Спасимир Маджаров, Amundi: Не трябва да се залага на черно или червено, а да се търси по-широка диверсификация

2025 г. вероятно ще бъде запомнена като странно упражнение по пазарна психология. От една страна - рекорди в S&P 500, Nasdaq и трескаво търсене на всичко, което дори бегло напомня на AI инфраструктура. От другата – пазар, който до известна степен зависи от една шепа компании, което прави цялата конструкция тревожно нестабилна.

А все повече инвеститори са разделени между FOMO и усещането, че зад ъгъла дебне корекция, която не иска да се покаже.

Светът върви по ръба на двата разказа. В първия това е нов индустриален цикъл, движен от реален ръст на печалбите и фундаментална трансформация на бизнеса чрез изкуствен интелект. Във втория се вижда класическо разширяване на корпоративните оценки, захранено от ликвидност и прекомерна концентрация на доходност в една малка група американски акции. И двата разказа звучат убедително, което само по себе си е притеснително.

Европа продължава да стои в сянката на американския пазар, въпреки по-ниските оценки, които предполагат допълнителен растеж. Ротациите в полза на стойностни (Value) акции са видими, но не достатъчно силни, за да пренапишат глобалните потоци. Развиващите се пазари обещават растеж, но са подвластни на глобалната ликвидност. А облигациите се връщат като инструмент, който инвеститорите вече не могат да си позволят да игнорират.

В такава среда лесните отговори изчезват. Оптимизмът трябва да бъде защитен с числа, а песимизмът - с аргументи. Именно затова разговарях със Спасимир Маджаров, мениджър на Amundi за България - човек, който предпочита да говори за структура, а не за шум, рискове, или емоции.

Той е сред онези малко професионалисти на пазара, които могат да обяснят защо „да имаш постоянно присъствие на пазара“ е по-разумно от опита да предвидиш всеки завой, както и защо диверсификацията е повече от клише. Ето разговора ни.

“Time in the market is better than timing the market” – наскоро споделихте този цитат в социалните мрежи. Как го разбирате на фона на настоящия пазарен контекст?

Наскоро попаднах на този израз в един от анализите на Amundi. Харесва ми като максима и като ефект – как толкова много може да се каже с толкова малко думи. Теория, която е обоснована с времето и чрез статистика.

Като цяло целта на масовия инвеститор е да купи актив на ниска цена и да го продаде на по-висока. Част от тази динамика е да „уцели“ момента, т.е. да купува, когато пазарът или стойността на актива пада, и да го държи с надеждата, че в даден момент цената ще се възстанови и ще надхвърли очакваното ниво.

Друго измерение е да се следва текущото настроение, т.е. да се инвестира в актив, който се покачва, и да се продаде в бъдеще време на по-високо ниво. Възможно е да има набор от подобни сценарии, които според мен, макар и да работят за кратък период от време, могат да бъдат контрапродуктивни и да съдържат риск от провал.

Причината е проста. Да се уцели моментът или тенденцията, без професионално обучение, предполага използване на чувство, а не на логика. Липсата на логика предполага липса на реално разбиране за това какво е риск, как се управлява и какъв е планът в случай на изненада.

Липсата на план, показва моят опит, може да струва скъпо.

Стратегията да сме инвестирани в пазара също може да бъде скъпа в определен момент, но подготовката на инвеститора вгражда в инвестиционната стратегия очакването за такава възможност – тя е планирана или най-малкото очаквана (важно е да се прояви характер в непредвидени моменти и да се запази). Защо мисля, че това работи.

Според данни на Visual Capitalist мечият пазар трае средно 11,1 месеца със средна корекционна стойност от -34,2%, а бичият пазар има средна продължителност от 51 месеца и възвръщаемост от 151,6%, т.е. сме изправени пред период на корекция от около 12 месеца, след което, в историята на S&P 500 от 1929 г. насам, следва период на растеж.

Така че ако имаме диверсифициран набор от компании, историята показва, че пазарите често са се възстановявали за по-дълги периоди, което може да подкрепи дългосрочните инвестиционни стратегии. Това, разбира се, са исторически модели и не предсказват бъдещо представяне.

Разбира се, уместно е да се добави, че това са средни стойности за ликвидни пазари; те не могат да бъдат директно пренесени на всички пазари, но илюстрират защо дългосрочната дисциплина често работи по-добре от опитите за определяне на перфектната точка на влизане.

Спасимир Маджаров за инвестициите: Избягвайте стадния ефект. Това, което правят всички, не е задължително добре и за вас

Много анализатори, включително от Bank of America, твърдят, че „балонът“ може да продължи да се раздува и дори да носи печалби. Други, като JPMorgan и МВФ, предупреждават за риск от рязка корекция. Къде стоите вие между тези два лагера?

