„При определени обстоятелства може да се каже, че има малко часове в живота, по-приятни от този, посветени на церемонията, известна като следобеден чай“, пише Хенри Джеймс в „Портрет на една дама“.

„Чаеното време“ е една от онези типично английски фрази, които предизвикват образи на димящи сребърни чайници, пренасяни през обширни зелени ливади и поднасяни на господа и дами, учтиво бъбрещи зад високи етажерки с деликатни петифури и мини сандвичи.

Но чаеното време е нещо повече от сандвич с краставица с графиня Грантъм от „Даунтън“ или чайниците на тавана в „Мери Попинс“. Това е сложна материя, изпълнена с капризни ритуали, многобройни повторения и еволюираща етимология.

Време е да си направим чай и да го изпием на един дъх, приканва CNN.

Гладна аристократка поставя начало на историята

Всичко започва с къркорене в стомаха, или поне така разказва легендата.

Един следобед през 1840 г., около 16 ч., Анна Ръсел, херцогиня на Бедфорд, се оплакала от „усещане за потъване“, според Британския музей. Тя била гладна, а до вечерята оставали още цели четири часа. Нежелаеща да чака, аристократка помолила камериерката си да „декорира“ обичайната ѝ чаша чай с нещо дребно за хапване. За съжаление, не е документирано какво точно било то, но вероятно включвало малко хляб, масло, мармалад и бисквити.

Още преди това обаче, чаят се радвал на небивал успех във Великобритания. Когато Катерина Браганса пристига от Португалия през 1662 г. в новата си роля на кралица, тя пренася и ежедневния си навик да пие чай. Дотогава напитката се приема само като лекарство, но с одобрението на Катерина бързо става моден аксесоар за заможните класи.

Два века по-късно Анна Ръсел вдига сериозно летвата за помпозната чаена церемония.

Каквито и да са били първоначалните закуски, скоро те включват разнообразен списък от сладки и солени хапки.

Сандвичите – нарязани на фини блокчета, са с домати, аспержи, скариди, хайвер или дори стриди. Разнообразието от дребни сладки е безкрайно. Романът на Дафни дю Мориер от 1938 г. „Ребека“ улавя вкусните капризи на следобедния чай:

„Тези топящи се кексчета, виждам ги и сега. Малки хрупкави триъгълни филийки и горещи кифлички. Сандвичи с неизвестен състав, с мистериозен вкус и доста вкусни, и онези много специални джинджифилови бисквити. Кейк, който се топи в устата, и неговият по-тежък спътник, пълен с портокалови корички и стафиди. Имаше достатъчно храна, за да се изхрани гладуващо семейство за цяла седмица.“

Една от предпочитаните плънки за сандвичи е краставица – често обелена, нарязана на тънки филийки и придружена от крема сирене. Въпреки че краставиците не са най-вълнуващата гарнитура, те са символ на статус. Ако можете да отглеждате краставици, това означава, че можете да си позволите скъпа стъклена оранжерия.

Във фарсовата пиеса на Оскар Уайлд от 1895 г. „Колко е важно да бъдеш сериозен“ сандвичите с краставици се споменават не по-малко от пет пъти.

Следобедният чай получава и кралското одобрение от кралица Виктория.

Тортите „Виктория спондж“ стават леки и пухкави с добавянето на нововъведения бакпулвер с еднократно действие, който се появява през 1843 г. благодарение на химика и производител на храни Алфред Бърд.

Именно бакпулверът и друго, още по-революционно изобретение – парният локомотив, допринасят за друг неизменен елемент от следобедния чай: пухкави, ръчно изработени кексчета, приготвени с брашно, масло, сол и захар, изпечени до пореста консистенция, след което разрязани на две и намазани с конфитюр и сметана.

През XIX век бакпулверът им придава нова пухкавост, а железопътният транспорт довежда туристите до възхитителните пейзажи на югозападна Англия, където местните жители с удоволствие продават чай със сметана. До 1920 г. Rodda's – която все още е водещ производител на сметана, получава поръчки от луксозните лондонски универсални магазини Harrods и Fortnum & Mason.

Следобедният чай обаче е нещо повече от възстановяване на силите. Той е начин да се насладиш на най-новите клюки и да затвърдиш социалното си положение. Така се появяват множество правила и ритуали.

