Потребителските цени в САЩ са се повишили с 2,7% през ноември на годишна база, сочи правителствен доклад от четвъртък, което представлява забавяне спрямо ръста от 3% през септември.

Без да се отчитат волатилните цени на храните и енергията, т.нар. базова инфлация е нараснала с 2,6% на годишна основа.

Общият показател е по-нисък от очакваните 3,1%, прогнозирани от икономисти, анкетирани от The Wall Street Journal. Те очакваха и по-висок ръст на базовите цени - 3,0%.

Фючърсите на акциите скочиха след публикуването на данните. Фючърсите на S&P 500 се повишиха с около 0,5% непосредствено след доклада. Затваряне на зелено би прекъснало четиридневната загуба на индекса. Доходността на държавните облигации спадна, като тази на 10-годишните облигации се търгуваше около 4,11%.

Министерството на труда на САЩ, което обикновено публикува инфлационните си данни по-рано през месеца, не представи разбивка за октомври, тъй като служителите не са могли да събират данни на терен по време на продължителното спиране на работата на федералното правителство.

Поскъпването на живота в най-голямата икономика се превръща във все по-голямо притеснение за американците – дотолкова, че недоволството вече оказва влияние върху местни избори и принуждава администрацията на Доналд Тръмп да преразглежда посланията си за икономиката.

Пазарът на труда в най-голямата икономика отслабва, повишавайки очакванията за нови лихвени понижения

Безработицата в САЩ достига най-високото си ниво от четири години

Макар годишната инфлация да е значително под пиковите нива от 2022 г., тя все още остава над равнището, което политиците смятат за комфортно.

Някои компании вече са повишили цените за потребителите, за да компенсират новите мита, въведени от администрацията на Тръмп. Други изчакват, за да видят как ще се развие тарифната политика, преди да предприемат подобни стъпки, за да не отблъснат клиентите си.

Началото на годината традиционно е периодът, в който бизнесът коригира цените си, което означава, че инфлацията може да се ускори допълнително.

През април влязоха в сила 10-процентни мита върху глобалния внос, а през следващите месеци бяха въведени значително по-високи ставки за ключови търговски партньори и важни продукти като стоманата и алуминия.

Цените на стоки като облекло, кафе и други продукти, засегнати от митата, са значително по-високи, отколкото биха били без тези търговски бариери, показва анализ на Харвард, базиран на данни от големи американски търговци на дребно до октомври.

Икономистите се опасяват и че поскъпването при стоките постепенно се пренася към услугите – включително подстригвания, детски грижи, самолетни билети, автомобилни застраховки и други. Част от този ръст, според тях, може да се дължи на засилените мерки на администрацията на Тръмп срещу имиграцията, тъй като имигрантите заемат ключови позиции в сектори като озеленяване, домашни грижи и други услуги.

По-голямото притеснение за политиците е, че ако потребителите и бизнесът започнат да очакват по-високи цени, инфлацията може да се самоподхранва и да стане по-трудна за овладяване, посочва The Wall Street Journal. Компаниите, които са успели да прехвърлят по-високите си разходи върху клиентите, без да губят търсене, може да продължат да вдигат цените.

Индексът на потребителските цени, изчисляван от Министерството на труда, е един от най-широко използваните измерители на инфлацията в САЩ. Част от неговите компоненти влизат и в инфлационния показател - предпочитания от Федералния резерв индикатор за инфлацията.

Данните от четвъртък бяха публикувани, след като Федералният резерв гласува миналата седмица да намали лихвите до тригодишно дъно след разделителна среща, на която политиците обсъдиха дали да дадат приоритет на рисковете за инфлацията или на пазара на труда при определянето на бъдещата парична политика. 

Някои членове на Федералния комитет за отворени пазари (FOMC) предупреждават, че прекалено бързото понижаване на лихвите рискува да влоши инфлацията, докато други твърдят, че пониженията са необходими, за да се подкрепи забавящия се пазар на труда. 

Трима членове на FOMC не се съгласиха с решението от миналата седмица, с което разходите по заемите бяха намалени с 25 базисни пункта за трети път тази година, оставяйки ги в диапазона от 3,5 до 3,75%. 

Шефът на Федералния резерв на Канзас Сити Джеф Шмид и шефът на този на Чикаго Остан Гулсби предупредиха да не се подценява нивото на инфлацията и призоваха лихвите да останат непроменени.

Управителят на Федералния резерв Стивън Миран, съюзник на Тръмп, искаше по-съществено намаление от 50 базисни пункта. Той заяви тази седмица, че „фантомната инфлация“ изкривява вземането на решения от централната банка на САЩ и твърди, че основната лихва е много по-ниска. 

Президентът оказа натиск върху Федералния резерв да понижи разходите по заемите по-бързо и многократно нападаше председателя Джей Пауъл, наричайки го „глупак“ и „идиот“.

Очаква се Тръмп да назначи заместник на Пауъл, чийто мандат изтича през май, в следващите седмици.