Светът влиза в период на ускорено пренареждане, в който технологиите, сигурността и икономиката вече не могат да се разглеждат поотделно. Геополитиката се комерсиализира, капиталите сменят посоката си, а изкуственият интелект се превръща едновременно в катализатор на растеж и в източник на системен риск.

В разговор за поредицата на Profit.bg 6 ВЪПРОСА ЗА 2026 технологичният предприемач Доброслав Димитров говори директно за това как изглежда следващата година отвъд оптимистичните сценарии – за вероятното отрезвяване след AI хиперинвестициите, за новата логика на отбрана и суверенитет в Европа, за реалните рискове пред българската икономика и за рядката историческа възможност страната ни да се включи пълноценно в следващата индустриална революция.

Кои геополитически процеси ще имат най-силно отражение върху средата, в която оперира вашата организация през 2026 г.?

Тектоничните промени в американската външна политика ще имат мащабни и дългосрочни последствия - комерсиализирането на геополитическите политики води след себе си пренареждане на капитали и търговски маршрути, линии на доставки и достъп до технологии.

Необходимостта Европа да отвоюва своя технологичен, икономически и военен суверинитет ще предостави доста предизвикателства и възможности.

Хиперентусиазмът за инвестиране в инфраструктура, свързана с изкуствен интелект, създава неизбежен балон, който най-вероятно ще мине през период на отрезвяване в следващата година.

Технологията ще промени всичко за всички, но това съвсем не означава, че финансовият ентусиазъм на пазарите не е изпреварил реалностите на технологията.

Само през 2025 г. бяха инвестирани над 1 трилион долара в AI – след тези умопомрачителни суми, които са вече изхарчени и планирани за харчене неизбежно ще дойде корекцията, която ще има последствия върху целия свят.

„Светът е толкова свързан, че в момента не може да дефинираме къде е бойното поле. Единственият начин да оцелееш във войната е, ако си адаптивен. Бъдещето не принадлежи на големите, а на бързите. Колкото си по-адаптивен, толкова си по-бърз“, каза Димитров

Доброслав Димитров: „Битките на бъдещето ще се водят не от армии, а от алгоритми“

Войната в Украйна може и да свърши, но това съвсем не означава край на предизвикателствата, свързани с нея и променения световен ред. Националната и междусъюзническа отбрана се превръщат в ултимативен приоритет. Бойните полета на утрешния ден ще са координация на всички нива – от малките дронове до големите системи, от индивидуалния войник до големите формирования.

Симбиотичната среда ще бъде стандарт: дроновете няма да са просто екипировка, а боен партньор. Всеки нов военен конфликт ще започва с огромна доза несигурност. С какви алгоритми са управлявани вражеските системи - по-добри ли са от нашите? Колко бързо могат да се адаптират към променящата се обстановка? Има ли „пета колона“, управлявана от изкуствен интелект в нашите социални платформи? Могат ли цели класове консуматорска електроника да бъдат компрометирани и да дефектират едновременно? Ще можем ли въобще да разпознаем “първия изстрел”?

Всички тези рискове водят след себе си огромни предизвикателства - когато има голямо пренареждане на света, печелят по-бързите и адаптивни компании.

Каква е вашата прогноза за българската икономика през 2026 г.? Кои фактори виждате като най-определящи за устойчив растеж?

Годината ще е сложна, има реален риск от ново повторение на цикъла от избори на избори. Това би парализирало държавата и колкото и бизнесът да не е свързан директно с нея, не може да не усети последствията.

В комбинация с това локалният ни ентусиазъм за влизането в Еврозоната натовари обществото с много нереалистични очаквания: едните - със страх, че цените ще се вдигнат много, другите- с надежда, че имотният пазар магически ще се удвои, а третите - най-вече държавата - че ще потекат инвестиции, които ще решат бюджетния проблем.