Например, една от книгите по етикет на лейди Констанс Хауърд, предупреждава, че „дамите, които възнамеряват да консумират торта, хляб и т.н., трябва да си свалят ръкавиците, но те могат да останат, ако само пият“.

Появяват се специални чаени съдове, летят изящно изписани покани. Дамите пристигат с най-елегантните си дантелени рокли, докато господата внимателно отпиват, за за да не намокрят брадата си. Докато Азия има вековни чаени церемонии, британците постепенно създават свои собствени протоколи.

От двореца до модните улици на Лондон

Скоро следобедният чай се разпространява от салоните на аристокрацията по модните улици на Лондон.

The Langham Hotel твърди, че е първият, предложил следобеден чай на гостите си през 1865 г. „В началото следобедният чай е нещо просто – няколко сандвича и сладки изкушения, предназначени да заситят дамите между обяда и вечерята“, разказва главният сладкар Андрю Грейвът.

Други хотели бързо последват примера.

Открит през 1906 г., The Ritz веднага започна да сервира следобеден чай. В „The Ritz London Book of Afternoon Tea“ Хелън Симпсън описва сцената: „Посетителите бяха настанени на розови столове около мраморни маси, докато отпиваха от чаша ароматен чай Darjeeling или Earl Grey, а нимфите от Belle Époque ги наблюдаваха с олимпийско презрение.“

В същата година, в която Langham сервира първия си следобеден чай, най-известното (или по-скоро най-противоречивото) чаено парти в литературата е запечатано на хартия.

В „Алиса в страната на чудесата“ Луис Карол с голямо удоволствие разкрива ритуалите на английския следобеден чай, превръщайки цялото събитие в сюрреалистично, безкрайно продължение. Както въздиша Лудият шапкар: „Винаги е време за чай.“ Книгата утвърждава „чаеното време“ като визитна картичка на британския начин на живот, макар и по космически блестящ начин.

Но самото определение за „чаено време“ вече е в процес на промяна.

Докато средната класа бързо възприема следобедния чай (в крикета почивката за чай е неразделна част от играта), работническата класа измисля своя собствена версия, която придава различно значение на чаеното време.

Истината за следобедния чай

Макар че чаят започва като невероятно скъп лукс за англичаните, закон от 1784 г. намалява вносното мито върху чаените листа от 119% на 12,5%, което прави напитката по-достъпна, макар и все още скъпа.

Както твърди шведският писател Ерик Гейер през 1809 г.: „След водата чаят е основен елемент в живота на англичаните. Всички класи го консумират.“

Нарастващата достъпност съвпада с индустриалната революция, която създава множество нови работни места във фабриките и строителния сектор, особено през викторианската епоха.

„Някои фабриканти смятат, че следобедната почивка може да повиши производителността; стимулантите в чая, придружени от сладки закуски, дават на работниците енергия да издържат до края деня“, пише Джилиан Пери в Please Pass the Scones.

Докато висшите класи третират чая като лукс, работниците искрено го харесваха като подсилваща напитка по време на т.нар. „почивка за чай“.

Но това не е единствената полза. Високият чай – наречен така, защото се сервира на трапезни маси, за разлика от ниските чаени, а също и защото се консумира късно следобед, или във „високата“ точка на следобеда – се превръща в заслужена почивка за викторианските работници след изтощителен труд.

Заедно с чашите чай, се сервират и деликатеси: от скромни филийки хляб с масло до сирене, до свински пайове и шунки. В Great Expectations на Чарлз Дикенс разказвачът Пип си спомня „купа с маслени тостове“ и приготвянето на „толкова много чай, че прасето в задната част на помещението се развълнува силно“.

Високият чай намира своето място в северната част на Англия, където са концентрирани тежки индустрии и въглищни мини, въпреки че се консумира в цялата страна: картината на Томас Уинс „Живеейки от плодовете на земята, селски празник“ изобразява шумна сцена на селско блаженство, в която селяни поглъщат парчета хляб, месо и сирене, а чаят се пие с удоволствие.

През 1864 г. Aerated Bread Company (ABC) отваря първите си чайни, предлагащи достъпно меню, което съчетава удоволствията от следобедния чай с по-солидна храна като студени меса и пайове.

Златната ера на чаеното време

Следобедният чай губи популярност по време на войната, но след нея отново набра сила.

