В покрайнините на Луанда, във вековно бяло имение, „кацнало“ върху хълм, музей документира надлежно един от най-големите ужаси в човешката история.

Луанда е столицата на Ангола, някога епицентър на атлантическата търговия с роби. Днес Националният музей на робството се стреми да се превърне в място, където потомците на робите могат да се върнат – не само за да научат за историята, но и да потънат в архивите, които да им помогнат да проследят произхода си.

Museu Nacional da Escravatura (Националният музей на робството) се намира на мястото на бившето имение на Алваро де Карвальо Матозо, португалец, поробил огромен брой хора, разказва CNN.

От 1400 г. до 1867 г. около 12,5 милиона души са поробени в Африка и превозени през Атлантическия океан. Изследователите смятат, че почти половината от тях – около 45% – са дошли от региона около днешна Ангола.

Най-малко 1,6 милиона са насилствено извозени от Луанда, предимно за Бразилия. Но първите, пристигнали в британските колонии в Америка през 1619 г., също са били от Ангола. Регистрите, възпроизведени по стените на музея, показват, че робите са изпращани не само в бъдещи южни щати, но и Ню Йорк и Род Айлънд, например.

Няколко музея, посветени на робството, са разпръснати по африканското крайбрежие, от Сенегал до Гана, надолу до Южна Африка и нагоре до Танзания. Както повечето от тях, този в Луанда някога бил затвор за роби, разположен на скала с изглед към океана – място, проектирано така, че да не оставя никаква възможност за бягство.

Чарлз III подкрепя проучване за връзки на британската монархия с робството

Инструменти на потисничество

Днес, откъм океана, музеят изглежда толкова суров, колкото и преди векове. От другата страна вече няма колониално имение, а голям асфалтиран паркинг за туристически автобуси, с пазар за занаяти и хеликоптерна площадка за VIP посетители.

Но това, което е особено шокиращо в музея в Луанда, е, че част от него е в бившата католическа капела в имението на де Карвальо. Там са изложени реликви като дървено разпятие и кръщелен купол, който бил инструмент на португалските колонизатори за лишаване от идентичност на робите от Ангола. Те били кръщавани насила, преди да бъдат качени на корабите за Атлантическия океан.

„По време на кръщението робите се давали нови имена. Истинските им били отнемани и получавали такива от португалски произход.“, разказва Марлене Ананиас Родригес Педро, ръководител на отдела за научни изследвания в музея. „Повечето приемали „Ангола“ за фамилно име, за да обозначат произхода си. Португалците не искали да запазят самоличността им.“, допълва тя.

Бруталните методи за насилствено принуждаване към робство са изложени в съседна стая до капелата: оръжия, железни окови, вериги. Рисунки показват робовладелци, които бият анголците по дланите с гребла, обковани с пирони.

Други показват богати бели жени, които хранят черни деца с остатъци под масата като кучета, с метални нашийници около вратовете. Други възрастни анголци, вероятно родителите им, сервират на белите храна на сребърни подноси.

Алкохолът бил още едно средство за принуждаване към подчинение. Два метални дестилационни апарата са изложени на балкона с изглед към океана. „Идеята била, че като държат робите пияни, ще е по-лесно да бъдат контролирани и да ги тъпчат рамо до рамо в товарните трюмове на корабите.“, допълва уредникът на музея.

Тъмен туризъм – защо хората посещават места на зверства?

Ожесточена съпротива

Характерно за този музей е, че той не се ограничава само с представяне на анголците като жертви. Експонатите документират и дългите и ожесточени съпротиви срещу робството и колониализма. В една от залите са изложени оръжия, използвани от анголците, като отровни стрели.

„Те са се борили упорито. Независимостта в Африка не е подарена на сребърен поднос. Имало е съпротива“, допълва уредникът на музея.

Този дух на съпротива продължава векове наред, през периода на робството и колониализма, като анголската война за независимост срещу Португалия продължава от 1961 до 1974 г. Страната печели независимостта си през ноември 1975 г.

Отвъд табелата „Не пътувай“ - защо някои туристи отиват там, където други виждат само риск

Това е част от историята, която Педро и директорът на музея Хосе Антонио Фазенда се надяват, че посетителите ще запомнят. Те работят с изследователи от САЩ и Бразилия, за да направят архивите на Ангола достъпни за всеки, който иска да ги намери.

В скромна сграда в подножието на хълма, където се намира музеят, Фазенда и Педро работят с правителството за създаването на дигитализирана версия на архивите.

„Искаме да създадем функционална библиотека в тази зала. В момента работим с група професионалисти, за да подготвим кампания за събиране на материали. Това е нашата мечта. Искаме хората, които идват, да научат повече, да имат място, където да могат да го направят.“

Посещението в музей може да промени мисловния ни процес според изследване на Кеймбридж

Тайни от миналото

Въпреки че африканските имена на робите никога не са били записвани, в документите е посочено откъде са били отведени и на кои кораби са пътували. С достатъчно усилия могат да се намерят улики къде са били пленени. Между редовете се крие по-богата история как анголците са се съпротивлявали.

Понастоящем тези документи се съхраняват в Националния архив в центъра на Луанда, достъпът до които е възможен само със специално разрешение, при условия, които са далеч от идеални.

Последния път, когато Педро била там, си тръгнала с настинка поради студените условия. Университетът и финансовият екип на министъра нямат достатъчно средства, за да платят и да направят всичко, което трябва. Отделът се нуждае от бюджет, който надвишава този на музея.

Ето защо днес управителите на музея работят с американски и бразилски изследователи, за да обединят таланти и ресурси, и се надяват да съберат средства от частни дарители, за да подкрепят работата си. И допълват: „Искаме да съхраним колекцията за бъдещите поколения.“