Всички сме чували изрази от типа „унасям се“ в сън и сме свикнали да мислим, че заспиването е бавен процес. Някой или нещо постепенно те „отнася“ в страната на сънищата, за да си починеш. Реалността обаче е различна.

Според науката процесът на заспиване може да бъде описан по-скоро като падане от ръба на пропаст – мозъкът внезапно се изключва и тялото преминава в друго състояние.

Това „пропадане“ е напълно буквално, твърдят учените от Imperial College London и UK Dementia Research Institute в ново изследване, цитирано от Popular Mechanics. Ръководителят на научния екип, неврологът Нир Гросман, обяснява, че са използвали електроенцефалография (ЕЕГ), за да проследят как се променя мозъчната активност в момента на заспиване.

Учените установяват, че драстичният спад в мозъчната дейност настъпва няколко минути преди фактическото заспиване. Тоест процесът не отнема много време и няма плавно унасяне. Разбира се, точен интервал не може да бъде определен, тъй като при всеки човек има индивидуални разлики.

Предишните изследвания от този тип са разчитали на кратки фрагменти от ЕЕГ записи, което е правело невъзможно да се направят по-подробни изводи. Според екипа на Гросман, чието изследване е публикувано в Nature Neuroscience, до съня се стига „не по криволичещ път, а чрез рязко падане на дъното“.

„Точката на пречупване разделя изключително ясно будното състояние от това на сън“, казва Гросман.

От сън спомен няма. Ето какво обяснява науката

Сънят води както до когнитивни, така и до физиологични промени в организма. По-ниската мозъчна активност означава забавено дишане, спад в сърдечната честота, отпускане на мускулите и по-трудна реакция към случващото се наоколо. Това е и причината лекари и учени постоянно да подчертават колко важен е сънят: той е състояние на дълбок покой, възстановяване на невронните връзки и стабилизиране на паметта.

Преходът между будност и сън се контролира от невронни ядра – част от тях са по-активни по време на сън, други – когато човек е буден. За да се премине от едното състояние към другото, едно ядро трябва да се „изключи“ за сметка на активирането на друго. Именно този момент на превключване е в центъра на изследването, ръководено от Гросман.

Както е посочено в проучването, между будното състояние и съня има ясно дефинирана граница. Според екипа, колкото повече време мозъкът прекарва в тази т.нар. точка на пречупване, толкова по-лека е самата трансформация към сън. Най-просто казано: това е интервалът между затварянето на очите и реалното заспиване.

Макар да звучи нелогично, според резултатите от ЕЕГ наблюденията хората, които заспиват по-бавно, преминават към сън по-плавно. Онези, които заспиват веднага щом докоснат възглавницата, всъщност „падат“ много по-рязко.

8 часа не стигат: По-важно е да имате по-кратък, но стабилен режим на сън

Какво се случва след това „падане“?

Когато мозъчната дейност рязко намалее, има още един кратък интервал преди фактическото навлизане в съня. Според учените това са средно около 4,5 минути, но стойността е усреднена – на един човек може да му трябват 3 минути, на друг – 15.

Проучването открива и закономерност при участниците: след наблюдение на съня на даден човек, екипът може с голяма точност да предскаже какво ще се случи при следващия цикъл на заспиване. Прогнозата за точния момент на настъпване на съня има точност до 49 секунди.

Способността да се изчисли и предвиди точният момент на заспиване означава, че учените вече разбират механизма, чрез който мозъкът преминава към това състояние. А това отваря врата към много по-ефективно лечение на безсъние и нарушения на съня.

„Да разбираме динамиката на мозъка при заспиване има огромно значение за човешкото здраве – особено на фона на все по-честите нарушения на съня“, пишат авторите на изследването.