Истината, както обикновено, ще е някъде по средата и ще има много разочаровани. За съжаление, ако този сценарий се комбинира със спукване на балона на Изкуствения интелект в САЩ, може да имаме една доста неприятна 2026-та година. И за това ще бъде обвинено въвеждането на еврото, което ще засили евроскептичните настроения в страната - и ще изпрати махалото в посока, в която сме живели 45 години и нищо хубаво не ни е донесла.

Как влизането на България в еврозоната ще повлияе на сектора, в който оперирате?

За високотехнологичните компании, работещи почти изцяло за износ, ще е голяма положителна промяна. Разходът ни за превалутиране не е малък, но още по-големият проблем е валутният риск, който носи всяка компания, оперираща отвън или за навън. Т.е. България ще стане значително по-добра инвестионна дестинация.

Повишеното доверие към страната ще се прехвърли и към бизнесите. Не виждам дори теоретично какви биха негативите от еврото. Изцяло положително събитие е.

Кои технологични пробиви очаквате да имат най-голям ефект върху вашата индустрия и работния процес през 2026 г.?

Има само две букви, които имат значение – AI (Изкуствен Интелект). Когато става дума за нови технологии ИТ сферата е канарчето в мината - първо при нас се усеща настъпателното развитие на технологиите. В момента вече се случва огромно пренареждане на бизнес моделите, на начина на работа, на решенията, които взимат мениджърите. Дори ако щете, мнозина от тях трябва да се научат да управляват не само екипи от хора, но екипи от хора и асистенти, генерирани с изкуствен интелект. В този смисъл 2026-та ще засили още повече тези процеси, дори ще започнем да виждаме случващото се да се пренася от високотехнологичния сектор към другите отрасли. Ще започнем да виждаме и първите вестители на AI в реалния физичен свят - хуманоидни роботи, например.

Какви умения, модели на работа и HR тенденции ще бъдат решаващи през 2026 г.? Как компаниите трябва да се адаптират към променящите се очаквания на служителите – и какво могат служителите да очакват от работодателите?

Тук по-скоро въпросът е обратен - какво трябва да направят хората, за да се впишат в променящата се среда. Предизвикателствата пред всеки професионалист за преквалифициране и свръхквалифициране стават сериозни.

Това в комбинация със стагнираща икономика не вещае добри времена за разточителен пазар на труда. Крайният недостиг на кадри, предизвикан от пандемията и войната в Украйна, вече е в миналот.

И всеки трябва много внимателно да се замисли дали е инвестирал достатъчно в собствените си умения, за да е конкурентен.

Какъв ще бъде потребителят на 2026 г.?

Зависи кой потребител. Има много хора, които, уплашени от евентуална несигурност покрай еврото, са купили, каквото са могли, тази година. Откривайки, че нищо особено няма да се случи след Нова година, може и да се успокоят. Но има и не малка група хора, която се надява на увеличение на цените, инфлация на доходи и приходи. Дългият период на догонващи доходи спрямо ЕС породи непоклатимо убеждение в цяло едно поколение, че всяка година доходите ни ще растат с 10-15-20 процента.

Това време приключи и със сигурност ще има отрезвяване в пазаруването на кредит, както и в безцелното пазаруване.

Една голяма възможност и една голяма заплаха за бизнеса през 2026 г. – къде е шансът за ръст и къде е скритият риск, който лидерите не бива да пренебрегват?

При всяко пренареждане на обществото има много възможности.

Факт е, че България за първи път има шанса да участва наравно с другите държави в новата пета индустриална революция. Когато има много големи технологични промени, догонващите имат повече шансове - могат по-свободно да експериментират.

2026-а би била огромен шанс за българските компании да се позиционират като водещи в тази нова технологична реалност. Заплахата е от другата страна на същата монета - да проспим този момент и да изпуснем този уникален шанс.

Светът се движи твърде бързо - и който стои на едно място, изостава със страшна скорост.

Доброслав Димитров е технологичен предприемач, основател на Raisen Technology - компания за високотехнологична отбрана. Бил е съосновател на едни от най- успешните компании в България – Imperia Online и Endurosat. Член е на Консултативните съвети на Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).