областта на чистата енергия, макар че за съжаление не очаквам тяхната комерсиализация да настъпи бързо.

Какви умения, модели на работа и HR тенденции ще бъдат решаващи през 2026 г.?

Ако говорим за България, липсата на работна ръка в макроикономиката може да направи лоша услуга на някои млади хора в големите градове, които и с по-малко усилия днес успяват да получат добра заплата – и така си създават нереални оценки за равнището на уменията си и за цената на човешкия труд.

Надявам се и очаквам да има повече самостоятелни предприемачески начинания, както и хибридни модели, които ще заличават границите в стария модел „работодател – работник“.

Българската работна ръка трябва във все по-голяма степен да става международно ориентирана: да се стреми да продава в чужбина, да се състезава с чуждестранни колеги, да заимства идеи и конкретни най-добри практики от чужбина.

Според мен HR майсторството в наши дни е да насърчиш работника да се държи като предприемач, като собственик на работното си място.

Какъв ще бъде потребителят на 2026 г.?

Очаквам още по-изразена дивергенция на българския потребителския пазар. В големите градове потребителят може да избира между предлагането на безброй български и чуждестранни търговци, високите му доходи го правят все по-придирчив и свободен.

Ще нараства значението на фактори като „здравословен“, „пазещ природата“, „традиционен“, „произведен отговорно“. Този модел ще е в сила за ¼ до 1/3 от българския пазар. Останалите ще се ориентират към ниските цени, промоциите – и към нискокачествена „народняшка“ реклама. На пазара ще има място и за двете.

Да си пожелаем от Дядо Коледа правителство, което не само ще „наказва“ търговците, но ще се опита да култивира нагласи на пазара, например „изберете по-качественото/ прясното / родното / традиционното“.

Една голяма възможност и една голяма заплаха за бизнеса през 2026 г.?

Заплахите: бушуващата природа и дълговият товар.

Възможността: работниците, които се държат като собственици на своя бизнес.

Димитър Събев е доктор по икономика от Университета за национално и световно стопанство, в момента работи в Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. Научните му интереси са насочени в областта на икономическия растеж и фазата на пост-растежа. Има над 10-годишен опит като икономически и финансов журналист, носител е на 3 национални награди. Водещ експерт в редица български и международни проекти в областта на регионалното развитие и устойчивата икономика. Автор е на три книги на икономическа тематика, както и на множество публикации в популярни и специализирани издания.