Централната банка на Русия завежда дело в Москва, с което търси обезщетение от базирания в Брюксел депозитар Euroclear заради замразяването на суверенните ѝ активи, съобщава Financial Times.

Банката се закани да оспори европейските планове за трайното им обездвижване.

Централната банка заяви в петък, че Euroclear, който държи 185 млрд. евро от общо 210 млрд. евро руски активи, замразени от ЕС, е „направил невъзможен достъпа до средства и ценни книжа, принадлежащи на Банката на Русия“, чрез „незаконни действия“.

Делото е очакваният първи правен удар на Русия срещу Европа, в момент когато Брюксел се готви още следващата седмица да обездвижи активите за неопределено време, за да финансира заем от 90 млрд. евро за Украйна.

Белгия, където се намира по-голямата част от активите, се противопоставя на тази идея, опасявайки се именно от руски ответни мерки.

Европейската комисия смята, че съдилища извън ЕС няма да имат юрисдикция по този казус. Въпреки това руската централна банка заяви, че ще „оспорва безусловно“ усилията за обездвижване на активите ѝ и чрез международни съдилища както в „приятелски“, така и във „враждебни“ държави.

Банката уточнява, че претендира за обезщетения въз основа на „сумата на блокираните средства, стойността на блокираните ценни книжа и пропуснатите очаквани печалби“.

Тя добавя, че ще използва „всички налични правни и други механизми за защита на интересите си“, ако европейските планове за използване на руските активи бъдат осъществени.

Западните съюзници на Киев замразиха около 300 млрд. долара от валутните резерви на Русия малко след като президентът Владимир Путин нареди пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. В момента тези средства се обездвижват на всеки шест месеца чрез процедура, която изисква единодушно съгласие от всички 27 държави членки на ЕС, включително противници на схемата като Унгария.

Европейската комисия обаче предложи използването на извънредни правомощия, за да бъдат обездвижени 210 млрд. евро за неопределено време с цел финансиране на заема от 90 млрд. евро. Комисията се надява този ход да укрепи съпротивата на Киев срещу руската инвазия и да осигури роля за Европа в мирните преговори, водени под ръководството на САЩ.

В четвъртък страните от ЕС се съгласиха с предложението преди предстоящия дебат между европейските лидери следващата седмица.

Мярката среща съпротива от страна на САЩ, които искат по-голямата част от активите да бъдат насочени към два инвестиционни фонда под американско ръководство като част от проектопланове за мир, които администрацията на Доналд Тръмп в момента обсъжда между САЩ и Русия.

Белгия настоява другите държави членки да поемат част от рисковете, свързани с бъдещи руски съдебни искове. Франция обаче, чиито търговски банки държат около 18 млрд. евро от руските активи, се противопоставя на тази идея.

Президентът на Русия Владимир Путин заяви миналия месец, че Кремъл е изготвил планове за реакция на схемата на ЕС, но не предостави допълнителни подробности. Москва също така проучва възможността да конфискува активи, държани от Euroclear и западни инвеститори в Русия, както и директно да национализира западни компании в страната.

Русия вече е замразила 17 млрд. евро западни активи, държани от Euroclear на руска територия.

Говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви пред журналисти по-рано тази седмица, че замразяването на руските активи би имало „много сериозни последици за държави, юридически лица и физически лица“.

Последният ход на Русия дойде, след като генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Европа трябва да бъде подготвена за война, водена от Москва, която може да бъде „в мащабите на тази, преживяна от нашите баби и дядовци и прабаби и прадядовци“.

„Отбраната на НАТО засега може да издържи, но при икономика, изцяло посветена на войната, Русия може да е готова да използва военна сила срещу НАТО в рамките на пет години“, заяви Рюте в четвъртък в реч в Берлин.

Той призова за рязко увеличение на разходите за отбрана и на производството.

„Русия е следващата ни цел. Страхувам се, че твърде много хора са тихо самодоволни“, каза той.

„Твърде много игнорират спешността.“