Днес може би е най-добрият момент за чая откакто е създаден. Луксозните хотелски вериги продължават да го сервират, както и почти всички други уважавани хотели в Обединеното кралство. Класовите граници са изчезнали, той остава удоволствие за всички.

„Следобедният чай е идеалният начин да отбележите специалните поводи в живота: рождени дни, годишнини, предложения за брак“, допълва Грейвът, сладкарят на хотел Langham. „Той постига прекрасен баланс: кулинарно преживяване в често разкошна обстановка, с точно толкова театралност и церемониалност, колкото е необходимо, за да се почувства всеки гост като член на кралското семейство, макар и само за няколко часа.“

Следобедният чай винаги е до известна степен свързан с външния вид – да се покажеш пред другите велики личности – но днес има много по-широка аудитория.

„С възхода на социалните мрежи визуалното представяне на следобедния чай придобива много по-голямо значение от всякога“, казва Грейвът.

Сега има следобедни чайове с тематика Шерлок Холмс или Шекспир, индийски следобедни чайове и суши следобедни чайове. Има следобедни чайове в двуетажни автобуси, парни влакове и самолети на British Airways.

И, разбира се, има следобедни чайове „Алиса в страната на чудесата“ – може би най-много са церемониите именно в този стил.

Всъщност, съществува цял пазар за тематични следобедни чайове за деца: Падингтън, Пепа Пиг, „Джурасик“ (с пушещ вулкан). Warner Bros. Studios предлага чай с тематика „Хари Потър“ с „макарон с лимон и шербет на Дъмбълдор“ и ядлив Златен снич.

Следват чайовете за пораснали – с алкохол. Има „чайове“, които предлагат коктейли, текила, уиски или шампанско. При много от днешните следобедни чайове чаят сам по себе си е изцяло въпрос на личен избор.

„Традиционният“ следобеден чай остава крал, разбира се, но границата между него, чая с мляко и сметана и следобедната церемония е замъглена. Не е необичайно следобедният чай да включва сандвичи с краставици, кифлички с гъста сметана и солени пайове. Анна Ръсел едва ли би го разпознала – макар че вероятно пак би му се насладила.

Речник на чаената церемония

Чай: Гореща напитка, приготвена от сушени листа на чаеното растение, произхождащо от Китай и Индия. Чаят става популярен в Англия през 17-ти век сред заможните класи, а през 19-ти век вече е широко разпространен. Днес почти три четвърти от британците пият поне една чаша чай на ден.

Следобеден чай: Първоначално следобедният чай е бил изтънчен набор от леки закуски за висшите класи, а днес традиционно включва селекция от сандвичи и торти, сервирани на етажерка с кана чай. Вариациите са безкрайни, а следобедният чай е неизменна част от хотелите, ресторантите и кафенетата в цялата страна. Вече не е запазен за аристокрацията, но често е с висока цена и се консумира по специални поводи.

Крем чай: Следобеден чай, който включва специално от сладки кифлички (традиционно обикновени или с касис), мармалад и гъста сметана. Днес крем чаят се сервира в цялата страна, но корените му са в югозападните региони на Корнуол и Девън, известни с производството си на превъзходна сметана. Продължава дебатът как точно тя трябва да се намаже върху кифличката.

"Висок чай": Първоначално по-неизтънчената версия на следобедния чай, консумирана от работническата класа. Докато за най-бедните може да е включвала просто чай с филийки хляб, на по-богатите маси може да има почти всичко: шунка, сирене, пайове, торти. С течение на годините следобедният чай преминава във вечеря (която някои все още наричат „чай“.

"Нисък чай": Друг термин за „следобеден чай“, макар и не толкова често използван.

Чаена пауза: По-кратка от помпозния следобеден чай, тя е интервал до 15 минути, който прекъсва работния ден и включва чаша чай с бисквита. Взаимозаменяема е с „кафе паузата“ или „единадесетката“, наречена така, защото често се провежда около 11 часа сутринта.

Чаено време: Термин, който може да се тълкува по различни начини. Може да се отнася за чаена пауза или чай по време на крикет. Но поради "високия чай", може да се преведе и като „време за вечеря“. По този начин, различните „чаени времена“ във Великобритания може да не включват нито кексче, нито сандвич с краставица – или дори обикновена чаша чай.