Нека разгледаме фактите. Оценката цена–печалба на S&P 500 е висока, което не означава непременно, че е балон, но е един фактор, наред с други, който трябва да се вземе предвид. Растежът в западния свят е анемичен или, ако не, относително нисък. Държавният дълг е висок. Потреблението и пазарът на труда показват ранни признаци на охлаждане, а пазарите остават много чувствителни към входящите макроикономически данни, особено към инфлацията и тенденциите в заетостта, тъй като те оформят очакванията за следващите стъпки на Федералния резерв. Инфлацията изглежда е овладяна в Европа, но може би не толкова в САЩ. На този фон, цитирам по памет, поне 80% от компаниите в S&P 500 увеличиха печалбите си през третото тримесечие.

Има аргументи за и против корекция/растеж и за съжаление те са валидни и в двете посоки. И тук не мисля, че трябва да се залага на черно или червено, а по-скоро да се търси по-широка диверсификация – между география, клас активи, сектори и т.н. Връщам се към предишния въпрос – едва ли може да се уцели правилният момент за дадено действие в настоящата ситуация. Настоящата концентрация на доходност в малка група американски технологични компании също подсилва аргументите за по-широка диверсификация.

Федералният резерв понижи лихвите, но председателят Джером Пауъл предупреди, че не планира агресивен цикъл на облекчаване. Ще се окаже ли крехък бичият пазар без допълнително понижение на лихвите?

Това изглежда се отразява на пазара. Според мен дискусията за лихвените проценти е по-важна по отношение на лихвените плащания на американското правителство по огромния дълг, който имат. Лихвените плащания сега са сред най-големите пера във федералния бюджет на САЩ, което показва колко потенциален капацитет те консумират от обществото и средства, които иначе биха могли да подкрепят икономиката. Спомнете си, когато започна цикълът на затягане на лихвените проценти, много участници на пазара, включително и ние, очакваха проблеми за икономиката, съответно за капиталовия пазар. Достигнатото гранично ниво беше абсорбирано от икономиката по-добре от очакваното и дори нямаше отрицателна тенденция в БВП (намалена – да, но не отрицателна).

В тази връзка предполагам, че поддържането или намаляването с 25 базисни пункта няма да има съответното значително въздействие върху пазара.

Уолстрийт с мощно предпразнично възстановяване, но недостатъчно да заличи загубите за ноември

През последните дни Dow Jones наваксва (подхранван от ръста на т.нар. „value stocks“), за сметка на Nasdaq и S&P. Виждате ли потенциал това да се превърне в дългосрочна ротация?

Мисля, че да. Оценките на стойностните акции бяха компресирани в продължение на много години, несигурността ги прави относително привлекателни като клас активи, който има по-ниска корелация с пазара, отколкото, да речем, акциите в сектора на потребителските стоки.

„Великолепната седморка“ вече представлява огромна част от стойността на S&P 500. Как може да се диверсифицира едно портфолио, при положение че много неща изглеждат обвързани по някакъв начин с AI еуфорията?

Добър въпрос. Както казах преди малко, може би е разумно да се търси по-широка диверсификация. Европа предлага ниски оценки на акциите, развиващите се пазари ще имат значително по-висок икономически растеж през следващите години. Златото се завърна на позицията си на стабилизатор на портфолиото. Това може да са сред възможностите за намаляване на зависимостта от ИТ сектора в рамките на S&P 500 или на американския пазар като цяло.

Риск, постоянство и зорко око към САЩ: Как българите преосмислят инвестиционния си портфейл

Подценяват ли българите облигациите? Ако да – защо?

До известна степен – да. Българските инвеститори често се фокусират главно върху акции или върху следене на глобалните тенденции, докато ролята на облигациите в дългосрочното портфолио понякога се пренебрегва. В продължение на много години лихвените проценти бяха близо до нулата и облигациите не предлагаха голяма възвръщаемост, така че това предпочитание е разбираемо. Днес средата е различна. След години на ниска доходност облигациите отново осигуряват разумен доход и помагат за стабилизиране на портфейлите в периоди на несигурност – както на развитите пазари, така и в части от развиващата се Европа.

В Amundi не разглеждаме облигациите като заместител на акциите, а като важен елемент от по-широката диверсификация. В условията на умерен растеж, постоянна инфлация и променяща се парична политика, облигациите с фиксиран доход могат да играят значима роля в балансираните портфейли.

Преди около половин година Amundi предупреди за отчетлив отлив на капитали от американски активи и пренасочване към Европа и развиващите се пазари. Потвърди ли се тази тенденция или ликвидността отново се върна към САЩ след ръста на технологичните акции?

Мисля, че между януари и май около 39 милиарда евро капитал са влезли в Европа, в сравнение с 9 милиарда в САЩ. Движението беше ясно видимо. Но средата също беше различна – през втората половина на годината Европа сякаш загуби малко от инерцията си.

ЦИЕ забогатява, но не инвестира – България е шампион в „заключените“ пари

През последните месеци Полша и Гърция бяха определени от някои медии като своеобразни „звезди“ на европейските пазари. Виждате ли в това начало на по-дълготрайна тенденция, или по-скоро кратък цикличен подем, подхранен от стабилност и еврофондове?

Нямам преки наблюдения върху двете страни. Надявам се, че това е дългосрочна тенденция. Мисля, че регионът може да се възползва от положителни примери и стабилни дългосрочни тенденции. Надявам се, че и ние можем да бъдем част от такава среда.