Дни след като японският премиер Санае Такаичи разгневи Пекин, като намекна, че при китайска атака срещу Тайван Япония може да участва във военен отговор, Си е прекарал половината от едночасов телефонен разговор с Тръмп, подчертавайки историческите претенции на Китай към демократичния самоуправляващ се остров, както и споделената отговорност на Вашингтон и Пекин да управляват световния ред, съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се на запознати източници.

По-късно същия ден Тръмп провел разговор и с Такаичи и я посъветвал да не провокира Пекин по въпроса за суверенитета над Тайван, казват японски представители и американски източник, запознат със съдържанието на разговорите. Според тях съветът на Тръмп е бил деликатен и той не е оказал натиск Такаичи да оттегли думите си.

Японски официални лица определят посланието като тревожно. В същото време президентът на САЩ не желае напрежението около Тайван да застраши постигнатото миналия месец разведряване в отношенията със Си, включително обещанието Китай да купува повече селскостопански продукти от американските фермери, силно засегнати от търговската война.

Попитан за разговора с Такаичи, Белият дом отговаря пред The Wall Street Journal с изявление на Тръмп:

„Отношенията на Съединените щати с Китай са много добри, а това е много добре и за Япония - наш скъп и близък съюзник. Да се разбираме с Китай е нещо чудесно както за Китай, така и за САЩ. По мое мнение президент Си значително ще увеличи покупките на соя и други селскостопански продукти, а всичко добро за нашите фермери е добро и за мен.“

Тръмп добавя: „Подписахме прекрасни търговски споразумения с Япония, Китай, Южна Корея и много други страни, и светът е в мир. Нека остане така!“

Офисът на японският министър-председател е отказа коментар.

Тайван въвежда рекорден военен бюджет на фона на нарастващ натиск от Китай

Случаят осветява новата реалност в отношенията Вашингтон–Пекин: търговското примирие и въпросът за Тайван вече са неразривно обвързани, докато Тръмп и Си се подготвят за няколко срещи догодина.

Официалната политика на САЩ признава, но не подкрепя китайските претенции към Тайван, като същевременно Вашингтон предоставя отбранителни оръжия на острова, за да предотврати насилствено обединение.

Тръмп досега хвалеше Такаичи за твърдата ѝ отбранителна позиция и дори участва в съвместно събитие с нея на борда на американски самолетоносач в Йокосука - демонстрация на силния съюз между двете страни.

Но изявлението ѝ за Тайван разгневява Си в особено неудобен момент за Тръмп, докато той търси по-тясно сътрудничество с китайския лидер.

На 7 ноември Такаичи заяви пред японския парламент, че Япония би могла да използва военни средства заедно с други държави, ако Китай нападне Тайван. Думите ѝ предизвикаха икономически и дипломатически ответни мерки от Пекин. Китайски дипломат дори публикува в социалните мрежи, че „тя трябва да бъде обезглавена“.

Според запознати лица обаждането на Тръмп към Такаичи отразява интензивния фокус върху Тайван в разговора между Тръмп и Си. В китайското съобщение за разговора Си казал на Тръмп, че „връщането на Тайван към Китай е важен елемент от следвоенния международен ред“.

Китай и Япония в най-сериозната си дипломатическа криза от години – въпросът за Тайван стига до ООН

Тръмп призовава за по-умерен тон, но без натиск

В разговора си с Такаичи Тръмп я насърчил да смекчи тона около Тайван, казва американският източник на WSJ, като добавя, че президентът е бил информиран за вътрешнополитическите ограничения на японският премиер и е разбирал, че тя не може да оттегли напълно коментарите си.

Официалната позиция на Токио е, че Такаичи е говорила хипотетично и е изразила дългогодишна японска политика, макар че рядко действащ премиер е говори толкова директно.

Тръмп каза пред репортери във вторник вечер: „Имахме страхотен разговор. Имаме чудесни отношения. Тя е много умна, много силна. И ще бъде велик лидер.“

В дебат в японския парламент в сряда Такаичи заяви, че не е имала намерение да навлиза в конкретика относно сценарий за Тайван - коментар, който някои анализатори възприеха като сигнал за смекчаване. „Не възнамерявах да споменавам каквито и да било подробности“, каза тя.

Тръмп и „тайванското обещание“ на Пекин: Стратегическа двусмисленост в действие

Анализатори смятат, че последователността на разговорите може да означава, че Тръмп е готов да ограничи спорни изявления на съюзник по ключов геополитически въпрос, за да защити търговските отношения с Пекин.

„Не е изненадващо американски президент да разговаря и с китайския, и с японския лидер“, казва пред WSH Матю Гудман, бивш експерт от администрацията на Обама. „Но редът на обажданията е интересен и вероятно е повдигнал вежди в Токио.“

Тотален мрак: Китайската стратегия за подчиняване на Тайван без нито един изстрел

Си поставя Тайван на първо място

Разговорът между Тръмп и Си подчертава приоритетите на двамата лидери.

Според източник на WSJ, близък до Белия дом, разговорът е бил основно за търговията, като Вашингтон е притеснен от забавянето на китайските покупки на обещаните количества соя.

Тръмп каза във вторник вечер, че е казал на Си: „Бих искал да купувате малко по-бързо“, визирайки покупките на американски селскостопански стоки. „Той горе-долу се съгласи да направи това“, добави президентът.

След срещата на Тръмп и Си в Южна Корея в края на октомври Вашингтон заяви, че Китай е обещал да закупи 12 милиона тона соя до края на годината и по 25 милиона тона годишно през следващите три години. Пекин не е потвърдил официално тези числа.

Тайван е бил водещият приоритет за Си. Макар да не е назовал Япония и да не е поискал директно от Тръмп да оказва натиск върху Токио, по думите на източниците на WSJ, разсъжденията му за следвоенния международен ред - установеният след Втората световна война, в която Япония е победената страна - представляват косвен намек към Токио. Това подчертава дълбочината на тревогата му от нарасналото напрежение.

The Wall Street Journal съобщи през септември, че Си е търсел най-голямата възможна отстъпка от Тръмп - ангажимент да „се противопостави“ на независимостта на Тайван.

Държавният департамент заяви тогава, че САЩ се противопоставят на „всякакви едностранни промени на статуквото от която и да е страна“ и че „Китай представлява най-голямата заплаха за мира и стабилността в Тайванския проток“.